Jesaja 41 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

El amparo de Israel

1 «¡Callad en mi presencia, costas lejanas! ¡Naciones, renovad vuestras fuerzas! Acercaos y hablad; reunámonos para juicio. 2 »¿Quién ha hecho venir desde el oriente a aquel que siempre sale victorioso? Pone a las naciones en sus manos; ante él los reyes se rinden. Con su espada los vuelve polvo, con su arco los dispersa como paja. 3 Con paso firme los persigue por una senda que nunca antes pisó. 4 ¿Quién realizó esto? ¿Quién lo hizo posible? ¿Quién llamó a las generaciones desde el principio? Yo, el SEÑOR, soy el primero, y seré el mismo hasta el fin». 5 Lo han visto las costas lejanas, y temen; tiemblan los confines de la tierra. ¡Ya se acercan, ya vienen! 6 Cada uno ayuda a su compañero, e infunde aliento a su hermano. 7 El artesano anima al joyero; y el que martilla le dice al que golpea el yunque: «¡Es buena la soldadura!»; luego asegura el ídolo con clavos para que no se tambalee. 8 «Pero tú, Israel, mi siervo, tú, Jacob, a quien he escogido, simiente de Abraham, mi amigo: 9 Te tomé de los confines de la tierra, te llamé de los rincones más remotos, y te dije: “Tú eres mi siervo”. Yo te escogí; no te rechacé. 10 Así que no temas, porque yo estoy contigo; no te angusties, porque yo soy tu Dios. Te fortaleceré y te ayudaré; te sostendré con mi diestra victoriosa. 11 »Todos los que se enardecen contra ti sin duda serán avergonzados y humillados; los que se te oponen serán como nada, como si no existieran. 12 Aunque busques a tus enemigos, no los encontrarás. Los que te hacen la guerra serán como nada, como si no existieran. 13 Porque yo soy el SEÑOR, tu Dios, que sostiene tu mano derecha; yo soy quien te dice: “No temas, yo te ayudaré”. 14 No temas, gusano Jacob, pequeño Israel —afirma el SEÑOR—, porque yo mismo te ayudaré; ¡el Santo de Israel es tu redentor! 15 »Te convertiré en una trilladora nueva y afilada, de doble filo. Trillarás las montañas y las harás polvo; convertirás en paja las colinas. 16 Las aventarás y se las llevará el viento; ¡un vendaval las dispersará! Pero tú te alegrarás en el SEÑOR, te gloriarás en el Santo de Israel. 17 »Los pobres y los necesitados buscan agua, pero no la encuentran; la sed les ha resecado la lengua. Pero yo, el SEÑOR, les responderé; yo, el Dios de Israel, no los abandonaré. 18 Haré brotar ríos en las áridas cumbres, y manantiales entre los valles. Transformaré el desierto en estanques de agua, y el sequedal en manantiales. 19 Plantaré en el desierto cedros, acacias, mirtos y olivos; en áridas tierras plantaré cipreses, junto con pinos y abetos, 20 para que la gente vea y sepa, y considere y entienda, que la mano del SEÑOR ha hecho esto, que el Santo de Israel lo ha creado. 21 »Exponed vuestro caso —dice el SEÑOR—; presentad vuestras pruebas —demanda el rey de Jacob—. 22 Acercaos* y anunciad lo que ha de suceder, y cómo fueron las cosas del pasado, para que las consideremos y conozcamos su desenlace. ¡Contadnos lo que va a suceder! 23 Decidnos qué nos depara el futuro; así sabremos que vosotros sois dioses. Haced algo, bueno o malo, para verlo y llenarnos de terror. 24 ¡La verdad es que vosotros no sois nada, y aun menos que nada son vuestras obras! ¡Abominable es quien os escoge! 25 »Del norte hice venir a uno, y acudió a mi llamado; desde el oriente invoca mi nombre. Como alfarero que amasa arcilla con los pies, aplasta gobernantes como si fueran barro. 26 ¿Quién lo anunció desde el principio, para que lo supiéramos? ¿Quién lo anunció de antemano, para que dijéramos: “Tenía razón”? Nadie lo anunció ni lo proclamó; nadie os oyó proclamar mensaje alguno. 27 Yo fui el primero en decirle a Sión: “¡Mira, ya están aquí!” Yo fui quien envió a Jerusalén un mensajero de buenas noticias. 28 Miro entre ellos, y no hay nadie; no hay entre ellos quien aconseje, no hay quien me responda cuando les pregunto. 29 ¡Todos ellos son falsos! Sus obras no son nada; sus ídolos no son más que viento y confusión.

Верен

1 Замълчете пред Мен, вие, острови! И племената нека подновят силата си; нека се приближат, тогава нека говорят; нека се приближим заедно на съд*. 2 Кой издигна от изгрева праведния, призова го при краката Си, предаде му народи и му подчини царе, предаде ги на меча му като прах, на лъка му – като отвята плява*? 3 Преследва ги, безопасно минава по пътя, по който не е ходил с краката си. 4 Кой подейства и извърши това*, кой повика поколенията отначало? Аз, ГОСПОД, съм първият и с последните, Аз Съм. 5 Островите видяха и се уплашиха, земните краища потрепериха, приближиха се и дойдоха. 6 Всеки помогна на другаря си и каза на брат си: Бъди силен! 7 И майсторът насърчаваше златаря, и този, който изглажда с чук – онзи, който удря на наковалнята, като казваше за спойката: Добра е. – и го закрепваше с гвоздеи, за да не се клати. 8 Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото избрах, потомство на Моя приятел Авраам, 9 ти, когото взех от краищата на земята и повиках от най-далечните ѝ страни, и ти казах: Ти си Мой служител, избрах те и не те отхвърлих. – 10 не бой се, защото Аз съм с теб; не се страхувай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна, да, ще те подпра с праведната Си десница. 11 Ето, ще се посрамят и опозорят всички, които ти се гневят, противниците ти ще станат като нищо и ще погинат. 12 Ще ги потърсиш и няма да ги намериш – онези, които се карат с теб. Като нищо, като че ги няма, ще станат онези, които воюват против теб. 13 Защото Аз, ГОСПОД, съм твоят Бог, който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна. 14 Не бой се, червею Якове, и вие, хорица израилеви! Аз ще ти помагам, заявява ГОСПОД, и Изкупителят ти, Светият Израилев. 15 Ето, направих те нова остра назъбена диканя; ще овършееш планините и ще ги стриеш и хълмовете ще направиш като ситна плява. 16 Ще ги отвееш и вятърът ще ги отнесе, и бурята ще ги разпръсне. А ти ще се зарадваш в ГОСПОДА, ще се хвалиш в Светия Израилев. 17 Сиромасите и бедните, които търсят вода и няма, и езикът им съхне от жажда – Аз, ГОСПОД ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя. 18 Ще отворя реки на голите височини и извори сред долините; ще направя пустинята на водни езера и сухата земя – на водни извори. 19 Ще сложа в пустинята кедър, акация, мирта и маслинено дърво; в степта ще поставя заедно елха, явор и кипарис; 20 за да видят и да знаят, да разсъдят и да разберат всички заедно, че ръката на ГОСПОДА е направила това и Светият Израилев го е създал*. 21 Представете делото си, казва ГОСПОД, приведете силните си доказателства*, казва Царят на Яков. 22 Нека ги приведат и нека ни кажат какво ще стане! Кажете предишното, какво е било, за да го вземем присърце и да узнаем следствието му! Или известете ни бъдещето, 23 кажете какво идва после, за да познаем, че сте богове. Да, направете някакво добро или направете някакво зло, за да се ужасим и да го видим всички заедно. 24 Ето, вие сте по-малко от нищо и делата ви – по-малко от нула. Гнусота е, който ви избира. 25 Издигнах един от север и той идва; от изгрев слънце единст. 2;, който призовава Името Ми. И ще стъпче първенците като кал, както грънчарят тъпче глината. 26 Кой е изявил това отначало, за да знаем; и отнапред, че да кажем: Прав е? Да, никой не го е изявил; да, никой не го е казал; да, никой не е чул думите ви! 27 Пръв Аз казах на Сион: Ето, ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител. 28 И прегледах и нямаше никой, и между тези нямаше съветник – да ги попитам и да ми отвърнат дума. 29 Ето, те всички са суета, делата им са нищо, вятър и празнота са излените им идоли.

Jesaja 41 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

El amparo de Israel