4.Mose 35 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

شهرهای لاويان

1 زمانی كه اسرائيل در دشت موآب، كنار رود اردن و در مقابل اريحا اردو زده بودند، خداوند به موسی فرمود:

2 «به قوم اسرائيل دستور بده كه از ملک خود، شهرهايی با چراگاههای اطرافشان به لاویان بدهند.

3 شهرها برای سكونت خودشان است و چراگاههای اطراف آنها برای گلههای گوسفند و گاو و ساير حيوانات ايشان.

4 چراگاههای اطراف هر شهر، از ديوار شهر تا فاصله پانصد متر به هر طرف امتداد داشته باشد.

5 بدين ترتيب محوطهای مربع شكل بوجود میآيد كه هر ضلع آن هزار متر خواهد بود و شهر در وسط آن قرار خواهد گرفت.

6 «چهل و هشت شهر با چراگاههای اطرافشان به لاویان داده شود. از اين چهل و هشت شهر، شش شهر به عنوان پناهگاه باشد تا اگر كسی تصادفاً مرتكب قتل شود بتواند به آنجا فرار كند و در امان باشد.

8 قبيلههای بزرگتر كه شهرهای بيشتری دارند، شهرهای بيشتری به لاویان بدهند و قبيلههای كوچكتر شهرهای كمتر.»

شهرهای پناهگاه

9 خداوند به موسی فرمود: «به قوم اسرائيل بگو، هنگامی كه به سرزمين موعود میرسند،

11 شهرهای پناهگاه تعيين كنند تا هر کس كه تصادفاً شخصی را كشته باشد بتواند به آنجا فرار كند.

12 اين شهرها مكانی خواهند بود كه قاتل در برابر انتقام جويی بستگان مقتول در آنها ايمن خواهد بود، زيرا قاتل تا زمانی كه جرمش در يک دادرسی عادلانه ثابت نگردد، نبايد كشته شود.

13 سه شهر از اين شش شهر پناهگاه، بايد در سرزمين كنعان باشد و سه شهر ديگر در سمت شرقی رود اردن.

15 اين شهرها نه فقط برای قوم اسرائيل، بلكه برای غريبان و مسافران نيز پناهگاه خواهند بود.

16 «اگر كسی با استفاده از يک تكه آهن يا سنگ يا چوب، شخصی را بكشد، قاتل است و بايد كشته شود.

19 مدعی خون مقتول وقتی قاتل را ببيند خودش او را بكشد.

20 اگر شخصی از روی كينه با پرتاب چيزی به طرف كسی يا با هل دادن او، وی را بكشد،

21 يا از روی دشمنی مشتی به او بزند كه او بميرد، آن شخص قاتل است و قاتل بايد كشته شود. مدعی خون مقتول وقتی قاتل را ببيند خودش او را بكشد.

22 «ولی اگر قتل تصادفی باشد، مثلاً شخصی چيزی را به طور غيرعمد پرتاب كند يا كسی را هل دهد و باعث مرگ او شود و يا قطعه سنگی را بدون قصد پرتاب كند و آن سنگ به كسی اصابت كند و او را بكشد در حالی که پرتاب كننده، دشمنی با وی نداشته است،

24 در اينجا قوم بايد در مورد اينكه آيا قتل تصادفی بوده يا نه، و اينكه قاتل را بايد به دست مدعی خون مقتول بسپارند يا نه، قضاوت كنند.

25 اگر به اين نتيجه برسند كه قتل تصادفی بوده، آنگاه قوم اسرائيل متهم را از دست مدعی برهانند و به او اجازه بدهند كه در شهر پناهگاه، ساكن شود. او بايد تا هنگام مرگ كاهن اعظم، در آن شهر بماند.

26 «اگر متهم، شهرِ پناهگاه را ترک كند،

27 و مدعی خون مقتول، وی را خارج از شهر پيدا كرده، او را بكشد، عمل او قتل محسوب نمیشود،

28 چون آن شخص میبايستی تا هنگام مرگ كاهن اعظم در شهر پناهگاه میماند و بعد از آن به ملک و خانهٔ خود باز میگشت.

29 اينها برای تمامی قوم اسرائيل نسل اندر نسل قوانينی دائمی میباشند.

30 «هر كس شخصی را بكشد، به موجب شهادت چند شاهد، قاتل شناخته میشود و بايد كشته شود. هيچكس صرفاً به شهادت يک نفر نبايد كشته شود.

31 هر وقت كسی قاتل شناخته شد بايد كشته شود و خونبهايی برای رهايی او پذيرفته نشود.

32 از پناهندهای كه در شهر پناهگاه سكونت دارد پولی برای اينكه به او اجازه داده شود قبل از مرگ كاهن اعظم به ملک و خانهٔ خويش بازگردد گرفته نشود.

33 اگر اين قوانين را مراعات كنيد سرزمين شما آلوده نخواهد شد، زيرا قتل موجب آلودگی زمين میشود. هيچ كفارهای برای قتل بهجز كشتن قاتل پذيرفته نمیشود.

34 سرزمينی را كه در آن ساكن خواهيد شد نجس نسازيد، زيرا من كه خداوند هستم در آنجا ساكن میباشم.»

Persian Contemporary Bible TM Copyright © 1995, 2005, 2018 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Верен

1 И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза:

2 Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях.

3 Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.

4 Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо.

5 Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им.

6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града.

8 А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

10 Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,

11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителябукв.: изкупителя, близък роднина, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд.

13 И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове.

14 Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове.

15 Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка.

16 Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17 И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;.

18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;.

19 Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,

21 или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртвист. 16;, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,

23 или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;

24 тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;

25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.

26 Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,

27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;

28 защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.

29 Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

30 Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.

31 И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртвист. 16;.

32 Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.

33 И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.