Apostelgeschichte 14 | Nueva Versión Internacional (Castellano)
En Iconio
1En Iconio, Pablo y Bernabé entraron, como de costumbre, en la sinagoga judía y hablaron de tal manera que creyó una multitud de judíos y de griegos.2Pero los judíos incrédulos incitaron a los gentiles y envenenaron su ánimo contra los hermanos.3En todo caso, Pablo y Bernabé pasaron allí bastante tiempo, hablando valientemente en el nombre del Señor, quien confirmaba el mensaje de su gracia haciendo señales y prodigios por medio de ellos.4La gente de la ciudad estaba dividida: unos estaban de parte de los judíos, y otros, de parte de los apóstoles.5Hubo un complot tanto de los gentiles como de los judíos, apoyados por sus dirigentes, para maltratarlos y apedrearlos.6Al darse cuenta de esto, los apóstoles huyeron a Listra y Derbe, ciudades de Licaonia, y a sus alrededores,7donde siguieron anunciando las buenas nuevas.
En Listra y Derbe
8En Listra vivía un hombre lisiado de nacimiento, que no podía mover las piernas y nunca había caminado. Estaba sentado,9escuchando a Pablo, quien, al reparar en él y ver que tenía fe para ser sanado,10le ordenó con voz fuerte: ―¡Ponte en pie y enderézate! El hombre dio un salto y empezó a caminar.11Al ver lo que Pablo había hecho, la gente comenzó a gritar en el idioma de Licaonia: ―¡Los dioses han tomado forma humana y han venido a visitarnos!12A Bernabé lo llamaban Zeus, y a Pablo, Hermes, porque era el que dirigía la palabra.13El sacerdote de Zeus, el dios cuyo templo estaba a las afueras de la ciudad, llevó toros y guirnaldas a las puertas y, con toda la multitud, quería ofrecerles sacrificios.14Al enterarse de esto los apóstoles Bernabé y Pablo, se rasgaron las vestiduras y se lanzaron entre la multitud, gritando:15―Señores, ¿por qué hacéis esto? Nosotros también somos hombres mortales como vosotros. Las buenas nuevas que os anunciamos son que dejéis estas cosas sin valor y os volváis al Dios viviente, que hizo el cielo, la tierra, el mar y todo lo que hay en ellos.16En épocas pasadas él permitió que todas las naciones siguieran su propio camino.17Sin embargo, no ha dejado de dar testimonio de sí mismo haciendo el bien, dándoos lluvias del cielo y estaciones fructíferas, proporcionándoos comida y alegría de corazón.18A pesar de todo lo que dijeron, a duras penas evitaron que la multitud les ofreciera sacrificios.19En eso llegaron de Antioquía y de Iconio unos judíos que hicieron cambiar de parecer a la multitud. Apedrearon a Pablo y lo arrastraron fuera de la ciudad, creyendo que estaba muerto.20Pero, cuando lo rodearon los discípulos, él se levantó y volvió a entrar en la ciudad. Al día siguiente, partió para Derbe en compañía de Bernabé.
El regreso a Antioquía de Siria
21Después de anunciar las buenas nuevas en aquella ciudad y de hacer muchos discípulos, Pablo y Bernabé regresaron a Listra, a Iconio y a Antioquía,22fortaleciendo a los discípulos y animándolos a perseverar en la fe. «Es necesario pasar por muchas dificultades para entrar en el reino de Dios», les decían.23En cada iglesia nombraron ancianos y, con oración y ayuno, los encomendaron al Señor en quien habían creído.24Atravesando Pisidia, llegaron a Panfilia25y, cuando terminaron de predicar la palabra en Perge, bajaron a Atalía.26De Atalía navegaron a Antioquía, donde se los había encomendado a la gracia de Dios para la obra que ya habían realizado.27Cuando llegaron, reunieron a la iglesia e informaron de todo lo que Dios había hecho por medio de ellos, y de cómo había abierto la puerta de la fe a los gentiles.28Y se quedaron allí mucho tiempo con los discípulos.
Верен
1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.3Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни*,6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,7и там благовестваха.8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.9Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен*,10каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.14Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:15Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;16който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.18И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни* и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.20Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.21И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.23И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.28И там останаха доста време с учениците.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.