Jeremia 44 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

كلام خدا برای يهوديان متواری به مصر

1 خداوند قادر متعال، خدای بنیاسرائيل دربارهٔ تمام يهوديانی كه در شمال مصر زندگی میكردند، يعنی در شهرهای مجدل، تحفنحيس، ممفيس، و آنهايی كه در سراسر جنوب مصر ساكن بودند، به من چنين فرمود: «شما ديديد كه من با اورشليم و ساير شهرهای يهودا چه كردم! حتی امروز هم ويران و خالی از سكنه هستند، 3 چون ساكنين آنها خدايان بيگانهای را میپرستيدند كه نه خودشان میشناختند و نه اجدادشان، و با اين شرارتها خشم مرا شعلهور ساختند. 4 با اينكه من همواره خدمتگزاران خود، انبیا را میفرستادم تا ايشان را از اين كارهای نفرتانگيز منع كنند، 5 ولی آنها گوش نمیدادند و از گناهان خود دست نمیكشيدند، بلكه به پرستش بتها ادامه میدادند. 6 به همين جهت، خشم و غضب من همانند آتش بر شهرهای يهودا و كوچههای اورشليم فرود آمد و همانطور كه امروز میبينيد، همه جا را ويران ساخته است. 7 «پس حال چرا تيشه به ريشهٔ خود میزنيد؟ چرا كاری میكنيد كه همگی از مرد و زن، طفل و نوزاد، از بين برويد، و كسی از شما باقی نماند؟ 8 چون شما در مصر با پرستيدن بتها و سوزاندن بخور برای آنها، آتش خشم و غضب مرا شعلهور میسازيد، و با اين كارها مرا وادار میكنيد كه شما را به کلی نابود كنم و مورد لعنت و نفرت همهٔ قومهای روی زمين قرار دهم. 9 آيا گناهان پدران خود را فراموش كردهايد؟ آيا گناهانی را كه پادشاهان و ملكههايتان، خود شما و زنانتان در يهودا و اورشليم مرتكب شدهايد، از ياد بردهايد؟ 10 حتی تا اين لحظه نيز، هيچكس از كردهٔ خود پشيمان نشده و هيچكس نخواسته نزد من بازگردد و از دستوراتی كه به شما و پدران شما دادهام، پيروی نمايد. 11 «از اين رو من، خداوند قادر متعال، خدای اسرائيل اراده كردهام همهٔ شما را نابود كنم، 12 و باقيماندهٔ مردم يهودا را نيز كه تصميم دارند مانند شما به مصر بيايند، از بين ببرم. در اينجا آنها خوار و ذليل، ملعون و منفور خواهند گرديد و در اثر جنگ و قحطی همه از خرد و بزرگ هلاک خواهند شد. 13 «همانگونه كه ايشان را در اورشليم با جنگ، قحطی و مرض مجازات كردم، در مصر نيز همانطور مجازات خواهم نمود. 14 از اهالی يهودا كه در مصر سكونت گزيدهاند، كسی زنده باقی نخواهد ماند؛ بهجز چند فراری، هيچيک از آنها نخواهند توانست به يهودا بازگردند به جايی كه اينقدر مشتاقش هستند!» 15 آنگاه تمام مردانی كه میدانستند همسرانشان برای بتها بخور میسوزانند، و زنان حاضر در آنجا و گروه بزرگی از يهوديان ساكن جنوب مصر، چنين جواب دادند: 16 «ما به دروغهای تو كه ادعا میكنی پيغام خداوند است، گوش نخواهيم داد! 17 ما هر چه دوست داشته باشيم، خواهيم كرد. برای ملكهٔ آسمان بخور خواهيم سوزاند و برايش قربانی خواهيم كرد، همانگونه كه خود و اجدادمان، پادشاهان و بزرگانمان، قبلاً در شهرهای يهودا و در كوچههای اورشليم اين كار را انجام میداديم. در آن زمان خوراک به اندازه كافی داشتيم، خوشبخت بوديم و دچار هيچ بلايی نمیشديم! 18 ولی از روزی كه از بخور سوزاندن و پرستش ملكهٔ آسمان دست كشيديم، بدبخت شدهايم و در اثر جنگ و قحطی از بين میرويم.» 19 زنان نيز چنين گفتند: «آيا خيال میكنی ما بدون اطلاع و كمک شوهرانمان ملكهٔ آسمان را میپرستيديم و هدايای نوشيدنی، تقديمش میكرديم و برای او نانهای شيرينی با تصوير خودش میپختيم؟» 20 پس به تمام مردان و زنانی كه اين جواب را به من دادند، گفتم: 21 «آيا تصور میكنيد خداوند نمیدانست كه شما و اجدادتان، پادشاهان و بزرگانتان، و تمام مردم در شهرهای يهودا و كوچههای اورشليم، برای بتها بخور میسوزانديد؟ بلی، او میدانست، 22 ولی چون ديگر نمیتوانست بيش از اين كارهای زشت شما را تحمل كند، سرزمينتان را ويران و ملعون كرد، به طوری كه تا به امروز خالی از سكنه مانده است. 23 به اين دليل تمام اين بلاها بر سر شما آمده كه برای بتها بخور میسوزانيديد و نسبت به خداوند گناه میكرديد و نمیخواستيد او را اطاعت كنيد.» 24 سخنان خود را خطاب به قوم مخصوصاً به زنان، ادامه دادم و توجه آنها را به كلام خداوند جلب كرده، گفتم كه 25 خداوند قادر متعال، خدای اسرائيل چنين میفرمايد: «شما و زنانتان گفتهايد كه هرگز از پيروی و پرستش ملكهٔ آسمان دست نخواهيد كشيد و اين را با اعمال و رفتارتان ثابت كردهايد. بسيار خوب، پس به قول و قرار و نذرتان وفا كنيد! 26 ولی ای اهالی يهودا كه در مصر ساكن هستيد، به آنچه میگويم، گوش كنيد! من به نام پرشكوه خود قسم خوردهام كه از اين پس هرگز به دعای شما توجهی نكنم و به درخواست كمک شما اعتنايی ننمايم. 27 من هميشه مراقب شما خواهم بود، اما نه برای خوبی كردن! ترتيبی خواهم داد كه بدی و بلا بر سرتان نازل شود و در اثر جنگ و قحطی نابود شويد و از بين برويد. 28 «فقط عدهٔ كمی از مرگ رهايی يافته، از مصر به يهودا مراجعت خواهند كرد. آنگاه آنانی كه زنده مانده باشند، خواهند دانست چه كسی راست میگويد من يا آنها! 29 و برای اينكه به شما ثابت شود كه همینجا در مصر شما را مجازات خواهم كرد و بر شما بلا نازل خواهم نمود، اين علامت را به شما میدهم: 30 حفرع، پادشاه مصر را به دست دشمنانش كه به خونش تشنهاند خواهم سپرد، همانگونه كه صدقيا، پادشاه يهودا را تحويل نبوكدنصر پادشاه بابل دادم.»

Верен

1 Словото което беше към Еремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, които живееха в Мигдол и в Тафнес, и в Мемфис, и в земята Патрос*, и каза: 2 Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всичките юдови градове. И ето ги, запустели са днес и няма в тях жител*, 3 заради злото им, което вършиха и Ме разгневяваха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви. 4 И пращах до вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах, не правете това гнусно нещо, което мразя! 5 Но те не послушаха и не приклониха ухото си да се върнат от злото си и да не кадят на други богове. 6 Затова яростта Ми и гневът ми се изляха и се разгоряха в юдовите градове и по ерусалимските улици и те станаха разорени и пусти, както са и днесст. 2;. 7 И сега, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против душите си, да си отсечете мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юда и да не ви остане остатък, 8 като Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в египетската земя, където дойдохте да живеете като чужденци, за да бъдете изтребени и да станете за клетва и за присмех между всичките народи на земята*? 9 Забравихте ли злодеянията на бащите си и злодеянията на юдовите царе, и злодеянията на жените им, и своите злодеяния, и злодеянията на жените си, които извършиха в юдовата земя и по ерусалимските улици? 10 И до днес не се смириха и не се убояха, и не ходиха в Моя закон и в Моите правила, които поставих пред вас и пред бащите ви. 11 Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло и за изтреблението на целия Юда. 12 И ще отнема остатъка от Юда, тези, които насочиха лицата си да отидат в египетската земя, за да живеят там като чужденци; ще паднат от меч, ще се довършат от глад, от най-малкия до най-големия, ще измрат от меч и от глад и ще бъдат за проклятие и за смайване, за клетва и за присмех. 13 Защото ще накажа живеещите в египетската земя, както наказах Ерусалим – с меч, с глад и с морст. 12;. 14 И остатъкът от Юда, който е отишъл в египетската земя да живеят там като чужденци, няма да има избягал или оцелял да се върне в юдовата земя*, в която те копнеят да се върнат да живеят там – защото няма да се върнат освен неколцина избягали. 15 Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всички жени, които стояха там, голямо множество, и целият народ, който живееше в египетската земя, в Патрос*, отговориха на Еремия и казаха: 16 За словото, което ти ни говори в Името на ГОСПОДА, няма да те послушаме, 17 а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, ще кадим на небесната царица и ще ѝ принасяме възлияния*, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни в юдовите градове и по ерусалимските улици, защото тогава имахме хляб до ситост и ни беше добре, и зло не видяхме. 18 Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ принасяме възлияния, бяхме лишени от всичко и се довършихме от меч и от глад. 19 А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица и ѝ принасяхме възлияния, без мъжете си ли ѝ правехме питки с нейния образ и ѝ принасяхме възлияния? 20 И Еремия говори на целия народ, на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговори така, като каза: 21 Не си ли спомни ГОСПОД каденето, което кадяхте в юдовите градове и по ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и народа на тази земя, и не дойде ли в ума Му? 22 И ГОСПОД не можа повече да търпи заради злите ви дела и заради гнусотиите, които вършихте. Затова земята ви стана пустош, за смайване и за проклятие, без жители, както е днес. 23 Понеже кадяхте и съгрешавахте против ГОСПОДА, и не послушахте гласа на ГОСПОДА, и не ходихте в закона Му и в наредбите Му, и в свидетелствата Му, затова ви постигна това зло, както е днес. 24 И Еремия каза на целия народ и на всичките жени: Слушайте ГОСПОДНОТО слово, всички от Юда, които сте в египетската земя. 25 Така говори ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, и казва: Вие и жените ви говорихте с устата си и извършихте с ръцете си, и казахте: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да ѝ принасяме възлияния! Пазете обреците си и изпълнявайте обреците сист. 16-17;! 26 Затова, слушайте ГОСПОДНОТО слово всички от Юда, които живеете в египетската земя: Ето, заклех се с великото Си Име, казва ГОСПОД, че Името Ми няма вече да се произнесе от устата на никой мъж от Юда, който да каже: Жив е ГОСПОД! – в цялата египетска земя*! 27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките юдови мъже, които са в египетската земя, ще загинат от меч и глад, докато се довършат. 28 И избягналите от меча ще се върнат от египетската земя в юдовата земя и ще бъдат броени мъже*. И целият остатък от Юда, който отиде в египетската земя, за да живеят там като чужденци, ще познае, чие слово ще се сбъдне – Моето или тяхното. 29 И това ще ви бъде знамението, заявява ГОСПОД, че ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми против вас непременно ще се сбъднат за зло. 30 Така казва ГОСПОД: Ето, Аз предавам египетския цар, фараон Вафрий, в ръката на враговете му и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота му, както предадох юдовия цар Седекия в ръката на врага му Навуходоносор, вавилонския цар, който търсеше да отнеме живота му.

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | Jeremia 44

كلام خدا برای يهوديان متواری به مصر