1.Samuel 14 | Новый Русский Перевод

1 В один из дней Ионафан, сын Саула, велел своему молодому оруженосцу: – Давай перейдем к филистимской заставе на другую сторону реки. Но он не сказал об этом отцу.

2 Саул находился на окраине Гивы, под гранатовым деревом в Мигроне. С ним было около шестисот человек,

3 среди которых был Ахия, носивший эфод. Он был сыном Ахитува, брата Ихавода. Ахитув был сыном Пинехаса, сына Илия, священника Господа в Шило. Никто не знал, что Ионафан ушел.

4 На каждой стороне переправы, по которой Ионафан намеревался перейти к филистимской заставе, было по скалистому утесу; один назывался Боцец, а другой – Сене.

5 Один утес смотрел на север к Михмасу, другой – на юг к Геве.

6 Ионафан сказал своему молодому оруженосцу: – Давай перейдем к заставе этих необрезанных. Может быть Господь будет действовать нам во благо. Ничто не может помешать Господу спасать через многих людей или через немногих.

7 – Делай все, что задумал, – сказал его оруженосец. – Я с тобой, что бы ты ни решил.

8 Ионафан сказал: – Так переправимся же к тем людям и покажемся им.

9 Если они скажут: «Подождите, пока мы не подойдем к вам», – мы останемся на своих местах и не будем подниматься к ним.

10 Но если они скажут: «Поднимайтесь к нам», – мы поднимемся, и для нас это будет знаком, что Господь отдал их в наши руки.

11 И они оба встали на виду у филистимской заставы. – Смотрите! – сказали филистимляне. – Евреи выползают из нор, куда они попрятались.

12 Люди с заставы крикнули Ионафану и его оруженосцу: – Поднимайтесь к нам, и мы преподадим вам урок. Ионафан сказал оруженосцу: – Поднимайся вслед за мной. Господь отдал их в руки Израиля.

13 Ионафан карабкался, цепляясь руками и ногами, а следом за ним поднимался оруженосец. Филистимляне падали перед Ионафаном, а оруженосец шел следом и добивал их.

14 Во время первого нападения Ионафан и его оруженосец убили около двадцати человек на месте размером с половину поля, обрабатываемого парой волов за один день.

15 Тогда ужас охватил все филистимское войско – тех, кто в лагере, и тех, кто в поле, тех, кто на заставах, и тех, кто в отрядах для набегов, – и содрогнулась земля. Этот ужас был послан Богом.

16 Дозорные Саула в Гиве, что в земле Вениамина, увидели войско, разбегающееся во все стороны.

17 Саул сказал людям, находящимся с ним: – Постройте воинов и посмотрите, кто из наших ушел. Они сделали это, и выяснилось, что нет Ионафана и его оруженосца.

18 Саул сказал Ахии: – Принеси Божий ковчег. (В то время Божий ковчег был у израильтян.)*

19 Пока Саул говорил со священником, смута в филистимском лагере становилась все сильнее и сильнее. И Саул сказал священнику: – Верни назад руку!*

20 Затем Саул и все его люди собрались и пошли в бой. Они нашли филистимлян в полном смятении, разящими друг друга своими же мечами.

21 Те евреи, которые прежде были с филистимлянами и были вместе с ними в их лагере, перешли к израильтянам, которые были с Саулом и Ионафаном.

22 Когда все израильтяне, которые прятались в нагорьях Ефрема, услышали, что филистимляне бегут, они также вступили в битву и напали на филистимлян.

23 Так Господь спас в тот день Израиль; битва же перекинулась за Бет-Авен.

Бессмысленная клятва Саула и ее последствия

24 В тот день израильтяне были утомлены, а Саул связал народ клятвой, сказав: – Будь проклят любой, кто поест до наступления вечера, прежде чем я отомщу врагам! И никто из воинов не ел.

25 Войско вошло в лес, а там на поляне был мед.

26 Войдя в лес, они увидели, как сочится мед, но никто не поднес руки с медом ко рту, потому что они боялись проклятия.

27 Но Ионафан не слышал, как его отец связал народ клятвой, и, протянув посох, который был у него в руке, обмакнул его в соты. Он поднес руку ко рту, и его глаза просветлели*.

28 Тогда один из воинов сказал ему: – Твой отец связал войско крепкой клятвой, сказав: «Будь проклят любой, кто сегодня поест!» Вот почему люди ослабли.

29 Ионафан сказал: – Мой отец зря смутил народ. Смотрите, как просветлели мои глаза, когда я поел немного меда.

30 Насколько же было бы лучше, если бы люди сегодня поели что-нибудь из добычи, которую они взяли у врагов! Разве поражение филистимлян не было бы еще полнее?

31 В тот день, поразив филистимлян от Михмаса до Айялона, израильтяне были очень утомлены.

32 Они бросались на добычу, хватали овец, волов и телят, резали их на земле и ели прямо с кровью.

33 Тогда Саулу сообщили: – Смотри, народ грешит против Господа, поедая мясо, в котором еще есть кровь. – Вы поступили вероломно, – сказал он. – Прикатите ко мне немедленно большой камень.

34 Затем он сказал: – Пройдите среди народа и скажите ему: «Пусть каждый приводит ко мне своих волов и овец, режет их здесь и ест. Не грешите против Господа, поедая мясо, в котором еще есть кровь». И каждый приводил той ночью своего вола и резал его там.

35 Саул тогда в первый раз построил жертвенник Господу.

36 Он сказал: – Давайте спустимся вслед за филистимлянами ночью, будем грабить их до зари и не оставим никого из них в живых. – Поступай, как тебе угодно, – ответили они. Но священник сказал: – Давайте спросим Бога.

37 Саул спросил у Бога: – Спускаться ли мне за филистимлянами? Отдашь ли Ты их в руки Израиля? Но в тот день Бог не ответил ему.

38 Тогда Саул сказал: – Подойдите сюда, все вожди войска, и давайте узнаем, какой сегодня был совершен грех.

39 Верно, как и то, что жив Господь, Который спасает Израиль, – если виноват будет даже мой сын Ионафан, он должен будет умереть. Но никто из народа не проронил ни слова.

40 Саул сказал всем израильтянам: – Вы встаньте там, а я и мой сын Ионафан встанем здесь. – Поступай, как тебе угодно, – ответил народ.

41 Саул стал молиться Господу, Богу Израиля: – Дай мне верный ответ*. И жребий указал на Ионафана и Саула, а народ был оправдан.

42 Саул сказал: – Бросьте жребий на меня и на моего сына Ионафана. И по жребию был указан Ионафан.

43 Тогда Саул велел Ионафану: – Скажи мне, что ты сделал. Ионафан ответил ему: – Я просто съел немного меда с конца посоха. И теперь я должен умереть*.

44 Саул сказал: – Пусть Бог сурово накажет меня, если ты не умрешь, Ионафан.

45 Но народ сказал Саулу: – Ионафану ли умереть – тому, кто принес Израилю великое избавление? Нет! Верно, как и то, что жив Господь, ни один волос с его головы не упадет на землю, потому что он действовал сегодня с Божьей помощью. Так народ спас Ионафана, и тот не был предан смерти.

46 Саул перестал преследовать филистимлян, и они ушли в свою землю.

Сражения Саула

47 После того как Саул принял власть над Израилем, он воевал с окружавшими его со всех сторон врагами: Моавом, аммонитянами, Эдомом, царями Цовы и филистимлянами. И всякий раз, когда он наступал на врагов, он наносил им поражение.

48 Он доблестно сражался и разбил амаликитян, избавив Израиль от рук грабителей.

Семья Саула

49 Сыновьями Саула были Ионафан, Ишви* и Малхи-Шуа. Его старшую дочь звали Мерав, а младшую – Михаль.

50 Его жену звали Ахиноамь, дочь Ахимааца. Начальника войска Саула звали Авнер, сын Нира. Нир был дядей Саула.

51 Отец Саула Киш и отец Авнера Нир были сыновьями Авиила.

52 Вся жизнь Саула прошла в жестокой войне с филистимлянами, и всякий раз, когда Саул видел сильного и храброго человека, он брал его к себе на службу.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Победата на Йонатан над филистимците

1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

2 А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

3 Ахия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше ГОСПОДНИЯТ свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата – Сене.

5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая.

6 И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано ГОСПОД ни подкрепи; защото нищо не пречи на ГОСПОДА да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

8 Тогава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

10 Но ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

12 Мъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото ГОСПОД ги предаде в Израилевата ръка.

13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат* земя.

15 И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

16 Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук-там.

17 Тогава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

19 А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

20 И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

21 А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

22 Също и всички Израилеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

23 Така в онзи ден ГОСПОД избави Израил; и битката се простря до Ветавен.

24 А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

25 А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

26 и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

27 Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

28 А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

29 А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

30 колко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

31 И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

32 Затова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

33 Тогава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред ГОСПОДА, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

34 После Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред ГОСПОДА, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

35 А Саул издигна жертвеник на ГОСПОДА. Това беше първият жертвеник, който той издигна на ГОСПОДА.

36 Тогава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

37 И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори онзи ден.

38 Тогава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

39 защото, заклевам се в живота на ГОСПОДА, Който избавя Израил, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

40 Той каза на целия Израил: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

41 Тогава Саул каза на ГОСПОДА, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

42 И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

43 Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

44 Саул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

45 А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре – този, който извърши това велико избавление в Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

46 Тогава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

47 А Саул, като беше поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

48 и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израил от онези, които ги разграбваха.

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 Името на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

51 А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 През всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.