Psalm 10 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

فرياد دادخواهی

1 ای خداوند، چرا دور ايستادهای؟ چرا به هنگام سختیها خود را پنهان میكنی؟ 2 بيا و اشخاص متكبر و بدكار را كه بر فقرا ظلم میكنند در دامهای خودشان گرفتار ساز. 3 آنها با غرور از مقاصد پليد خود سخن میرانند. آنها اشخاص طمعكار را میستايند ولی خدا را ناسزا میگويند. 4 اين بدكاران فكر میكنند خدايی وجود ندارد تا از آنها بازخواست كند. 5 آنها در كارهايشان موفقند و دشمنانشان را به هيچ میشمارند و توجهی به احكام خدا ندارند. 6 به خود میگويند: «هميشه موفق خواهيم بود و از هر مصيبتی به دور خواهيم ماند.» 7 دهانشان پر از كفر و دروغ و تهديد است و از زبانشان گناه و شرارت میبارد. 8 نزديک روستاها به كمين مینشينند و اشخاص بیگناه را میكشند. 9 مانند شير درنده، كمين میكنند و بر اشخاص فقير و درمانده حمله میبرند و ايشان را در دام خود گرفتار میسازند. 10 اشخاص بيچاره در زير ضربات بیرحمانهٔ آنها خرد میشوند. 11 اين بدكاران در دل خود میگويند: «خدا روی خود را برگردانده و اين چيزها را هرگز نمیبيند.» 12 ای خداوند، برخيز و اين بدكاران را مجازات كن! ای خدا، بيچارگان را فراموش مكن! 13 چرا اجازه میدهی كه بدكاران به تو اهانت كنند؟ آنها فكر میكنند كه تو هرگز از ايشان بازخواست نخواهی كرد! 14 اما ای خدا، تو میبينی! تو رنج و غم مردم را میبينی و به داد آنها میرسی. تو اميد بيچارگان و مددكار يتيمان هستی. 15 دست اين بدكاران را بشكن. آنها را به سزای اعمالشان برسان و به ظلم آنها پايان بده. 16 خداوند تا ابد پادشاه است؛ آنانی كه او را نمیپرستند از سرزمين وی رانده و هلاک خواهند شد. 17 ای خداوند، تو دعای بيچارگان را اجابت میكنی. تو به درد دل آنها گوش میدهی و به ايشان قوت قلب میبخشی. 18 تو از حق يتيمان و مظلومان دفاع میكنی تا ديگر انسان خاكی نتواند آنها را بترساند.

Верен

1 * ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? 2 Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! 3 Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА. 4 Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. 5 Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, 6 казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. 7 Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло. 8 Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. 9 Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. 10 Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. 11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 12 Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. 13 Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? 14 Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. 15 Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече. 16 ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му. 17 ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си, 18 за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | Psalm 10

فرياد دادخواهی