1Давид и его люди добрались до Циклага на третий день. Амаликитяне совершили набег на Негев и на Циклаг. Они напали на Циклаг, сожгли его2и взяли в плен женщин и всех*, кто там был, от мала до велика. Они не убили никого из них, но увели их с собой.3Когда Давид и его люди пришли в Циклаг, они увидели, что он уничтожен огнем, а их жены, сыновья и дочери взяты в плен.4Давид и его люди громко плакали до тех пор, пока у них не осталось сил плакать.5В плен были взяты и обе жены Давида – Ахиноамь из Изрееля и Авигайль, вдова Навала из Кармила.6Давид был в большой тревоге, потому что народ сговаривался побить его камнями; каждый горевал по своим детям. Но Давид укрепился в Господе, своем Боге.7Давид сказал священнику Авиатару, сыну Ахимелеха: – Принеси мне эфод. Авиатар принес,8и Давид спросил Господа: – Гнаться ли мне за этим войском? Догоню ли я их? – Гонись за ними, – ответил Он. – Ты непременно догонишь и освободишь.9Давид и с ним шестьсот человек пришли к реке Бесору, где некоторые остановились,10потому что двести человек были слишком утомлены, чтобы перебраться через реку. Но Давид и четыреста человек продолжили погоню.11Они встретили в поле одного египтянина и привели его к Давиду. Они дали ему хлеба и напоили его водой;12еще они дали ему инжир и две связки изюма. Он поел, и к нему вернулись силы, потому что он не ел хлеба и не пил воды три дня и три ночи.13Давид спросил его: – Чей ты и откуда пришел? Он ответил: – Я египтянин, раб одного амаликитянина. Мой господин оставил меня, когда я заболел три дня назад.14Мы совершили набег на южных критян, на иудеев и на потомков Халева. Еще мы сожгли Циклаг.15Давид спросил его: – Ты можешь провести меня к этому войску? Он ответил: – Поклянись мне Богом, что не убьешь меня и не вернешь моему господину, и я проведу тебя к ним.16Когда он привел его, амаликитяне, рассеявшись по всей округе, ели, пили и праздновали, потому что в земле филистимлян и в земле Иудеи они взяли огромную добычу.17Давид сражался с ними с сумерек до вечера следующего дня, и никто из них не скрылся, кроме четырехсот юношей, которые сели на верблюдов и бежали.18Давид вернул все, что забрали амаликитяне, и освободил двух своих жен.19Ничего не пропало: ни малого, ни большого, ни сыновей, ни дочерей, ни добычи – ничего из того, что было отнято. Давид вернул все.20Он забрал все отары и стада, и его люди гнали их впереди остального скота, говоря: – Это добыча Давида.
Распределение добычи
21Давид пришел к тем двум сотням человек, которые были слишком утомлены, чтобы идти за ним, и которых оставили у реки Бесора. Они вышли навстречу Давиду и людям, бывшим с ним. Когда Давид приблизился к этим людям, он приветствовал их.22Но все злые и недостойные люди, из тех, кто пошел за Давидом, говорили: – Они не выходили с нами, и мы не будем делиться с ними добычей, которую отвоевали. Каждый может взять только свою жену и детей и идти.23Давид ответил: – Нет, братья мои, не распоряжайтесь так тем, что дал нам Господь. Он защитил нас и отдал в наши руки войско, которое выступило против нас.24Кто станет слушать вас в этом деле? Доля человека, который остался с обозом, должна быть такой же, как доля того, кто ходил сражаться. Разделить нужно всем поровну.25С того дня и впредь Давид сделал это законом и правилом; оно действует и до сегодняшнего дня.26Когда Давид пришел в Циклаг, он послал часть добычи старейшинам Иудеи, которые были его друзьями, говоря: – Вот вам подарок из добычи, взятой у врагов Господа.27Он послал ее тем, кто были в Вефиле, Рамоте Негевском, Иаттире,28Ароере, Сифмоте, Эштемоа,29Рахале, в городах иерахмеилитов и кенеев,30в Хорме, Бор-Ашане, Атахе,31Хевроне и во всех местах, где скитались Давид и его люди.
Библия, ревизирано издание
Поражението на амаличаните
1И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.2Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.3А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.4Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.5Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.6И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.7Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.8И Давид се допита до ГОСПОДА: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.9Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;10понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването11и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,12дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.13Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. ГОСПОДАРЯТ ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.14Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.15Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.16И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.17И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.18Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.19Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.20Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.21И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.22А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му – тях нека вземат и да си отидат.23Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде ГОСПОД, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.24И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.25И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.26А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от ГОСПОДНИТЕ врагове.27Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,28на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,29на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,30на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,31на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.