2.Samuel 10 | Nueva Versión Internacional (Castellano)
David derrota a los amonitas
1Pasado algún tiempo, murió el rey de los amonitas, y su hijo Janún le sucedió en el trono.2Entonces David pensó: «Debo ser leal con Janún hijo de Najás, tal como su padre lo fue conmigo». Así que envió unos mensajeros para darle el pésame por la muerte de su padre. Cuando los mensajeros de David llegaron al país de los amonitas,3los jefes de ese pueblo aconsejaron a Janún, su rey: «¿Y acaso crees que David ha enviado estos mensajeros solo para darte el pésame, y porque quiere honrar a tu padre? ¿No será más bien que los ha enviado a explorar y espiar la ciudad para luego destruirla?»4Entonces Janún mandó que apresaran a los mensajeros de David y que les afeitaran media barba y les rasgaran la ropa por la mitad, a la altura de las nalgas. Y así los despidió.5Los hombres del rey David se sentían muy avergonzados. Cuando David se enteró de lo que les había pasado, mandó que los recibieran y les dieran este mensaje de su parte: «Quedaos en Jericó, y no regreséis hasta que os crezca la barba».6Al darse cuenta los amonitas de que habían ofendido a David, hicieron trámites para contratar mercenarios: de entre los sirios de Bet Rejob y de Sobá, veinte mil soldados de infantería; del rey de Macá, mil hombres; y de Tob, doce mil hombres.7Cuando David lo supo, despachó a Joab con todos los soldados del ejército.8Los amonitas avanzaron hasta la entrada de su ciudad y se alistaron para la batalla, mientras que los sirios de Sobá y Rejob se quedaron aparte, en campo abierto, junto con los hombres de Tob y de Macá.9Joab se vio amenazado por el frente y por la retaguardia, así que escogió a las mejores tropas israelitas para pelear contra los sirios,10y el resto de las tropas las puso al mando de su hermano Abisay, para que enfrentaran a los amonitas.11A Abisay le ordenó: «Si los sirios pueden más que yo, tú vendrás a rescatarme; y, si los amonitas pueden más que tú, yo iré a tu rescate.12¡Ánimo! ¡Luchemos con valor por nuestro pueblo y por las ciudades de nuestro Dios! Y que el SEÑOR haga lo que bien le parezca».13En seguida Joab y sus tropas avanzaron para atacar a los sirios, y estos huyeron de él.14Al ver que los sirios se daban a la fuga, también los amonitas huyeron de Abisay y se refugiaron en la ciudad. Entonces Joab suspendió el ataque contra los amonitas y regresó a Jerusalén.15Los sirios, al verse derrotados por Israel, volvieron a reunirse.16Además, Hadad Ezer mandó movilizar a los sirios que estaban al otro lado del río Éufrates, los cuales fueron a Jelán bajo el mando de Sobac, general del ejército de Hadad Ezer.17Cuando David se enteró de esto, reunió a todo Israel, cruzó el Jordán y marchó hacia Jelán. Los sirios se enfrentaron con David y lo atacaron,18pero tuvieron que huir ante los israelitas. David mató a setecientos soldados sirios de caballería y cuarenta mil de infantería.* También hirió a Sobac, general del ejército sirio, quien murió allí mismo.19Al ver que los sirios habían sido derrotados por los israelitas, todos los reyes vasallos de Hadad Ezer hicieron la paz con los israelitas y se sometieron a ellos. Y nunca más se atrevieron los sirios a ir en auxilio de los amonitas.
Верен
1А след това умря царят на синовете на Амон и вместо него се възцари синът му Анун.2И Давид каза: Ще покажа благост към Анун, сина на Наас, както баща му показа благост към мен. И Давид изпрати чрез ръката на слугите си да го утешат за баща му. Но когато слугите на Давид дойдоха в земята на синовете на Амон,3князете на синовете на Амон казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че Давид ти е изпратил утешители от почит към баща ти? Не е ли изпратил Давид слугите си при теб, за да разузнаят града, да го огледат и да го съсипят?4Тогава Анун хвана слугите на Давид и обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до средата до седалището им, и ги отпрати.5И когато казаха на Давид, той изпрати да ги посрещнат, понеже мъжете много се срамуваха. И царят каза: Стойте в Ерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.6А когато синовете на Амон видяха, че бяха станали омразни на Давид, синовете на Амон изпратиха и наеха арамейците от Вет-Реов и арамейците от Сова, двадесет хиляди пешаци, и от царя на Мааха хиляда мъже, и мъжете от Тов, дванадесет хиляди мъже.7И когато Давид чу това, изпрати Йоав и цялата войска силни мъже.8И синовете на Амон излязоха и се строиха за бой при входа на портата; а арамейците от Сова и от Реов и мъжете от Тов и от Мааха бяха отделно на полето.9И Йоав, като видя, че битката се разположи против него отпред и отзад, избра между всички отбрани израилеви мъже и ги строи срещу арамейците,10а останалия народ предаде под ръката на брат си Ависей и той ги строи срещу синовете на Амон.11И каза: Ако арамейците надделеят над мен, тогава ти ще ми помогнеш, а ако синовете на Амон надделеят над теб, тогава аз ще ти дойда на помощ.12Бъди силен и нека бъдем силни за народа си и за градовете на нашия Бог! И ГОСПОД нека извърши каквото Му се вижда добро.13И Йоав и народът, който беше с него, настъпиха за битката срещу арамейците и те побягнаха пред него.14И когато синовете на Амон видяха, че арамейците бягаха, и те побягнаха пред Ависей и се оттеглиха в града. Тогава Йоав се върна от битката със синовете на Амон и дойде в Ерусалим.15А когато арамейците видяха, че бяха разбити от Израил, те се събраха всички заедно.16И Ададезер изпрати да изведат арамейците, които бяха отвъд реката Ефрат. И те дойдоха в Елам, а Совак, военачалникът на Ададезер, ги предвождаше.17И това се съобщи на Давид и той събра целия Израил и премина Йордан, и дойде в Елам. И арамейците се строиха срещу Давид и се биха с него.18И арамейците побягнаха пред Израилст. 13; и Давид изби седемстотин бойци на колесници и четиридесет хиляди конници от арамейците, и уби военачалника им Совак и той умря там.19И когато всичките царе, слуги на Ададезер, видяха, че бяха победени от Израил, те сключиха мир с Израил и им станаха слуги. И арамейците вече се страхуваха да помагат на синовете на Амон.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.