Jesaja 51 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

نجات دهندهٔ اورشليم

1 خداوند میفرمايد: «ای كسانی كه میخواهيد نجات يابيد، ای كسانی كه چشم اميدتان به من است، سخنان مرا بشنويد. به معدنی كه از آن استخراج شدهايد و به صخرهای كه از آن جدا گشتهايد، توجه نماييد. 2 به اجدادتان ابراهيم و ساره فكر كنيد كه از ايشان بوجود آمديد. هنگامی كه ابراهيم را دعوت كردم او فرزندی نداشت و تنها بود، اما من او را بركت دادم و قوم بزرگی از او بوجود آوردم. 3 «من بار ديگر اسرائيل را بركت خواهم داد و خرابههای آن را آباد خواهم ساخت. زمينهای باير و بيابانهای خشک آن چون باغ عدن سرسبز خواهند شد. خوشی و شادمانی همه جا را پر خواهد ساخت، و شكرگزاری همراه با سرودهای شاد در همه جا به گوش خواهد رسيد. 4 «ای قوم من، به من گوش دهيد. من احكام و قوانين خود را صادر میكنم تا بوسيلهٔ آنها به قومهای جهان روشنايی ببخشم. 5 بزودی میآيم تا آنها را نجات دهم و با عدل و انصاف بر آنها حكومت كنم. سرزمينهای دور دست دنيا كه چشم به راه من هستند به قدرت من اعتماد خواهند كرد. 6 چشمان خود را به آسمان بدوزيد و به زمين زير پايتان نگاه كنيد، روزی خواهد آمد كه آسمان مانند دود، ناپديد خواهد شد و زمين همچون لباس، پوسيده خواهد شد و مردمش خواهند مرد. اما نجاتی كه من به ارمغان میآورم برای هميشه باقی خواهد ماند و عدالت من هرگز از بين نخواهد رفت. 7 «ای كسانی كه احكام مرا دوست میداريد و خوب را از بد تشخيص میدهيد، به من گوش كنيد. از سرزنش و تهمت مردم نترسيد؛ 8 زيرا بيد، آنها را مانند لباس از بين خواهد برد و كرم، ايشان را همچون پشم خواهد خورد. اما عدالت من هرگز از بين نخواهد رفت و كار نجاتبخش من نسل اندر نسل باقی خواهد ماند.» 9 ای خداوند برخيز و با قدرتت ما را نجات ده همانگونه كه در گذشته ما را نجات دادی. تو همان خدايی هستی كه اژدهای رود نيل، يعنی مصر را نابود كردی. 10 تو دريا را خشک ساختی و راهی از ميان آن باز كردی تا قومی كه آزاد ساخته بودی از آن عبور كنند. 11 ای خداوند بگذار كسانی كه آزاد كردهای سرودخوانان و شادیكنان به اورشليم بازگردند. بگذار غم و اندوه آنان پايان يابد و خوشی و شادمانی جاودانی نصيبشان شود. 12 خداوند میفرمايد: «من هستم كه به شما تسلی میدهم و شما را شاد میسازم؛ پس چرا از انسان فانی میترسيد انسانی كه مانند گياه، خشک شده، از بين میرود؟ 13 آيا مرا كه آفرينندهٔ شما هستم و زمين را بنياد نهادم و آسمانها را بر آن گسترانيدم، فراموش كردهايد؟ چرا دائم از ظلم و ستم انسانها میترسيد و تمام روز از خشم آنان میهراسيد؟ 14 شما اسيران، بزودی آزاد خواهيد شد. ديگر در سياهچالها گرسنه نخواهيد ماند و نخواهيد مرد. 15 من خداوند، خدای شما هستم همان خداوند قادر متعال كه از ميان امواج خروشان دريا، راهی خشک برای شما پديد آورد! 16 من كه زمين را بنياد نهادم و آسمانها را برقرار ساختم، به اسرائيل میگويم: شما قوم من هستيد. من احكام خود را به شما دادهام و با دست خود شما را حفظ میكنم.»

پايان رنجهای اورشليم

17 برخيز ای اورشليم، برخيز! به اندازهٔ كافی از كاسهٔ غضب خداوند نوشيدهای. آن را تا ته سر كشيدهای و سرگيجه گرفتهای. 18 كسی از ساكنانت باقی نمانده تا دستت را بگيرد و تو را راهنمايی كند. 19 بلای مضاعف بر تو عارض شده است؛ سرزمينت خراب شده و مردمانت از قحطی و شمشير به هلاكت رسيدهاند. ديگر كسی باقی نمانده تا تو را دلداری و تسلی دهد. 20 مردم تو مانند آهوانی هستند كه در دام صياد گير كرده باشند؛ آنها در كوچههايت افتادهاند و قدرت ندارند از جا برخيزند، زيرا خداوند غضب خود را بر آنها نازل كرده است. 21 اما ای مصيبتزدگان كه مست و گيج هستيد، اما نه از شراب، اكنون گوش دهيد. 22 خداوند، خدايتان كه مدافع شماست چنين میگويد: «من كاسهٔ غضب خود را كه باعث سرگيجهٔ شما شده از دست شما میگيرم و شما ديگر مجبور نخواهيد شد از آن بنوشيد. 23 كاسهٔ غضب خود را به دست كسانی خواهم داد كه بر شما ظلم میكنند و شما را وا میدارند در كوچهها دراز بكشيد تا شما را مانند خاک زمين لگدمال كنند.»

Верен

1 Слушайте Ме, вие, които следвате правдата, които търсите ГОСПОДА! Погледнете към канарата, от която сте отсечени, и към дупката на рова, от който сте изкопани! 2 Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила, защото, когато беше един, го повиках, благослових го и го умножих. 3 Защото ГОСПОД ще утеши Сион, ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустинята му като Едем и степта му – като ГОСПОДНАТА градина. Веселие и радост ще се намерят в него, славословие и глас на песен. 4 Послушайте Ме, народе Мой, и приклонете ухо към Мен, Мое племе – защото закон ще излезе от Мен и ще поставя правосъдието Си за светлина на народите. 5 Правдата Ми е близо, спасението Ми излезе и мишците Ми ще съдят народите. Островите ще се надяват на Мен и ще се уповават на мишцата Ми. 6 Повдигнете очите си към небесата и погледнете към земята долу – защото небесата ще изчезнат като дим и земята ще се разпадне като дреха и обитателите ѝ просто така ще измрат. Но Моето спасение ще пребъде вечно и правдата Ми няма да се отмени. 7 Слушайте Ме, вие, които познавате правда, народ, в чието сърце е Моят закон! Не се бойте от злобния присмех на хората, не се плашете от злословието им, 8 защото молецът ще ги прояде като дреха и червеят ще ги прояде като вълна. Но Моята правда ще пребъде вечно и спасението Ми – във всички поколения*. 9 Събуди се, събуди се, облечи се със сила, ти, мишца ГОСПОДНА! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения! Не си ли ти, която посече Раав и прободе смъртно морското чудовище? 10 Не си ли ти, която пресуши морето, водите на голямата бездна, и направи дълбините на морето път, да преминат изкупените? 11 Откупените на ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликуване; вечна радост ще бъде на главата им, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат. 12 Аз, Аз съм, който ви утешавам. Кой си ти, че се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който ще стане като трева, 13 а си забравил ГОСПОДА, който те е направил, който е разпрострял небесата и основал земята; и непрестанно, цял ден се страхуваш от яростта на притеснителя, когато се готви да унищожи? Къде е яростта на притеснителя? 14 Скоро ще бъде развързан и няма да умре в рова и няма да му липсва хлябът му. 15 Защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който вълнува морето и вълните му бучат; ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 16 Сложих словата Си в устата ти и те покрих със сянката на ръката Си, за да устроя небесата и да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ. 17 Събуди се, събуди се, стани, дъще ерусалимска, която си изпила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; изпила си, изпразнила си чашата, блюдото на опиването. 18 Няма кой да я води от всичките синове, които е родила, и няма кой да я хване за ръка от всичките синове, които е отгледала. 19 Тези две те сполетяха – кой ще те пожали? – опустошение и разрушение, и глад, и меч. Как да те утеша? 20 Синовете ти примряха, лежат по всички кръстопътища като антилопа в мрежа, пълни с яростта на ГОСПОДА, със изобличението на твоя Бог. 21 Затова, чуй сега това, ти, окаяна и пияна, но не от вино! 22 Така казва твоят Господ, ГОСПОД, твоят Бог, който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на опиването*, чашата, блюдото на яростта Си – няма да я пиеш повече. 23 А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по лице, за да минем отгоре! И ти си сложила гърба си като земя и като улица за онези, които минават.

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر | Верен | Jesaja 51

نجات دهندهٔ اورشليم

پايان رنجهای اورشليم