Josua 2 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Rajab y los espías

1 Luego Josué hijo de Nun envió secretamente, desde Sitín, a dos espías con la siguiente orden: «Id a explorar la tierra, especialmente Jericó». Cuando los espías llegaron a Jericó, se hospedaron en la casa de una prostituta llamada Rajab. 2 Pero el rey de Jericó se enteró de que dos espías israelitas habían entrado esa noche en la ciudad para reconocer el país. 3 Así que le envió a Rajab el siguiente mensaje: «Echa fuera a los hombres que han entrado en tu casa, pues vinieron a espiar nuestro país». 4 Pero la mujer, que ya había escondido a los espías, le respondió al rey: «Es cierto que unos hombres vinieron a mi casa, pero no sé quiénes eran ni de dónde venían. 5 Salieron cuando empezó a oscurecer, a la hora de cerrar las puertas de la ciudad, y no sé a dónde se fueron. Id tras ellos; tal vez los alcancéis». 6 (En realidad, la mujer había llevado a los hombres al techo de la casa y los había escondido entre los manojos de lino que allí secaba). 7 Los hombres del rey fueron tras los espías, por el camino que lleva a los vados del río Jordán. En cuanto salieron, las puertas de Jericó se cerraron. 8 Antes de que los espías se acostaran, Rajab subió al techo 9 y les dijo: ―Yo sé que el SEÑOR os ha dado esta tierra, y por eso estamos aterrorizados; todos los habitantes del país están muertos de miedo ante vosotros. 10 Tenemos noticias de cómo el SEÑOR secó las aguas del Mar Rojo para que vosotros pasarais, después de haber salido de Egipto. También hemos oído cómo destruisteis completamente a los reyes amorreos, Sijón y Og, al este del Jordán. 11 Por eso estamos todos tan amedrentados y descorazonados frente a vosotros. Yo sé que el SEÑOR y Dios es Dios de dioses tanto en el cielo como en la tierra. 12 Por lo tanto, os pido ahora mismo que juréis en el nombre del SEÑOR que seréis bondadosos con mi familia, como yo lo he sido con vosotros. Quiero que me deis como garantía una señal 13 de que perdonaréis la vida de mis padres, de mis hermanos y de todos los que viven con ellos. ¡Jurad que nos salvaréis de la muerte! 14 ―¡Juramos por nuestra vida que la vuestra no correrá peligro! —contestaron ellos—. Si no nos delatas, seremos bondadosos contigo y cumpliremos nuestra promesa cuando el SEÑOR nos entregue este país. 15 Entonces Rajab los bajó por la ventana con una soga, pues la casa donde ella vivía estaba sobre la muralla de la ciudad. 16 Ya les había dicho previamente: «Huid rumbo a las montañas para que vuestros perseguidores no os encuentren. Escondeos allí durante tres días, hasta que ellos regresen. Entonces podréis seguir vuestro camino». 17 Los hombres le dijeron a Rajab: ―Quedaremos libres del juramento que te hemos hecho 18 si, cuando conquistemos la tierra, no vemos este cordón rojo atado a la ventana por la que nos bajas. Además, tus padres, tus hermanos y el resto de tu familia deberán estar reunidos en tu casa. 19 Quien salga de la casa en ese momento será responsable de su propia vida, y nosotros seremos inocentes. Solo nos haremos responsables de quienes permanezcan en la casa si alguien se atreve a ponerles la mano encima. 20 Conste que, si nos delatas, nosotros quedaremos libres del juramento que nos obligaste a hacer. 21 ―De acuerdo —respondió Rajab—. Que sea tal como habéis dicho. Luego los despidió; ellos partieron, y ella ató el cordón rojo a la ventana. 22 Los hombres se dirigieron a las montañas y permanecieron allí tres días, hasta que sus perseguidores regresaron a la ciudad. Los habían buscado por todas partes, pero sin éxito. 23 Los dos hombres emprendieron el regreso; bajando de las montañas, vadearon el río y llegaron adonde estaba Josué hijo de Nun. Allí le relataron todo lo que les había sucedido: 24 «El SEÑOR ha entregado todo el país en nuestras manos. ¡Todos sus habitantes tiemblan de miedo ante nosotros!»

Верен

1 И Иисус, синът на Навий, изпрати от Ситим двама мъже да огледат тайно земята и им каза: Идете, разгледайте земята и особено Ерихон. И те отидоха и дойдоха в къщата на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. 2 Но това се съобщи на ерихонския цар, като му се каза: Ето, тази нощ дойдоха тук мъже от израилевите синове, за да разучат земята. 3 И ерихонският цар изпрати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя. 4 А жената взе двамата мъже и ги скри, и каза: Наистина мъжете дойдоха при мен, но аз не знаех откъде бяха. 5 И когато щяха да затворят портата, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете. Гонете ги бързо, защото ще ги настигнете. 6 А тя ги беше качила на покрива и ги беше скрила в ленените пръчки, които си беше наредила на покрива. 7 И мъжете ги гониха по пътя към Йордан до бродовете; и веднага щом преследвачите излязоха, затвориха портата. 8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на покрива 9 и каза на мъжете: Зная, че ГОСПОД ви е дал земята, и че ужасът от вас ни нападна, и че всичките жители на земята са паднали духом заради вас*. 10 Защото чухме как ГОСПОД е пресушил водите на Червеното море пред вас, когато сте излизали от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на Сихон и на Ог, над които изпълнихте проклятието. 11 И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас*; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. 12 И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак, 13 че ще оставите живи баща ми, майка ми, братята ми, сестрите ми, и всичко, което имат, и ще избавите живота ни от смърт. 14 Тогава мъжете ѝ отговориха: Нашият живот да е вместо вашия, ако не издадете тази наша работа; и когато ГОСПОД ни даде земята, ние ще ти окажем милост и вярност. 15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца, защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената. 16 И им каза: Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато преследвачите се върнат, и след това си идете по пътя. 17 И мъжете ѝ казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така: 18 ето, когато дойдем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ни спусна, и да събереш при себе си в къщата баща си и майка си, и братята си, и целия си бащин дом. 19 И всеки, който излезе от вратата на къщата ти на улицата, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата ти; но на всеки, който остане с теб в къщата, кръвта му ще бъде на нашата глава, ако се вдигне ръка на него. 20 Но ако издадеш тази наша работа, тогава ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни накара да се закълнем. 21 И тя каза: Да бъде според думите ви. И ги изпрати и те си отидоха, а тя завърза червеното въже на прозореца. 22 И те си отидоха и дойдоха в планината, и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите. А преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха и слязоха от планината, и преминаха, и дойдоха при Иисус, сина на Навий, и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха на Иисус: Действително ГОСПОД е предал в ръцете ни цялата земя, а и всичките жители на земята са паднали духом заради нас*.

Josua 2 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

Rajab y los espías