1وقتی گفتگوی شائول و داوود تمام شد، يوناتان پسر شائول، علاقهٔ زيادی به داوود پيدا كرد. يوناتان او را مثل جان خودش دوست میداشت. يوناتان با داوود عهد دوستی بست و به نشانهٔ اين عهد، ردايی را كه بر تن داشت و شمشير و كمان و كمربند خود را به داوود داد. از آن روز به بعد شائول، داوود را در اورشليم نگاه داشت و ديگر نگذاشت به خانهٔ پدرش برگردد.5شائول هر مأموريتی كه به داوود میسپرد، او آن را با موفقيت انجام میداد. از اين رو وی را يكی از فرماندهان سپاه خود ساخت. از اين امر، هم مردم و هم سربازان خشنود بودند.6پس از آنكه داوود جليات را كشته بود و سپاه فاتح اسرائيل به وطن برمیگشت، در طول راه، زنان از تمام شهرهای اسرائيل با ساز و آواز به استقبال شائول پادشاه بيرون آمدند. آنها در حالی که میرقصيدند اين سرود را میخواندند: «شائول هزاران نفر و داوود دهها هزار نفر را كشته است!»8شائول با شنيدن اين سرود سخت غضبناک گرديد و با خود گفت: «آنها میگويند كه داوود دهها هزار نفر را كشته است، ولی من هزاران نفر را! لابد بعد هم خواهند گفت كه داوود پادشاه است!»9پس، از آن روز به بعد، شائول از داوود كينه به دل گرفت.10در فردای آن روز روح پليد از جانب خدا بر شائول آمد و او را در خانهاش پریشانحال ساخت. داوود مثل هر روز شروع به نواختن چنگ نمود. ناگهان شائول نيزهای را كه در دست داشت به طرف داوود پرتاب كرد تا او را به ديوار ميخكوب كند. اما داوود خود را كنار كشيد. اين عمل دو بار تكرار شد.12شائول از داوود میترسيد، زيرا خداوند با داوود بود ولی شائول را ترک گفته بود.13سرانجام شائول او را از دربار بيرون كرد و مقام پايينتری در سپاه خود به وی محول نمود. اما اين امر باعث شد مردم بيش از پيش با داوود در تماس باشند.14داوود در تمام كارهايش موفق میشد، زيرا خداوند با او بود.15وقتی شائول پادشاه متوجه اين امر شد، بيشتر هراسان گرديد، ولی مردم اسرائيل و يهودا، داوود را دوست میداشتند زيرا با آنها معاشرت میكرد.17روزی شائول به داوود گفت: «من حاضرم دختر بزرگ خود ميرب را به عقد تو درآورم. اما اول بايد شجاعت خود را در جنگهای خداوند ثابت كنی.» (شائول با خود میانديشيد: «به جای اينكه دست من به خون او آغشته شود، او را به جنگ فلسطينیها میفرستم تا آنها او را بكشند.»)18داوود گفت: «من كيستم كه داماد پادشاه شوم؟ خانوادهٔ ما قابل اين افتخار نيست.»19اما وقتی زمان عروسی داوود و ميرب رسيد، شائول او را به مردی به نام عدریئيل از اهالی محولات داد.20ولی ميكال دختر ديگر شائول عاشق داوود بود و شائول وقتی اين موضوع را فهميد خوشحال شد.21شائول با خود گفت: «فرصتی ديگر پيش آمده تا داوود را به جنگ فلسطينیها بفرستم. شايد اين دفعه كشته شود!» پس به داوود گفت: «تو فرصت ديگری داری كه داماد من بشوی. من دختر كوچک خود را به تو خواهم داد.»22در ضمن، شائول به درباريان گفته بود به طور محرمانه با داوود صحبت كرده، بگويند: «پادشاه از تو راضی است و همهٔ افرادش تو را دوست دارند. پس بيا و داماد پادشاه شو.»23داوود چون اين سخنان را از مأموران شائول شنيد گفت: «آيا فكر میكنيد كه داماد پادشاه شدن آسان است؟ من از يک خانوادهٔ فقير و گمنام هستم.»24وقتی درباريان شائول آنچه را كه داوود گفته بود به شائول گزارش دادند، او گفت: «به داوود بگوييد كه مهريهٔ دختر من فقط صد قَلَفِهٔ مرد كشته شدهٔ فلسطينی است. تنها چيزی كه من طالبش هستم، انتقام گرفتن از دشمنان است.» ولی در حقيقت قصد شائول اين بود كه داوود به دست فلسطينیها كشته شود.26داوود از اين پيشنهاد خشنود گرديد و پيش از آنكه زمان معين برسد،27او با افرادش رفت و دويست فلسطينی را كشت و قَلَفِههای آنها را برای شائول آورد. پس شائول دختر خود ميكال را به او داد.28شائول وقتی ديد كه خداوند با داوود است و دخترش ميكال نيز داوود را دوست دارد از او بيشتر ترسيد و هر روز بيش از پيش از وی متنفر میشد.30هر موقع كه فلسطينیها حمله میكردند، داوود در نبرد با آنها بيشتر از ساير افسران شائول موفق میشد. بدين ترتيب نام داوود در سراسر اسرائيل بر سر زبانها افتاد.
Верен
1А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа.2И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом.3И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душаст. 1;.4И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си.5И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул.6И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти.7И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди.8Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството?9И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.10А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул.11И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него.12И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил.13Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа.14А Давид имаше успехили: постъпваше благоразумност. 5; във всичките си пътища и ГОСПОД беше с негост. 12;.15И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него.16И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях.17Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена – само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него.18А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет?19Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.20А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса.21И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет повторно.22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя.23И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен.24И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид.25Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците.26А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили,27когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.28Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше.29И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги.30И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.