Jesaja 16 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

1 Enviad corderos al gobernante del país, desde Selá, por el desierto, y hasta el monte de la hija de Sión, 2 Las mujeres de Moab, en los vados del Arnón, parecen aves que, espantadas, abandonan el nido. 3 «Danos un consejo; toma una decisión. A plena luz del día, extiende tu sombra como la noche. Esconde a los fugitivos; no traiciones a los refugiados. 4 Deja que los fugitivos de Moab encuentren en ti un refugio; ¡protégelos del destructor!» Cuando la opresión llegue a su fin y la destrucción se acabe, el agresor desaparecerá de la tierra. 5 El trono se fundará en la lealtad, y un descendiente de David reinará sobre él con fidelidad: será un juez celoso del derecho y ansioso de hacer justicia. 6 Hemos sabido que Moab es extremadamente orgulloso; hemos sabido de su soberbia, de su orgullo y arrogancia, de su charlatanería sin sentido. 7 Por eso gimen los moabitas; todos ellos gimen por Moab. Lamentaos, afligíos, por las tortas de pasas de Quir Jaréset. 8 Se han marchitado los campos de Hesbón, lo mismo que las vides de Sibma. Los gobernantes de las naciones han pisoteado los viñedos más selectos, los que llegaban hasta Jazer y se extendían hacia el desierto. Sus sarmientos se extendían y llegaban hasta el mar. 9 Por eso lloro, como llora Jazer, por los viñedos de Sibma. ¡Y a vosotras, ciudades de Hesbón y de Elalé, os empapo con mis lágrimas! Se han acallado los gritos de alegría por tu fruto maduro y tus cosechas. 10 Ya no hay en los huertos alegría ni regocijo. Nadie canta ni grita en los viñedos, nadie pisa la uva en los lagares; yo le puse fin al clamor en la vendimia. 11 Por eso vibran mis entrañas por Moab como las cuerdas de un arpa; vibra todo mi ser por Quir Jaréset. 12 Por más que acuda Moab a sus altares paganos, no logrará sino fatigarse; cuando vaya a orar a su santuario, todo lo que haga será en vano. 13 Esta es la palabra que el SEÑOR pronunció en el pasado contra Moab. 14 Pero ahora el SEÑOR dice: «Dentro de tres años, contados como los cuenta un jornalero, el esplendor de Moab y de toda su inmensa multitud será despreciado, y muy pocos y débiles serán sus sobrevivientes».

Верен

1 Изпратете агне за княза на земята, от Села в пустинята към хълма на сионската дъщеря. 2 И като лутаща се птица, прогонена от гнездото си, така ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон. 3 Свикай съвет, вземи решение; посред пладне направи сянката си като нощ; скрий прогонените, не издавай бежанеца. 4 Прогонените ми нека живеят като чужденци при теб, Моаве, бъди им скривалище от разорителя! Защото потисникът премина, опустошението престана и насилниците се изтребиха от земята. 5 И с милост ще се утвърди престол и на него ще седи с истина в Давидовия шатър един, който съди и търси правосъдие, и е вещ в правдата. 6 Чухме за гордостта на Моав – той е много горд – за високомерието му, гордостта му и яростта му, за суетните му хвалби. 7 Затова Моав ще заридае за Моав, ще заридаят всички. Ще въздишате за калъпите сушено грозде на Кир-Аресет, дълбоко съкрушени. 8 Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са повехнали. Господарите на народите съсипаха избраните му насаждения, които стигаха до Язир и се губеха в пустинята; клоните му бяха разпрострени, минаваха през морето. 9 Затова с плача на Язир ще оплача и лозето на Севма. Ще те напоя със сълзите си, Есевон и Елеала, защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти. 10 Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята няма пеене, няма радостни гласове; тъпкачите няма да тъпчат линовете за вино; прекратих възклицанието. 11 Затова вътрешностите ми жалеят като арфа за Моав, и сърцето ми – за Кир-Арес. 12 И когато Моав се яви, изтощен от високите си места, и влезе в светилището си да се помоли, няма да сполучи. 13 Това е словото, което ГОСПОД говори за Моав някога. 14 А сега ГОСПОД говори и каза: За три години, каквито са годините на наемник, славата на Моав ще изпадне в презрение с цялото му голямо множество; и остатъкът ще бъде много малък и незначителен.

Jesaja 16 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен