Jeremia 34 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

Advertencia al rey Sedequías

1 La palabra del SEÑOR vino a Jeremías cuando Nabucodonosor, rey de Babilonia, estaba atacando a Jerusalén y a sus ciudades vecinas con todo su ejército y con todos los reinos y pueblos de la tierra regidos por él: 2 «Así dice el SEÑOR, el Dios de Israel: “Ve y adviértele a Sedequías, rey de Judá, que así dice el SEÑOR: ‘Voy a entregar esta ciudad en manos del rey de Babilonia, quien la incendiará. 3 Y tú no te escaparás de su poder, porque ciertamente serás capturado y entregado en sus manos. Tus ojos verán los ojos del rey de Babilonia, y él te hablará cara a cara, y serás llevado a Babilonia’. 4 »”No obstante, Sedequías, rey de Judá, escucha la promesa del SEÑOR para ti. Así dice el SEÑOR: ‘Tú no morirás a filo de espada, 5 sino en paz’. También afirma el SEÑOR: ‘Yo te prometo que, así como los reyes de antaño que te precedieron quemaron especias por tus antepasados, así también lo harán en tu funeral, lamentándose por ti y clamando: ¡Ay, señor!’ ”» 6 El profeta Jeremías dijo todo esto a Sedequías, rey de Judá, en Jerusalén. 7 Mientras tanto, el ejército del rey de Babilonia estaba combatiendo contra Jerusalén y contra las ciudades de Judá que aún quedaban, es decir, Laquis y Azeca, que eran las únicas ciudades fortificadas.

Liberación para los esclavos

8 La palabra del SEÑOR vino a Jeremías después de que el rey Sedequías hizo un pacto con todo el pueblo de Jerusalén para dejar libres a los esclavos. 9 El acuerdo estipulaba que cada israelita debía dejar libre a sus esclavas y esclavos hebreos, y que nadie debía esclavizar a un compatriota judío. 10 Todo el pueblo y los jefes que habían hecho el acuerdo liberaron a sus esclavos, de manera que nadie quedaba obligado a servirlos. 11 Pero después se retractaron y volvieron a someter a esclavitud a los que habían liberado. 12 Una vez más la palabra del SEÑOR vino a Jeremías: 13 «Así dice el SEÑOR, el Dios de Israel: “Yo hice un pacto con vuestros antepasados cuando los saqué de Egipto, lugar de esclavitud. Les ordené 14 que cada siete años liberaran a todo esclavo hebreo que se hubiera vendido a sí mismo a ellos. Después de haber servido como esclavo durante seis años, debía ser liberado.* Pero vuestros antepasados no me obedecieron ni me hicieron caso. 15 Vosotros, en cambio, al proclamar la libertad de vuestro prójimo, os habíais convertido y habíais hecho lo que yo apruebo. Además, os habíais comprometido con un pacto en mi presencia, en la casa que lleva mi nombre. 16 Pero ahora os habéis vuelto atrás y habéis profanado mi nombre. Cada uno ha obligado a sus esclavas y esclavos que había liberado a someterse de nuevo a la esclavitud”. 17 »Por tanto, así dice el SEÑOR: “No me habéis obedecido, pues no habéis dejado en libertad a vuestros hermanos. Por tanto, yo proclamo contra vosotros una liberación —afirma el SEÑOR—: dejaré en libertad a la guerra, la pestilencia y el hambre para que lo que os pase a vosotros sirva de escarmiento para todos los reinos de la tierra. 18 Puesto que han violado mi pacto, y no han cumplido las estipulaciones del pacto que acordaron en mi presencia, los trataré como al novillo que cortaron en dos, y entre cuyos pedazos pasaron para rubricar el pacto.* 19 A los jefes de Judá y de Jerusalén, y a los oficiales de la corte y a los sacerdotes, y a todos los que pasaron entre los pedazos del novillo, 20 los entregaré en manos de sus enemigos, que atentan contra su vida, y sus cadáveres servirán de alimento a las aves de rapiña y a las fieras del campo. 21 »”A Sedequías, rey de Judá, y a sus jefes, los entregaré en manos de sus enemigos, que atentan contra sus vidas, es decir, en poder del ejército del rey de Babilonia, que por el momento se ha replegado. 22 Voy a dar una orden —afirma el SEÑOR—, y los haré volver a esta ciudad. La atacarán y, después de tomarla, la incendiarán. Dejaré a las ciudades de Judá en total desolación, sin habitantes”».

Верен

1 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всичките царства на света, които бяха под властта му, и всичките народи воюваха против Ерусалим и против всичките му градове, и каза: 2 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на юдовия цар Седекия, и му кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън*. 3 И ти няма да избегнеш от ръката му, а със сигурност ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и очите ти ще видят очите на вавилонския цар и устата му ще говори с устата ти, и ще отидеш във Вавилон. 4 Но слушай словото на ГОСПОДА, Седекия, царю на Юда; така казва ГОСПОД за теб: Няма да умреш от меч. 5 В мир ще умреш и каквито изгаряния на благоухания правеха за бащите ти, предишните царе, които бяха преди теб, така ще изгорят и за теб. И ще те оплачат: Горко, господарю! – защото Аз изговорих това слово, заявява ГОСПОД. 6 Тогава пророк Еремия каза на юдовия цар Седекия всички тези думи в Ерусалим, 7 когато войската на вавилонския цар се биеше срещу Ерусалим и срещу всичките останали юдови градове, срещу Лахис и срещу Азика – защото те бяха останали укрепени градове от юдовите градове. 8 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше направил завет с целия народ, който беше в Ерусалим, за да им прогласи освобождение – 9 всеки да пусне на свобода слугата си и всеки – слугинята си, евреин или еврейка, за да не поробва никой брат си юдеин. 10 И всичките първенци и целият народ, които встъпиха в завета да пуснат на свобода всеки слугата си и всеки слугинята си, послушаха, за да не ги поробват вече. Послушаха и ги пуснаха. 11 Но после се отметнаха и върнаха слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха за слуги и слугини. 12 И словото на ГОСПОДА беше към Еремия от ГОСПОДА и каза: 13 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, като казах: 14 В края на всеки седем години пускайте всеки брат си, евреина, който ти се е продал*; нека ти слугува шест години и го пусни да си отиде от теб свободен. Но бащите ви не Ме послушаха и не приклониха ухото си. 15 А вие днес се обърнахте и извършихте това, което е право пред Мен, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и сключихте завет пред Мен в дома, който се нарича с Моето Име; 16 но се отметнахте и осквернихте Името Ми, като върнахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини. 17 Затова, така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си. Ето, Аз ви прогласявам освобождение, заявява ГОСПОД, за меч, за мор и за глад и ви предавам на преследване по всичките царства на света. 18 И ще предам мъжете, които престъпиха Моя завет, които не изпълниха думите на завета, който сключиха пред Мен, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му – 19 юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и целия народ на страната, който мина между частите на телето – 20 ще ги предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове. 21 И юдовия цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които се оттеглиха от вас. 22 Ето, ще заповядам, заявява ГОСПОД, и ще ги върна при този град; и те ще воюват срещу него и ще го превземат, и ще го изгорят с огън*; и ще обърна юдовите градове в пустош без жители.

Jeremia 34 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

Advertencia al rey Sedequías

Liberación para los esclavos