Jeremia 4 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

دعوت به توبه

1 خداوند میفرمايد: «ای اسرائيل، اگر نزد من بازگردی و دست از بتپرستی برداری و به من وفادار بمانی، 2 اگر تنها مرا خدای خود بدانی و با انصاف و راستی و درستی زندگی كنی، آنگاه همهٔ قومهای جهان با ديدن تو به سوی من خواهند آمد و از من بركت يافته، به من افتخار خواهند نمود.» 3 خداوند به اهالی يهودا و اورشليم چنين میفرمايد: «زمينِ سختِ دلتان را شخم بزنيد، و تخم خوب را در ميان خارها نكاريد. 4 دل و وجود خود را از هر آلايش بزداييد، و گرنه آتش خشم من شما را به سبب تمام گناهانتان خواهد سوزاند و كسی نخواهد توانست آن را خاموش كند.

حمله به يهودا

5 «شيپورها را در تمام سرزمين يهودا به صدا درآوريد! با صدای بلند فرياد برآوريد و به اهالی يهودا و اورشليم اعلان كرده، بگوييد كه به شهرهای امن و حصاردار پناه ببرند! 6 راه اورشليم را با علامت مشخص كنيد! فرار كنيد و درنگ ننماييد! چون من بلا و ويرانی مهلكی از سوی شمال بر شما نازل خواهم كرد. 7 نابود كنندهٔ قومها مانند شيری از مخفیگاه خود بيرون آمده، به سوی سرزمين شما در حركت است! شهرهايتان خراب و خالی از سكنه خواهد شد. 8 پس لباس ماتم بپوشيد و گريه و زاری كنيد، زيرا شدت خشم خداوند هنوز كاهش نيافته است. 9 در آن روز، دل پادشاه و بزرگان از ترس فرو ريخته، كاهنان متحير و انبیا پريشان خواهند شد.» 10 (خداوندا، مردم از آنچه تو گفتی فريب خوردهاند! چون تو به اهالی اورشليم وعدهٔ آرامش و سلامتی دادی، حال آنكه اكنون شمشير بر گلوی ايشان قرار گرفته است!) 11 در آن زمان خداوند از بيابان، بادی سوزان بر ايشان خواهد فرستاد نه بادی ملايم برای زدودن خاشاک خرمن، بلكه طوفانی شديد. به اين ترتيب خداوند هلاكت قوم خود را اعلام میكند. 13 نگاه كن! دشمن مانند ابر به سوی ما میآيد؛ عرابههای او همچون گردبادند و اسبانش از عقاب تيزروتر. وای بر ما، چون غارت شدهايم! 14 ای اهالی اورشليم دلهای خود را از شرارت پاک كنيد تا نجات يابيد! تا به كی میخواهيد افكار ناپاک را در دلتان نگاه داريد؟ 15 قاصدان از شهر«دان» تا كوهستان«افرايم»، همه جا مصيبت شما را اعلام میكنند. 16 آنها میآيند تا به قومها هشدار دهند و به اورشليم بگويند كه دشمن از سرزمين دور میآيد و عليه شهرهای يهودا غريو جنگ برمیآورد. 17 خداوند میفرمايد: «همانگونه كه كشاورزان، مزرعهای را احاطه میكنند، دشمن هم شهر اورشليم را محاصره خواهد كرد، زيرا قوم من بر ضد من شورش كردهاند. 18 ای يهودا، اين بلايا نتيجهٔ رفتار و كارهای خود تو است؛ مجازات تو بسيار تلخ است و همچون شمشيری در قلبت فرو رفته است.»

اندوه ارميا برای قومش

19 دردی طاقتفرسا وجودم را فرا گرفته و دلم بيتاب شده است! ديگر نمیتوانم ساكت و آرام بمانم، چون صدای شيپور دشمن و فرياد جنگ در گوشم طنين افكنده است. 20 خرابی از پی خرابی فرا میرسد تا سرزمين ما را به کلی ويران كند. ناگهان، در يک چشم به هم زدن، تمام خيمهها غارت میشوند و خانهها به ويرانه تبديل میگردند. 21 اين وضع تا به كی طول میكشد؟ تا به كی بايد خروش جنگ و صدای شيپور جنگ را بشنوم؟ 22 خداوند در جواب میفرمايد: «تا وقتی كه قوم من در حماقتشان بمانند! چون ايشان نمیخواهند مرا بشناسند. آنها مثل بچههای نادان و احمقند؛ برای بدی كردن بسيار استادند، ولی در خوبی كردن هيچ استعدادی ندارند.» 23 به زمين نظر انداختم؛ همه جا ويران بود! به آسمان نگاه كردم؛ آن هم تيره و تار بود! 24 به کوهها نظر كردم؛ به خود میلرزيدند و تپهها از جا كنده میشدند. 25 نگاه كردم و ديدم نه آدمی بود و نه پرندهای؛ همه گريخته بودند. 26 بوستان، بيابان گرديده و تمام شهرها از حضور خداوند و شدت خشم او خراب شده بود. 27 خداوند دستور ويرانی سرزمين يهودا را صادر كرده است. با اين همه، خداوند میفرمايد: «اين سرزمين به کلی ويران نخواهد شد و گروه كوچكی باقی خواهد ماند. 28 به سبب فرمانی كه بر ضد قومم صادر كردهام، تمام مردم دنيا عزا خواهند گرفت و آسمانها سياه خواهند پوشيد. ولی من ارادهٔ خود را اعلام كردهام و آن را تغيير نخواهم داد؛ تصميم خود را گرفتهام و از آن برنخواهم گشت.» 29 اهالی شهرها از صدای نزديک شدن سواران و كمانداران فرار خواهند كرد. عدهای در بيشهها پنهان خواهند شد و برخی به کوهها خواهند گريخت. شهرها از سكنه خالی شده، مردم از ترس فرار خواهند كرد. 30 ای كه غارت شدهای چرا ديگر لباس فاخر میپوشی و خود را با جواهرات میآرايی و به چشمانت سرمه میكشی؟ از اين تلاشها هيچ سودی نمیبری، چون يارانت از تو برگشته و قصد جانت را دارند. 31 فريادی به گوشم رسيد مانند نالهٔ زنی كه برای اولين بار میزايد. اين آه و نالهٔ قوم من است كه زير پای دشمنان خود، از نفس افتاده و دست التماس دراز كرده است!

Верен

1 Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ. 2 И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. 3 Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни. 4 Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви. 5 Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове! 6 Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение. 7 Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени. 8 Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас. 9 И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас. 10 Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата! 11 В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. 12 Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях. 13 Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени! 14 Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли? 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина: 16 Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове! 17 Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД. 18 Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти. 19 Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик. 20 Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми. 21 Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше. 24 Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. 25 Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош*, но няма да я довърша съвсем. 28 Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него. 29 От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. 31 Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | Jeremia 4

دعوت به توبه

حمله به يهودا

اندوه ارميا برای قومش