Lukas 2 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Nacimiento de Jesús

1 Por aquellos días Augusto César decretó que se levantara un censo en todo el Imperio romano.* 2 (Este primer censo se efectuó cuando Cirenio gobernaba en Siria). 3 Así que iban todos a inscribirse, cada cual a su propio pueblo. 4 También José, que era descendiente del rey David, subió de Nazaret, ciudad de Galilea, a Judea. Fue a Belén, la Ciudad de David, 5 para inscribirse junto con María su esposa.* Ella se encontraba encinta 6 y, mientras estaban allí, le llegó el tiempo del parto. 7 Así que dio a luz a su hijo primogénito. Lo envolvió en pañales y lo acostó en un pesebre, porque no había lugar para ellos en la posada.

Los pastores y los ángeles

8 En esa misma región había unos pastores que pasaban la noche en el campo, turnándose para cuidar sus rebaños. 9 Sucedió que un ángel del Señor se les apareció. La gloria del Señor los envolvió en su luz, y se llenaron de temor. 10 Pero el ángel les dijo: «No tengáis miedo. Mirad que os traigo buenas noticias que serán motivo de mucha alegría para todo el pueblo. 11 Hoy os ha nacido en la Ciudad de David un Salvador, que es Cristo el Señor. 12 Esto os servirá de señal: Encontraréis a un niño envuelto en pañales y acostado en un pesebre». 13 De repente apareció una multitud de ángeles del cielo, que alababan a Dios y decían: 14 «Gloria a Dios en las alturas, y en la tierra paz a los que gozan de su buena voluntad».* 15 Cuando los ángeles se fueron al cielo, los pastores se dijeron unos a otros: «Vamos a Belén, a ver esto que ha pasado y que el Señor nos ha dado a conocer». 16 Así que fueron de prisa y encontraron a María y a José, y al niño que estaba acostado en el pesebre. 17 Cuando vieron al niño, contaron lo que les habían dicho acerca de él, 18 y cuantos lo oyeron se asombraron de lo que los pastores decían. 19 María, por su parte, guardaba todas estas cosas en su corazón y meditaba acerca de ellas. 20 Los pastores regresaron glorificando y alabando a Dios por lo que habían visto y oído, pues todo sucedió tal como se les había dicho.

Presentación de Jesús en el templo

21 Cuando se cumplieron los ocho días y fueron a circuncidarlo, lo llamaron Jesús, nombre que el ángel le había puesto antes de que fuera concebido. 22 Así mismo, cuando se cumplió el tiempo en que, según la ley de Moisés, ellos debían purificarse, José y María llevaron al niño a Jerusalén para presentarlo al Señor. 23 Así cumplieron con lo que en la ley del Señor está escrito: «Todo varón primogénito será consagrado* al Señor». 24 También ofrecieron un sacrificio conforme a lo que la ley del Señor dice: «un par de tórtolas o dos pichones de paloma». 25 Ahora bien, en Jerusalén había un hombre llamado Simeón, que era justo y devoto, y aguardaba con esperanza la redención* de Israel. El Espíritu Santo estaba con él 26 y le había revelado que no moriría sin antes ver al Cristo del Señor. 27 Movido por el Espíritu, fue al templo. Cuando al niño Jesús lo llevaron sus padres para cumplir con la costumbre establecida por la ley, 28 Simeón lo tomó en sus brazos y bendijo a Dios: 29 «Según tu palabra, Soberano Señor, ya puedes despedir a tu siervo en paz. 30 Porque han visto mis ojos tu salvación, 31 que has preparado a la vista de todos los pueblos: 32 luz que ilumina a las naciones y gloria de tu pueblo Israel». 33 El padre y la madre del niño se quedaron maravillados por lo que se decía de él. 34 Simeón les dio su bendición y le dijo a María, la madre de Jesús: «Este niño está destinado a causar la caída y el levantamiento de muchos en Israel, y a crear mucha oposición,* 35 a fin de que se manifiesten las intenciones de muchos corazones. En cuanto a ti, una espada te atravesará el alma». 36 Había también una profetisa, Ana, hija de Penuel, de la tribu de Aser. Era muy anciana; casada de joven, había vivido con su esposo siete años, 37 y luego permaneció viuda hasta la edad de ochenta y cuatro.* Nunca salía del templo, sino que día y noche adoraba a Dios con ayunos y oraciones. 38 Llegando en ese mismo momento, Ana dio gracias a Dios y comenzó a hablar del niño a todos los que esperaban la redención de Jerusalén. 39 Después de haber cumplido con todo lo que exigía la ley del Señor, José y María regresaron a Galilea, a su propio pueblo de Nazaret. 40 El niño crecía y se fortalecía; progresaba en sabiduría, y la gracia de Dios lo acompañaba.

El niño Jesús en el templo

41 Los padres de Jesús subían todos los años a Jerusalén para la fiesta de la Pascua. 42 Cuando cumplió doce años, fueron allá según era la costumbre. 43 Terminada la fiesta, emprendieron el viaje de regreso, pero el niño Jesús se había quedado en Jerusalén, sin que sus padres se dieran cuenta. 44 Ellos, pensando que él estaba entre el grupo de viajeros, hicieron un día de camino mientras lo buscaban entre los parientes y conocidos. 45 Al no encontrarlo, volvieron a Jerusalén en su busca. 46 Al cabo de tres días lo encontraron en el templo, sentado entre los maestros, escuchándolos y haciéndoles preguntas. 47 Todos los que le oían se asombraban de su inteligencia y de sus respuestas. 48 Cuando lo vieron sus padres, se quedaron admirados. ―Hijo, ¿por qué te has portado así con nosotros? —le dijo su madre—. ¡Mira que tu padre y yo te hemos estado buscando angustiados! 49 ―¿Por qué me buscabais? ¿No sabíais que tengo que estar en la casa* de mi Padre? 50 Pero ellos no entendieron lo que les decía. 51 Así que Jesús bajó con sus padres a Nazaret y vivió sujeto a ellos. Pero su madre conservaba todas estas cosas en el corazón. 52 Jesús siguió creciendo en sabiduría y estatura, y cada vez más gozaba del favor de Dios y de toda la gente.

Верен

1 А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид, 5 и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. 6 И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. 8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. 10 Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. 11 Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: 14 Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение! 15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите. 17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано. 21 И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата. 22 А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа, 24 и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. 25 А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил*, и Светият Дух беше на него. 26 На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос. 27 И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: 29 Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. 30 Защото видяха очите ми спасението, 31 което си приготвил пред лицето на всички народи; 32 светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил. 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори. 35 Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 36 Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, 37 а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим*. 39 И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. 40 А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него*. 41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 42 А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая. 43 Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. 48 И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим. 49 А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец? 50 А те не разбраха думата, която им каза. 51 И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си*. 52 И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората*.

Lukas 2 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

Nacimiento de Jesús

Los pastores y los ángeles

Presentación de Jesús en el templo

El niño Jesús en el templo