Markus 7 | Nueva Versión Internacional (Castellano)
Lo puro y lo impuro
1Los fariseos y algunos de los maestros de la ley que habían llegado de Jerusalén se reunieron alrededor de Jesús,2y vieron a algunos de sus discípulos que comían con manos impuras, es decir, sin habérselas lavado.3(En efecto, los fariseos y los demás judíos no comen nada sin primero cumplir con el rito de lavarse las manos, ya que están aferrados a la tradición de los ancianos.4Al regresar del mercado, no comen nada antes de lavarse. Y siguen otras muchas tradiciones, tales como el rito de lavar copas, jarras y bandejas de cobre).*5Así que los fariseos y los maestros de la ley le preguntaron a Jesús: ―¿Por qué no siguen tus discípulos la tradición de los ancianos, sino que comen con manos impuras?6Les contestó: ―Tenía razón Isaías cuando profetizó acerca de vosotros, hipócritas, según está escrito: »“Este pueblo me honra con los labios, pero su corazón está lejos de mí.7En vano me adoran; sus enseñanzas no son más que reglas humanas”.8Habéis desechado los mandamientos divinos y os aferráis a las tradiciones humanas».9Y añadió: ―¡De qué manera dejáis a un lado los mandamientos de Dios para mantener* vuestras propias tradiciones!10Por ejemplo, Moisés dijo: “Honra a tu padre y a tu madre”,* y: “El que maldiga a su padre o a su madre será condenado a muerte”.*11Vosotros, en cambio, enseñáis que un hijo puede decirle a su padre o a su madre: “Cualquier ayuda que pudiera haberte dado es corbán” (es decir, ofrenda dedicada a Dios).12En ese caso, el tal hijo ya no está obligado a hacer nada por su padre ni por su madre.13Así, por la tradición que transmitís entre vosotros, anuláis la palabra de Dios. Y hacéis muchas cosas parecidas.14De nuevo Jesús llamó a la multitud. ―Escuchadme todos —dijo— y entended esto:15Nada de lo que viene de afuera puede contaminar a una persona. Más bien, lo que sale de la persona es lo que la contamina.*17Después que hubo dejado a la gente y entrado en la casa, sus discípulos le preguntaron sobre la comparación que había hecho.18―¿Tampoco vosotros podéis entenderlo? —dijo—. ¿No os dais cuenta de que nada de lo que entra en una persona puede contaminarla?19Porque no entra en su corazón, sino en su estómago, y después va a dar a la letrina. Con esto Jesús declaraba limpios todos los alimentos.20Luego añadió: ―Lo que sale de la persona es lo que la contamina.21Porque de dentro, del corazón humano, salen los malos pensamientos, la inmoralidad sexual, los robos, los homicidios, los adulterios,22la avaricia, la maldad, el engaño, el libertinaje, la envidia, la calumnia, la arrogancia y la necedad.
La fe de una mujer sirofenicia
23Todos estos males vienen de adentro y contaminan a la persona.24Jesús partió de allí y fue a la región de Tiro.* Entró en una casa y no quería que nadie lo supiera, pero no pudo pasar inadvertido.25De hecho, muy pronto se enteró de su llegada una mujer que tenía una niña poseída por un espíritu maligno, así que fue y se arrojó a sus pies.26Esta mujer era extranjera,* sirofenicia de nacimiento, y le rogaba que expulsara al demonio que tenía su hija.27―Deja que primero se sacien los hijos —replicó Jesús—, porque no está bien quitarles el pan a los hijos y echárselo a los perros.28―Sí, Señor —respondió la mujer—, pero hasta los perros comen debajo de la mesa las migajas que dejan los hijos.29Jesús le dijo: ―Por haberme respondido así, puedes irte tranquila; el demonio ha salido de tu hija.
Jesús sana a un sordomudo
30Cuando ella llegó a su casa, encontró a la niña acostada en la cama. El demonio ya había salido de ella.31Luego regresó Jesús de la región de Tiro y se dirigió por Sidón al mar de Galilea, internándose en la región de Decápolis.32Allí le llevaron un sordo tartamudo, y le suplicaban que pusiera la mano sobre él.33Jesús lo apartó de la multitud para estar a solas con él, le puso los dedos en los oídos y le tocó la lengua con saliva.*34Luego, mirando al cielo, suspiró profundamente y le dijo: «¡Efatá!» (que significa: ¡Ábrete!).35Con esto, se le abrieron los oídos al hombre, se le destrabó la lengua y comenzó a hablar normalmente.36Jesús les mandó que no se lo dijeran a nadie, pero cuanto más se lo prohibía, tanto más lo seguían propagando.37La gente estaba sumamente asombrada, y decía: «Todo lo hace bien. Hasta hace oír a los sordos y hablar a los mudos».
Верен
1И се събраха при Иисус фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,2и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, тоест неизмити ръце.3Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си измият ръцете до лактите;4и когато се връщат от пазар, не ядат, без да се измият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове (и легла).5И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?6А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.7Но напразно Ме почитат, като учат за поучение човешки заповеди.“8Вие оставяте Божията заповед и спазвате човешкото предание: (миенето на стомни и на чаши; и правите много други неща).9И им каза: Вие успешно осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!10Защото Мойсей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“11Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава;12и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.13И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.14И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека*.16(Ако има някой уши да слуша, нека слуша.)17И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата.18И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?19Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти.20Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека.21Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства,22прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство.23Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човекаст. 15;.24И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.26(Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря ѝ.27А Иисус ѝ каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.28А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!29А Той ѝ каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти.30И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл.31И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области.32И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.33Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му;34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворѝ се.35И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно.36И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха;37и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.