Jeremia 51 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Así dice el SEÑOR: «Voy a levantar un viento destructor contra Babilonia y la gente de Leb Camay.* 2 Enviaré contra Babilonia gente que la lance por los aires, que la aviente como se avienta el trigo, hasta dejarla vacía. En el día de su calamidad la atacarán por todas partes. 3 Que no tense el arquero su arco,* ni se vista la coraza. No perdonéis a sus jóvenes; destruid a su ejército por completo. 4 Caerán muertos en el país de los babilonios; serán traspasados en las calles. 5 Aunque Israel y Judá están llenos de culpa delante del Santo de Israel, no han sido abandonados por su Dios, el SEÑOR Todopoderoso. 6 »¡Huid de Babilonia! ¡Sálvese quien pueda! No perezcáis por causa de su iniquidad. Porque ha llegado la hora de que el SEÑOR tome venganza; ¡él le dará su merecido! 7 En la mano del SEÑOR Babilonia era una copa de oro que embriagaba a toda la tierra. Las naciones bebieron de su vino y enloquecieron. 8 Pero de pronto Babilonia cayó hecha pedazos. ¡Gemid por ella! Traed bálsamo para su dolor; tal vez pueda ser curada. 9 »“Quisimos curar a Babilonia, pero no pudo ser sanada; abandonémosla, y regrese cada uno a su país, porque llega su condena hasta los cielos; ¡se eleva hasta las nubes!” 10 »“¡El SEÑOR nos ha vindicado! Venid, que en Sión daremos a conocer lo que ha hecho el SEÑOR, nuestro Dios”. 11 »¡Afilad las flechas! ¡Armaos con escudos! El SEÑOR ha despertado el espíritu de los reyes de Media para destruir a Babilonia. Esta es la venganza del SEÑOR, la venganza por su templo. 12 ¡Levantad el estandarte contra los muros de Babilonia! ¡Reforzad la guardia! ¡Poned centinelas! ¡Preparad la emboscada! El SEÑOR cumplirá su propósito; cumplirá su decreto contra los babilonios. 13 Tú, que habitas junto a muchas aguas y eres rica en tesoros, has llegado a tu fin, al final de tu existencia. 14 El SEÑOR Todopoderoso ha jurado por sí mismo: “Te llenaré de enemigos, como de langostas, y sobre ti lanzarán gritos de victoria”. 15 »Con su poder hizo el SEÑOR la tierra; con su sabiduría afirmó el mundo; con su inteligencia extendió los cielos. 16 Ante su trueno, braman las lluvias en el cielo, y desde los confines de la tierra hace que suban las nubes; entre relámpagos desata la lluvia, y saca de sus depósitos el viento. 17 »Todo hombre es necio e ignorante; todo orfebre se avergüenza de sus ídolos. Sus ídolos son una mentira; no tienen aliento de vida. 18 Son absurdos, objetos de burla; en el tiempo del juicio serán destruidos. 19 La porción de Jacob no es como aquellos; su Dios es el creador de todas las cosas. Su nombre es el SEÑOR Todopoderoso; Israel es la tribu de su heredad. 20 »Tú eres mi mazo, mi arma de guerra; contigo destrozo naciones y reinos. 21 Contigo destrozo jinetes y caballos; contigo destrozo aurigas y carros de guerra. 22 Contigo destrozo hombres y mujeres; contigo destrozo jóvenes y ancianos, contigo destrozo jóvenes y doncellas. 23 Contigo destrozo pastores y rebaños; contigo destrozo labradores y yuntas, contigo destrozo jefes y gobernantes. 24 »Pero en vuestra presencia daré su merecido a Babilonia y a todos sus habitantes por todo el mal que han hecho en Sión —afirma el SEÑOR—. 25 »Estoy en contra de ti, monte del exterminio, que destruyes toda la tierra —afirma el SEÑOR—. Extenderé mi mano contra ti; te haré rodar desde los peñascos y te convertiré en monte quemado. 26 No volverán a tomar de ti piedra angular, ni piedra de cimiento, porque para siempre quedarás desolada —afirma el SEÑOR—. 27 »¡Levantad la bandera en el país! ¡Tocad la trompeta entre las naciones! ¡Convocad contra ella a los reinos de Ararat, Mini y Asquenaz! ¡Poned al frente un general! ¡Que avancen los caballos cual plaga de langostas! 28 ¡Convocad contra ella a las naciones, a los reyes de Media, y a sus gobernadores y oficiales! ¡Convocad a todo su imperio! 29 La tierra tiembla y se sacude; se cumplen los planes de Dios contra Babilonia, al convertirla en un desierto desolado donde nadie ha de habitar. 30 Dejaron de combatir los guerreros de Babilonia; se escondieron en las fortalezas. Sus fuerzas se agotaron; se volvieron como mujeres. Sus moradas fueron incendiadas y destrozados sus cerrojos. 31 Corre un emisario tras el otro; un mensajero sigue a otro mensajero, para anunciar al rey de Babilonia que toda la ciudad ha sido conquistada. 32 Los vados han sido ocupados, e incendiados los cañaverales; llenos de pánico quedaron los guerreros». 33 Porque así dice el SEÑOR Todopoderoso, el Dios de Israel: «La bella Babilonia es como una era en el momento de la trilla; ¡ya le llega el tiempo de la cosecha!» 34 «Nabucodonosor, el rey de Babilonia, me devoró, me confundió; me dejó como un plato vacío. Me tragó como un monstruo marino, con mis delicias se ha llenado el estómago para luego vomitarme. 35 Dice Jerusalén: “¡Que recaiga sobre Babilonia la violencia que me hizo!” Dice la moradora de Sión: “¡Que mi sangre se derrame sobre los babilonios!”» 36 Por eso, así dice el SEÑOR: «Voy a defender tu causa, y llevaré a cabo tu venganza; voy a secar el agua de su mar, y dejaré secos sus manantiales. 37 Babilonia se convertirá en un montón de ruinas, en guarida de chacales, en objeto de horror y de burla, en un lugar sin habitantes. 38 Juntos rugen como leones; gruñen como cachorros de león. 39 Cuando entren en calor, les serviré bebida; los embriagaré para que se diviertan. Así dormirán un sueño eterno del que ya no despertarán —afirma el SEÑOR—. 40 Voy a llevarlos al matadero, como si fueran corderos; como carneros y chivos. 41 »¡Cómo ha sido capturada Sesac!* ¡Cómo ha sido conquistado el orgullo de toda la tierra! Babilonia se ha convertido en un horror para las naciones. 42 El mar ha subido contra Babilonia; agitadas olas la han cubierto. 43 Desoladas han quedado sus ciudades: como un sequedal, como un desierto. Nadie habita allí; nadie pasa por ese lugar. 44 Voy a castigar al dios Bel en Babilonia; haré que vomite lo que se ha tragado. Ya no acudirán a él las naciones, ni quedará en pie el muro de Babilonia. 45 »¡Huye de ella, pueblo mío! ¡Sálvese quien pueda de mi ardiente ira! 46 No desfallezcáis, no os acobardéis por los rumores que corren por el país. Año tras año surgen nuevos rumores; cunde la violencia en el país, y un gobernante se levanta contra otro. 47 Se acercan ya los días en que castigaré a los ídolos de Babilonia. Toda su tierra será avergonzada; caerán sus víctimas en medio de ella. 48 Entonces el cielo y la tierra, y todo lo que hay en ellos, lanzarán gritos de júbilo contra Babilonia, porque del norte vendrán sus destructores —afirma el SEÑOR—. 49 »Babilonia tiene que caer por las víctimas de Israel, así como en toda la tierra cayeron las víctimas de Babilonia. 50 Vosotros, los que escapasteis de la espada, huid sin demora. Invocad al SEÑOR en tierras lejanas, y no dejéis de pensar en Jerusalén». 51 «Sentimos vergüenza por los insultos; estamos cubiertos de deshonra, porque han penetrado extranjeros en el santuario del SEÑOR». 52 «Por eso, vienen días en que castigaré a sus ídolos; a lo largo de todo el país gemirán sus heridos —afirma el SEÑOR—. 53 Aunque Babilonia suba hasta los cielos, y en lo alto fortifique sus baluartes, yo enviaré destructores contra ella —afirma el SEÑOR—. 54 »Se oyen clamores por la gran destrucción del país de Babilonia. 55 El SEÑOR la destruye por completo; pone fin a su bullicio. Rugen sus enemigos como olas agitadas; resuena el estruendo de su voz. 56 Llega contra Babilonia el destructor; sus guerreros serán capturados, y sus arcos serán hechos pedazos. Porque el SEÑOR es un Dios que a cada cual le da su merecido. 57 Voy a embriagar a sus jefes y a sus sabios; a sus gobernadores, oficiales y guerreros; y dormirán un sueño eterno, del que no despertarán», afirma el Rey, cuyo nombre es el SEÑOR Todopoderoso. 58 Así dice el SEÑOR Todopoderoso: «Los anchos muros de Babilonia serán derribados por completo; sus imponentes puertas serán incendiadas. Los pueblos se agotan en vano, y las naciones se fatigan por lo que se desvanece como el humo». 59 Este es el mandato que el profeta Jeremías dio a Seraías, hijo de Nerías y nieto de Maseías, cuando fue a Babilonia con Sedequías, rey de Judá, durante el año cuarto de su reinado. Seraías era el jefe de este viaje. 60 Jeremías había descrito en un rollo todas las calamidades que le sobrevendrían a Babilonia, es decir, todo lo concerniente a ella. 61 Jeremías le dijo a Seraías: «En cuanto llegues a Babilonia, asegúrate de leerles todas estas palabras. 62 Luego diles: “SEÑOR, tú has dicho que vas a destruir este lugar, y que lo convertirás en una desolación perpetua, hasta que no quede en él un solo habitante, ni hombre ni animal”. 63 Cuando termines de leer el rollo, átale una piedra y arrójalo al Éufrates. 64 Luego diles: “Así se hundirá Babilonia, y nunca más se levantará del desastre que voy a traer sobre ella”». Aquí concluyen las palabras de Jeremías.

Верен

1 Така казва ГОСПОД: Ето, Аз надигам разрушителен вятър против Вавилон и против онези, които живеят в сърцето на надигналите се против Мен. 2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще изпразнят земята му, защото ще бъдат отвред против него в деня на нещастието. 3 Стрелец срещу стрелец да опъва лъка си и срещу онзи, който се надига в бронята си! И не жалете младежите му, изпълнете проклятието над цялата му войска!ст. 53; 4 И ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците ѝ. 5 Защото не е овдовял Израил, нито Юда от своя Бог, от ГОСПОДА на Войнствата*, въпреки че земята им е пълна с беззаконие против Светия Израилев. 6 Бягайте отсред Вавилон и отървете всеки живота си*, не погивайте в беззаконието му! Защото е времето на отмъщението на ГОСПОДА, Той му отплаща заслуженото му*. 7 Вавилон беше златна чаша в ръката на ГОСПОДА, която опиваше цялата земя. Народите пиха от виното му, затова народите обезумяха. 8 Внезапно падна Вавилон и беше разрушен – ридайте за него! Вземете балсам за болката му, може би ще се излекува. 9 Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна. 10 ГОСПОД изяви правдата ни. Елате, нека разкажем в Сион делото на ГОСПОДА, своя Бог. 11 Наострете стрелите, хванете щитовете! ГОСПОД подбуди духа на мидийските царест. 28;, защото намерението Му е против Вавилон, да го изтреби; понеже това е отмъщението на ГОСПОДА, отмъщението на Неговия храм. 12 Издигнете знаме против стените на Вавилон, усилете стражата, поставете стражи, пригответе засади! Защото ГОСПОД и намисли, и ще извърши онова, което говори против вавилонските жители*. 13 О ти, който живееш край много води и изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, мярката на грабежа ти. 14 ГОСПОД на Войнствата се закле в Себе Си: Аз те напълних с хора като скакалци и те ще надигнат вик против теб. 15 Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата. 16 Когато издава гласа Си, се умножават водите на небето и издига пари от краищата на земята. Прави светкавици за дъжд и извежда вятър от съкровищата Си. 17 Всеки човек е твърде глупав в познанието си; всеки златар се посрамва от изваяния идол, защото изляното от него е лъжа и няма дух в тях. 18 Суета са те, дело на заблуда, във времето на наказанието си ще погинат. 19 Делът на Яков не е като тези, защото Той е образувал всичко, и племето на наследството Си; ГОСПОД на Войнствата е Името Му*. 20 Ти си Ми бойна секира, оръжие за бой и ще разбия чрез теб народи, и ще погубя царства чрез теб. 21 И ще разбия чрез теб кон и ездача му, и ще разбия чрез теб колесница и водача ѝ. 22 И ще разбия чрез теб мъж и жена, и ще разбия чрез теб стар и млад, и ще разбия чрез теб младеж и девица. 23 И ще разбия чрез теб овчар и стадото му, и ще разбия чрез теб земеделеца и впряга му, и ще разбия чрез теб управител и началник. 24 И ще отплатя на Вавилон и на всичките халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион, пред очите ви*, заявява ГОСПОД. 25 Ето, Аз съм против теб, гибелна планина, заявява ГОСПОД, която погубваш цялата земя! Ще простра ръката Си против теб и ще те изтърколя от скалите, и ще те направя изгорена планина. 26 И няма да вземат от теб нито камък за ъгъл, нито камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, заявява ГОСПОД. 27 Издигнете знаме в земята, затръбете между народите! Отделете* против нея народи, свикайте против нея царствата Арарат, Мини и Асханаз! Поставете над нея уредник, докарайте коне като бодливи скакалци. 28 Отделете против нея народи, мидийските царе*, управителите им, всичките им началници и цялата подвластна на тях земя. 29 Земята се тресе и се мъчи, защото ще се изпълнят намеренията на ГОСПОДА против Вавилон* да направи вавилонската земя пустош без жители*. 30 Силните на Вавилон спряха да воюват, останаха в укрепленията си, силата им пресъхна, станаха като жени. Запалиха жилищата ѝ, резетата ѝ са строшени. 31 Бързоходец тича да посрещне бързоходец и вестител – да посрещне вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всеки край, 32 и бродовете са завзети с изненада, тръстиките – изгорени с огън, а воините – разтреперени. 33 Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като харман във времето на вършитбата му; още малко и ще дойде времето на жетвата ѝ. 34 Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, унищожи ме, направи ме празен съд, погълна ме като морско чудовище, напълни корема си с моите сладости* и ме отхвърли. 35 Насилието върху мен и моя род* да бъде върху Вавилон, ще каже жителката на Сион. И кръвта ми – върху жителите на Халдея, ще каже Ерусалим*. 36 Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще защитя делото ти и ще отмъстя отмъщението ти. Ще направя морето му пустош и ще пресуша извора му, 37 Вавилон ще стане грамади, жилище на чакали, за смайване и подсвиркване, без жител*. 38 Заедно ще реват като млади лъвове, ще ръмжат като малките на лъвицата. 39 Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, от който да не се събудят*, заявява ГОСПОД. 40 Ще ги сваля като агнета за клане, като овни заедно с козли. 41 Как се превзе Сесах и се завладя славата на цялата земя! Как стана Вавилон за смайване между народите! 42 Морето се надигна против Вавилон, той беше покрит от бушуването на вълните му. 43 Градовете му станаха пустош, земя суха и непроходима, земя, в която не живее никой и човек не минава през неяст. 29-62;. 44 И ще накажа Вил във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал*. И няма вече да се стичат народи при него. И стената на Вавилон също падна*. 45 Излезте отсред него, народе Мой, и спасете всеки живота си от пламтящия гняв на ГОСПОДА*! 46 Да не отпада сърцето ви и да не се уплашите от вестта, която ще се чуе в земята; защото една година идва вест, а в годината след нея – пак вест; и насилие на земята, властник срещу властник. 47 Затова, ето, идват дни, когато ще извърша съд над изваяните идоли на Вавилон* и цялата му земя ще се посрами и всичките му убити ще паднат сред него. 48 Тогава небесата и земята и всичко в тях ще пеят от радост над Вавилон, защото от север ще дойдат против него опустошителите, заявява ГОСПОД. 49 Както Вавилон повали убитите на Израил, така и на Вавилон убитите ще паднат по цялата земяст. 24;. 50 Вие, избегнали от меча, идете, не стойте*. Спомнете си ГОСПОДА отдалеч и Ерусалим нека дойде в сърцето ви! 51 Засрамихме се, защото чухме присмех; позор покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома ГОСПОДЕН. 52 Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще извърша съд над изваяните му идоли и по цялата му земя ще стенат смъртно раненист. 47-49;. 53 И до небето да се изкачеше Вавилон и да утвърдеше нависоко силата си, от Мен ще му дойдат погубители*, заявява ГОСПОД. 54 Глас на вик от Вавилон и на голямо разрушение от халдейската земя! 55 Защото ГОСПОД унищожава Вавилон и премахва от него големия шум; и вълните им бучат като много води, екотът на гласа им кънти. 56 Защото погубителят дойде върху него, върху Вавилон, и силните му са заловени, лъковете им – строшени, защото ГОСПОД е Бог на отплатата, непременно ще отплати*. 57 Аз ще опия първенците му и мъдреците му, управителите му, началниците му и силните му, и ще заспят вечен сън, и няма да се събудят*, заявява Царят, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 58 Така казва ГОСПОД на Войнствата: Широките стени на Вавилон ще се сринат напълно* и високите му порти с огън ще се изгорят. И народите се трудят напразно, и племената – за огъня; и ще им прималее. 59 Словото, което пророк Еремия заповяда на Сарая, сина на Нирия, син на Маасия, когато отиваше с юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарая беше началник на покоите. 60 И Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, всички тези думи, написани против Вавилон. 61 И Еремия каза на Сарая: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи. 62 И кажи: ГОСПОДИ, Ти си говорил против това място, че ще го отсечеш, да няма в него жител, нито човек, нито животно, а да е вечна пустош*! 63 И когато свършиш да четеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат. 64 И кажи: Така ще потъне Вавилон и няма да се издигне поради злото, което Аз ще докарам върху него; и ще им прималее. Дотук са думите на Еремия.

Jeremia 51 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен