1رهبران اسرائيل وقتی در مصفه جمع شده بودند، قسم خوردند كه هرگز اجازه ندهند دختران آنها با مردان قبيلهٔ بنيامين ازدواج كنند.2سپس به بيتئيل آمده تا غروب آفتاب در حضور خدا نشستند. آنها به شدت میگريستند و میگفتند:3«ای خداوند، خدای اسرائيل، چرا اين حادثه رخ داد و ما يكی از قبايل خود را از دست داديم؟»4روز بعد، صبح زود برخاسته، قربانگاهی ساختند و بر روی آن قربانیهای سلامتی و سوختنی تقديم كردند.5آنها میگفتند: «وقتی كه برای مشورت در حضور خداوند در مصفه جمع شديم آيا قبيلهای از اسرائيل بود كه به آنجا نيامده باشد؟» (در آن موقع همه با هم قسم خورده بودند كه اگر يكی از قبايل، از آمدن به حضور خداوند خودداری نمايد، حتماً بايد نابود گردد.)6قوم اسرائيل به سبب نابود شدن قبيلهٔ بنيامين، سوگوار و غمگين بودند و پيوسته با خود میگفتند: «از قبايل اسرائيل يک قبيله نابود شد.7اكنون برای آن عدهای كه باقيماندهاند از كجا زن بگيريم؟ زيرا ما به خداوند قسم خوردهايم كه دختران خود را به آنها ندهيم؟»8برای اينكه معلوم شود كدام قبيله از قبايل اسرائيل از آمدن به مصفه خودداری كرده بود، آنها به شمارش قوم پرداختند. سرانجام معلوم شد كه از يابيش جلعاد هيچكس نيامده بود.10پس اسرائيلیها دوازده هزار نفر از بهترين جنگاوران خود را فرستادند تا مردم يابيش جلعاد را نابود كنند. آنها رفته، تمام مردان و زنان و بچهها را كشتند و فقط دختران باكره را كه به سن ازدواج رسيده بودند باقی گذاردند. تعداد اين دختران چهارصد نفر بود كه آنها را به اردوگاه اسرائيل در شيلوه آوردند.13آنگاه اسرائیلیها نمايندگانی جهت صلح نزد بازماندگان قبيلهٔ بنيامين كه به صخرهٔ رمون گريخته بودند، فرستادند.14مردان قبيلهٔ بنيامين به شهر خود بازگشتند و اسرائیلیها آن چهارصد دختر را به ايشان دادند. ولی تعداد اين دختران برای آنها كافی نبود.15قوم اسرائيل برای قبيلهٔ بنيامين غمگين بود، زيرا خداوند در ميان قبايل اسرائيل جدايی بوجود آورده بود.16رهبران اسرائيل میگفتند: «برای بقيهٔ آنها از كجا زن بگيريم، چون همهٔ زنان قبيلهٔ بنيامين مردهاند؟ بايد در اين باره چارهای بينديشيم تا نسل اين قبيله از بين نرود و قبيلهای از اسرائيل كم نشود.18ولی ما نمیتوانيم دختران خود را به آنها بدهيم، چون كسی را كه دختر خود را به قبيلهٔ بنيامين بدهد لعنت كردهايم.»19ولی بعد به ياد آوردند كه هر سال در شيلوه عيدی برای خداوند برگزار میشود. (شيلوه در سمت شرقی راهی كه از بيتئيل به شكيم میرود در ميان لبونه و بيتئيل واقع شده بود.)20پس به مردان بنيامينی گفتند: «برويد و خود را در تاكستانها پنهان كنيد.21وقتی دختران شيلوه برای رقصيدن بيرون آيند، شما از تاكستانها بيرون بياييد و آنها را برباييد و به خانههای خود ببريد تا همسران شما گردند.22اگر پدران و برادران آنها برای شكايت نزد ما بيايند به ايشان خواهيم گفت: آنها را ببخشيد و بگذاريد دختران شما را پيش خود نگه دارند؛ زيرا در اين جنگ آنها بدون زن مانده بودند و شما نيز نمیتوانستيد برخلاف عهد خود رفتار كرده، به آنها زن بدهيد.»23پس مردان بنيامينی چنين كردند و از ميان دخترانی كه در شيلوه میرقصيدند، هر يک برای خود زنی گرفته، به سرزمين خود برد. سپس ايشان شهرهای خود را از نو بنا كرده، در آنها ساكن شدند.24بنیاسرائيل پس از اين واقعه، آن مكان را ترک گفته، هر يک به قبيله و خاندان و ملک خود بازگشتند.25در آن زمان بنیاسرائيل پادشاهی نداشت و هر کس هر چه دلش میخواست میكرد.
Верен
1А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена!2И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво.3И казаха: ГОСПОДИ, Боже на Израил, защо стана това в Израил, така че днес да липсва едно племе в Израил?4И на следващия ден народът стана рано и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.5И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви!6И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил!7Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери?8И казаха: Кой от израилевите племена не се е изкачил при ГОСПОДА в Масфа? И ето, никой от Явис-Галаад не беше дошъл на събранието в стана.9И народът се преброи, и ето, там нямаше нито един от жителите на Явис-Галаад.10И обществото изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им заповядаха, и казаха: Идете и избийте жителите на Явис-Галаад с острието на меча – и жените и децата!11И ето какво да направите: да изпълните проклятието над всеки от мъжки пол и над всяка жена, която е познала мъжко легло.12И те намериха между жителите на Явис-Галаад четиристотин момичета, девици, които не бяха познали мъж в мъжко легло, и ги доведоха в стана в Сило, който е в ханаанската земя.13И цялото общество изпрати да говорят на вениаминовите синове, които бяха на канарата Римон, и им провъзгласиха мир.14И в онова време Вениамин се върна и те им дадоха жените, които бяха оставили живи от жените на Явис-Галаад; но пак не им бяха достатъчно.15И народът се смили над Вениамин, понеже ГОСПОД беше направил пролом в израилевите племена.16Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин загинаха?17И казаха: Трябва да има наследство за оцелелите от Вениамин, за да не загине едно племе от Израил.18Ние обаче не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото израилевите синове се заклеха и казаха: Проклет, който даде жена на вениаминците!19Тогава казаха: Ето, всяка година има празник на ГОСПОДА в Сило, който е на север от Ветил, към изгрев слънце от пътя, който се изкачва от Ветил към Сихем, и на юг от Левона.20И те заповядаха на вениаминовите синове и казаха: Идете и залегнете в лозята,21и гледайте; и ето, когато силоанските дъщери излязат да играят танци, тогава излезте от лозята, и си отвлечете всеки за себе си жена от силоанските дъщери, и си идете във вениаминовата земя.22И когато бащите им или братята им дойдат да ни се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете милостиви към тях заради нас, понеже в битката не задържахме жена за всекиго; а сега не сте им дали вие, че да сте виновни!23И вениаминовите синове направиха така и си взеха жени според броя си от танцуващите, които отвлякоха. После отидоха и се върнаха в наследството си, и построиха градовете, и живееха в тях.24И в онова време израилевите синове си отидоха оттам, всеки в племето си и в рода си; отидоха си оттам, всеки в наследството си.25В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.