Rut 3 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

1 روزی نعومی به روت گفت: «دخترم الان وقت آن رسيده كه شوهری برای تو پيدا كنم تا زندگیات سروسامان گيرد. 2 همينطور كه میدانی بوعز، كه تو در كشتزارش خوشهچينی میكردی، از بستگان نزديک ما میباشد. او امشب در خرمنگاه، جو غربال میكند. 3 پس برو حمام كن و عطر بزن، بهترين لباست را بپوش و به خرمنگاه برو. اما نگذار بوعز تو را ببيند، تا اينكه شامش را بخورد و بخوابد. 4 دقت كن و ببين جای خوابيدن او كجاست. بعد برو و پوشش او را از روی پاهايش كنار بزن و در همانجا كنار پاهای او بخواب. آنگاه او به تو خواهد گفت كه چه بايد كرد.» 5 روت گفت: «بسيار خوب، همين كار را خواهم كرد.» 6 روت آن شب به خرمنگاه رفت و طبق دستوراتی كه مادر شوهرش به او داده بود، عمل كرد. بوعز پس از آنكه خورد و سير شد، كنار بافههای جو دراز كشيد و خوابيد. آنگاه روت آهسته آمده، پوشش او را از روی پاهايش كنار زد و همانجا دراز كشيد. 8 نيمههای شب، بوعز سراسيمه از خواب پريد و ديد زنی كنار پاهايش خوابيده است. 9 گفت: «تو كيستی؟» روت جواب داد: «من كنيزت، روت هستم. خواهش میكنم مرا به زنی بگيری، زيرا تو خويشاوند نزديک من هستی.» 10 بوعز گفت: «دخترم، خداوند تو را بركت دهد! اين محبتی كه حالا میكنی از آن خوبی كه در حق مادر شوهرت كردی، بزرگتر است. تو میتوانستی با مرد جوانی، چه فقير چه ثروتمند، ازدواج كنی؛ اما اين كار را نكردی. 11 حال نگران نباش. آنچه خواستهای برايت انجام خواهم داد. همهٔ مردم شهر میدانند كه تو چه زن خوبی هستی. 12 درست است كه من خويشاوند نزديک شوهرت هستم، اما خويشاوند نزديكتر از من هم داری. 13 تو امشب در اينجا بمان و من فردا صبح موضوع را با او در ميان میگذارم. اگر او خواست با تو ازدواج كند، بگذار بكند؛ اما اگر راضی به اين كار نبود، به خداوند زنده قسم كه خودم حق تو را ادا خواهم كرد. فعلاً تا صبح همين جا بخواب.» 14 پس روت تا صبح كنار پاهای او خوابيد و صبح خيلی زود، قبل از روشن شدن هوا برخاست، زيرا بوعز به او گفته بود: «نگذار كسی بفهمد كه تو امشب در خرمنگاه، پيش من بودهای.» 15 او همچنين به روت گفت: «ردای خود را پهن كن.» روت ردايش را پهن كرد و بوعز حدود بيست كيلو جو در آن ريخت و روی دوش روت گذاشت تا به خانه ببرد. 16 وقتی به خانه رسيد نعومی از او پرسيد: «دخترم، چطور شد؟» آنگاه روت تمام ماجرا را برای او تعريف كرد. 17 در ضمن اضافه كرد: «برای اينكه دست خالی پيش تو برنگردم، بوعز اين مقدار جو را به من داد تا به تو بدهم.» 18 نعومی گفت: «دخترم، صبر كن تا ببينيم چه پيش خواهد آمد. زيرا بوعز تا اين كار را امروز تمام نكند، آرام نخواهد گرفت.»

Верен

1 После свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре? 2 И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана. 3 Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето. 4 И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш. 5 А тя ѝ каза: Всичко, което казваш, ще направя. 6 И тя слезе на хармана и направи всичко, което ѝ заповяда свекърва ѝ. 7 И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна. 8 И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена. 9 И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата* си над слугинята си, защото си сродник! 10 Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати. 11 И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град* на народа ми знае, че си добродетелна жена. 12 И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен. 13 Остани тази нощ; и на сутринта, ако той иска да изпълни към теб дълга на сродник*, добре, нека го изпълни. Но ако не иска да изпълни към теб дълга на сродник, тогава аз ще изпълня дълга към теб – жив е ГОСПОД! Лежи тук до сутринта. 14 И тя лежа при краката му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека; а той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана. 15 И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града. 16 И когато дойде при свекърва си, тя каза: Какво станабукв.: Коя си ти, дъще моя? И тя ѝ разказа всичко, което човекът беше направил за нея. 17 И каза: Тези шест мери ечемик той ми ги даде, защото ми каза: Да не отидеш с празни ръце при свекърва си. 18 Тогава тя каза: Чакай, дъще моя, докато узнаеш как ще свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши работата още днес.

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | Rut 3