1.Samuel 17 | Новый Русский Перевод

Вызов Голиафа

1 Филистимляне собрали войска для войны и пришли в поселение Сохо, что в Иудее. Они разбили лагерь в Эфес-Даммиме, между Сохо и Азекой. 2 Саул и израильтяне собрались, расположились лагерем в долине Эла и выстроились против филистимлян. 3 Филистимляне стояли на одном холме, а израильтяне на другом; между ними была долина. 4 Из филистимского лагеря вышел борец по имени Голиаф, родом из Гата. Ростом он был шесть локтей и пядь*. 5 На голове у него был бронзовый шлем, а сам он был одет в бронзовую кольчугу весом в пять тысяч шекелей*. 6 На ногах у него были бронзовые наколенники, а за спиной висел бронзовый дротик. 7 Древко его копья было большое, как ткацкий навой, а железный наконечник весил шестьсот шекелей*. Перед ним шел его щитоносец. 8 Голиаф остановился и закричал выстроившимся израильтянам: – Зачем вы вышли и построились на битву? Разве я не филистимлянин, а вы – не рабы Саула? Выберите человека, пусть он спустится ко мне. 9 Если он сможет сразиться со мной и убить меня, мы станем вашими рабами, но если я одержу победу и убью его, вы станете нашими рабами и будете нам служить. 10 Филистимлянин сказал: – Сегодня я бросаю израильтянам вызов! Выберите человека, чтобы нам сразиться друг с другом. 11 Услышав слова филистимлянина, Саул и все израильтяне пришли в смятение и сильно испугались.

Давид приходит в военный лагерь

12 Давид был сыном ефрафянина по имени Иессей из Вифлеема, что в Иудее. У Иессея было восемь сыновей, и во времена Саула он достиг преклонных лет и был старший между мужчинами. 13 Три старших сына Иессея пошли за Саулом на войну: первенца звали Элиав, второго сына – Авинадав, а третьего – Шамма. 14 Давид был самым младшим. Три старших сына пошли за Саулом, 15 а Давид ходил к Саулу и возвращался в Вифлеем, чтобы пасти овец своего отца. 16 Сорок дней филистимлянин выходил каждое утро и каждый вечер и бросал свой вызов. 17 Иессей сказал своему сыну Давиду: – Возьми ефу* поджаренного зерна и десять лепешек для братьев и поспеши к ним в лагерь. 18 Возьми еще десять голов сыра для тысяченачальника. Проведай братьев и принеси от них какую-нибудь весточку. 19 Они вместе с Саулом и всеми его людьми в долине Эла воюют с филистимлянами. 20 Рано утром Давид оставил стадо другому пастуху, взял ношу и отправился в путь, как велел Иессей. Он добрался до лагеря, когда войско с боевым кличем выходило на свои места. 21 Израиль и филистимляне построились в ряды друг напротив друга. 22 Давид оставил свою ношу обозному сторожу и побежал в ряды, поприветствовать братьев. 23 Когда он говорил с ними, Голиаф, филистимский воин из Гата, выступил из рядов и прокричал свой обычный вызов на бой, и Давид услышал его. 24 Увидев этого человека, израильтяне убегали от него в великом страхе. 25 Они говорили: – Видите, как выходит этот человек? Он выходит, чтобы бросить Израилю вызов. Царь одарит большим богатством того, кто убьет его. Еще он даст ему в жены свою дочь и освободит от налогов семью его отца в Израиле. 26 Давид спросил у людей, которые стояли рядом с ним: – Что будет тому, кто убьет этого филистимлянина и снимет позор с Израиля? Кто он такой, этот необрезанный филистимлянин, чтобы бросать вызов войскам живого Бога? 27 Они повторили ему то, что говорили раньше, и сказали: – Вот что будет тому, кто убьет его. 28 Когда Элиав, старший брат Давида, услышал, как тот говорит с людьми, он разгневался на него и спросил: – Зачем ты пришел сюда? И на кого ты оставил тех немногих овец в пустыне? Я знаю, как ты тщеславен и как порочно твое сердце; ты пришел только для того, чтобы посмотреть на битву. 29 – Что же я сделал? – сказал Давид. – Мне что, даже поговорить нельзя? 30 Он отвернулся от него к кому-то другому и заговорил о том же самом, и народ отвечал ему, как и прежде. 31 Когда слова Давида передали Саулу, он послал за ним. 32 Давид сказал Саулу: – Не падайте духом из-за этого филистимлянина; твой слуга пойдет и сразится с ним. 33 Саул ответил: – Ты не можешь выйти против этого филистимлянина и сразиться с ним; ты всего лишь мальчик, а он – воин с юных лет. 34 Но Давид сказал Саулу: – Твой слуга пас отцовских овец, и когда, бывало, лев или медведь приходил и уносил из отары овцу, 35 я гнался за ним, разил его и спасал овцу из его пасти. Когда же он бросался на меня, я хватал его за шерсть, разил и убивал. 36 Твой слуга убивал и льва, и медведя. Этот необрезанный филистимлянин уподобится им, потому что он бросил вызов войскам живого Бога. 37 Господь, Который избавлял меня от лап льва и медведя, избавит меня от руки и этого филистимлянина. Саул сказал Давиду: – Иди, и да будет с тобой Господь! 38 Саул одел Давида в свои собственные доспехи. Он надел на него кольчугу и возложил ему на голову бронзовый шлем. 39 Давид опоясался мечом поверх доспехов и попробовал ходить в них, так как не привык к этому. – Я не могу ходить в них, – сказал он Саулу, – потому что я к ним не привык. И он снял их. 40 Взяв в руку посох, он выбрал себе в ручье пять гладких камней, положил их в свою пастушью сумку и с пращей в руке приблизился к филистимлянину.

Давид убивает Голиафа

41 Тем временем и филистимлянин со своим щитоносцем приближался к Давиду. 42 Когда филистимлянин увидел Давида, румяного и красивого, он с презрением посмотрел на него, потому что тот был всего лишь юноша. 43 Он сказал Давиду: – Разве я – собака, что ты идешь на меня с палками? И филистимлянин проклял Давида своими богами. 44 – Иди сюда, – сказал он, – и я отдам твою плоть небесным птицам и земным зверям! 45 Давид сказал филистимлянину: – Ты идешь против меня с мечом, копьем и дротиком, а я иду против тебя во имя Господа Сил, Бога армий Израиля, которым ты бросил вызов. 46 Сегодня Господь отдаст тебя мне, и я сражу тебя и отсеку тебе голову. Сегодня я отдам трупы филистимского войска небесным птицам и земным зверям, и весь мир узнает, что есть Бог в Израиле! 47 Все, кто собрался здесь, узнают, что Господь спасает не мечом и не копьем, ведь эта битва – битва Господа, и Он отдаст всех вас в наши руки. 48 Когда филистимлянин начал приближаться, чтобы напасть на него, Давид быстро побежал к строю воинов ему навстречу. 49 Опустив руку в сумку и вынув камень, он метнул его из пращи и поразил филистимлянина в лоб. Камень вонзился ему в лоб, и он упал лицом на землю. 50 Так Давид одержал победу над филистимлянином с помощью пращи и камня. Без меча в руке он сразил филистимлянина и убил его. 51 Давид подбежал и встал над ним. Он взял меч филистимлянина и вынул его из ножен. Убив его, он отсек ему голову мечом. Когда филистимляне увидели, что их герой мертв, они развернулись и побежали. 52 Воины Израиля и Иудеи рванулись вперед и преследовали филистимлян до входа в Гат* и до ворот Экрона. Тела убитых филистимлян были разбросаны вдоль шаараимской дороги, которая вела в Гат и Экрон. 53 Вернувшись из погони за филистимлянами, израильтяне разграбили их лагерь. 54 Давид взял голову филистимлянина и принес ее в Иерусалим, а оружие филистимлянина он положил у себя в шатре.

Представление Давида Саулу

55 Когда Саул смотрел на Давида, идущего навстречу филистимлянину, он спросил Авнера, начальника войска: – Авнер, чей сын этот юноша? Авнер ответил: – Верно, как и то, что ты жив, царь, – я не знаю. 56 Царь сказал: – Узнай, чей сын этот юноша. 57 Как только Давид вернулся, убив филистимлянина, Авнер позвал его и привел к Саулу, а Давид все еще держал в руках голову филистимлянина. 58 – Чей ты сын, юноша? – спросил его Саул. Давид ответил: – Я сын твоего слуги Иессея из Вифлеема.

Библия, ревизирано издание

Победата на Давид над Голиат

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. 2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците. 3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. 4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. 5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед. 6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си. 7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. 9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. 10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. 11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. 13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. 14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул. 15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. 16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. 19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците. 20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой. 21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска. 22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. 23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. 24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха. 25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. 26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? 27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил. 28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. 29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? 30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. 31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си. 32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. 33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, 35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. 37 Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. 38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня. 39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка. 41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него. 42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. 43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. 45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. 46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. 47 Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. 48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца. 49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята. 50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; 51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха. 52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. 53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. 54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си. 55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. 56 Царят каза: Попитай чий син е този момък. 57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. 58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

1.Samuel 17 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

Вызов Голиафа

Давид приходит в военный лагерь

Давид убивает Голиафа

Представление Давида Саулу

Победата на Давид над Голиат