1.Korinther 14 | Nueva Versión Internacional (Castellano)

El don de lenguas y el de profecía

1 Empeñaos en seguir el amor y ambicionad los dones espirituales, sobre todo el de profecía. 2 Porque el que habla en lenguas no habla a los demás, sino a Dios. En realidad, nadie le entiende lo que dice, pues habla misterios por el Espíritu.* 3 En cambio, el que profetiza habla a los demás para edificarlos, animarlos y consolarlos. 4 El que habla en lenguas se edifica a sí mismo; en cambio, el que profetiza edifica a la iglesia. 5 Yo quisiera que todos vosotros hablarais en lenguas, pero mucho más que profetizarais. El que profetiza aventaja al que habla en lenguas, a menos que este también interprete, para que la iglesia reciba edificación. 6 Hermanos, si ahora fuera a visitaros y os hablara en lenguas, ¿de qué os serviría, a menos que os presentara alguna revelación, conocimiento, profecía o enseñanza? 7 Aun en el caso de los instrumentos musicales, tales como la flauta o el arpa, ¿cómo se reconocerá lo que tocan si no dan distintamente sus sonidos? 8 Y, si la trompeta no da un toque claro, ¿quién se va a preparar para la batalla? 9 Así sucede con vosotros. A menos que vuestra lengua pronuncie palabras comprensibles, ¿cómo se sabrá lo que decís? Será como si hablaseis al aire. 10 ¡Quién sabe cuántos idiomas hay en el mundo, y ninguno carece de sentido! 11 Pero, si no capto el sentido de lo que alguien dice, seré como un extranjero para el que me habla, y él lo será para mí. 12 Por eso vosotros, ya que tanto ambicionáis dones espirituales, procurad que estos abunden para la edificación de la iglesia. 13 Por esta razón, el que habla en lenguas pida en oración el don de interpretar lo que diga. 14 Porque, si yo oro en lenguas, mi espíritu ora, pero mi entendimiento no se beneficia en nada. 15 ¿Qué debo hacer entonces? Pues orar con el espíritu, pero también con el entendimiento; cantar con el espíritu, pero también con el entendimiento. 16 De otra manera, si alabas a Dios con el espíritu, ¿cómo puede quien no es instruido* decir«Amén» a tu acción de gracias, puesto que no entiende lo que dices? 17 En ese caso tu acción de gracias es admirable, pero no edifica al otro. 18 Doy gracias a Dios porque hablo en lenguas más que todos vosotros. 19 Sin embargo, en la iglesia prefiero emplear cinco palabras comprensibles y que me sirvan para instruir a los demás que diez mil palabras en lenguas. 20 Hermanos, no seáis niños en vuestro modo de pensar. Sed niños en cuanto a la malicia, pero adultos en vuestro modo de pensar. 21 En la ley está escrito: «Por medio de gente de lengua extraña y por boca de extranjeros hablaré a este pueblo, pero ni aun así me escucharán», dice el Señor. 22 De modo que el hablar en lenguas es una señal no para los creyentes, sino para los incrédulos; en cambio, la profecía no es señal para los incrédulos, sino para los creyentes. 23 Así que, si toda la iglesia se reúne y todos hablan en lenguas, y entran algunos que no entienden o no creen, ¿no dirán que vosotros estáis locos? 24 Pero, si uno que no cree o uno que no entiende entra cuando todos están profetizando, se sentirá reprendido y juzgado por todos, 25 y los secretos de su corazón quedarán al descubierto. Así que se postrará ante Dios y lo adorará, exclamando: «¡Realmente Dios está entre vosotros!»

Orden en los cultos

26 ¿Qué concluimos, hermanos? Que, cuando os reunáis, cada uno puede tener un himno, una enseñanza, una revelación, un mensaje en lenguas o una interpretación. Todo esto debe hacerse para la edificación de la iglesia. 27 Si se habla en lenguas, que hablen dos —o cuando mucho tres—, cada uno por turno; y que alguien interprete. 28 Si no hay intérprete, que guarden silencio en la iglesia y cada uno hable para sí mismo y para Dios. 29 En cuanto a los profetas, que hablen dos o tres, y que los demás examinen con cuidado lo dicho. 30 Si alguien que está sentado recibe una revelación, el que esté hablando ceda la palabra. 31 Así todos podéis profetizar por turno, para que todos reciban instrucción y aliento. 32 El don de profecía está* bajo el control de los profetas, 33 porque Dios no es un Dios de desorden, sino de paz. Como es costumbre en las congregaciones de los creyentes, 34 las mujeres guarden silencio en la iglesia, pues no les está permitido hablar. Que estén sumisas, como lo establece la ley. 35 Si quieren saber algo, que se lo pregunten en casa a sus esposos; porque no está bien visto que una mujer hable en la iglesia. 36 ¿Acaso la palabra de Dios procedió de vosotros? ¿O sois vosotros los únicos que la habéis recibido? 37 Si alguno se cree profeta o espiritual, reconozca que esto que os escribo es mandato del Señor. 38 Si no lo reconoce, tampoco él será reconocido.* 39 Así que, hermanos míos, ambicionad el don de profetizar, y no prohibáis que se hable en lenguas. 40 Pero todo debe hacerse de una manera apropiada y con orden.

Верен

1 Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. 2 Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни. 3 А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха. 4 Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата. 5 Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата. 6 Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползвам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение? 7 Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката? 8 Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой? 9 Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра. 10 Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение. 11 И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен. 12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата*. 13 Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува. 14 Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод. 15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. 16 Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш? 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда. 18 Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас; 19 но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език. 20 Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни. 21 В закона е писано: „Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат“, казва Господ. 22 И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. 23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? 24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички, 25 тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас. 26 Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане*. 27 Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува. 28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога. 29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват. 30 Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи. 31 Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават. 32 И духовете на пророците се покоряват на пророците. 33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всичките църкви на светиите, 34 жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът. 35 Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква. 36 Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас? 37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. 38 Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание. 39 Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици. 40 И нека всичко да става с приличие и ред.

1.Korinther 14 | Nueva Versión Internacional (Castellano) Верен

El don de lenguas y el de profecía

Orden en los cultos