Richter 21 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

Richter 21 | Новый Русский Перевод

Жены для вениамитян

1 Израильтяне поклялись в Мицпе: – Никто из нас не отдаст свою дочь замуж за вениамитянина. 2 Народ пошел в Вефиль, где и сидели перед Богом до вечера, громко и горько плача. 3 – О Господь, Бог Израиля, – говорили они, – почему это случилось с Израилем? Почему сегодня у Израиля недостает одного рода? 4 На следующее утро, встав рано, народ построил там жертвенник и принес на нем всесожжения и жертвы примирения. 5 И израильтяне спросили: – Какой из всех родов Израиля не пришел на собрание перед Господом? Они дали великую клятву, что всякий, кто не придет на собрание перед Господом в Мицпу, непременно будет предан смерти. 6 Израильтяне горевали о своих братьях вениамитянах. – Сегодня от Израиля отсечен один род, – говорили они. – 7 Где нам взять жен для тех, кто уцелел, раз мы поклялись Господом не отдавать им в жены наших дочерей? 8 Затем они спросили: – Какой из израильских родов не пришел на собрание перед Господом в Мицпу? Выяснилось, что в лагерь на собрание не пришел никто из Иавеша, что в Галааде; 9 и когда они пересчитали народ, там не оказалось ни одного из жителей Иавеша, что в Галааде. 10 И тогда общество отправило туда двенадцать тысяч воинов, велев им: – Идите, предайте мечу всех жителей Иавеша, что в Галааде, вместе с женщинами и детьми. 11 Сделайте вот что: полностью истребите* всех мужчин и всех женщин, кроме девственниц. 12 Среди жителей Иавеша Галаадского они нашли четыреста девушек, которые еще не спали с мужчиной, и увели их в лагерь в Шило, что в земле Ханаана. 13 Все общество послало вениамитянам к скале Риммон предложение заключить мир. 14 Тогда вениамитяне вернулись, и им дали женщин Иавеша, что в Галааде, которых оставили в живых. Но на всех не хватило. 15 Народ горевал о Вениамине, потому что Господь не сохранил целостности родов Израиля. 16 И старейшины общества сказали: – Женщины Вениамина истреблены. Как нам добыть жен для мужчин, которые уцелели? 17 У уцелевших вениамитян должны быть наследники, – сказали они, – чтобы Израиль не потерял один из своих родов. 18 Мы не можем дать им в жены своих дочерей, ведь мы, израильтяне, поклялись: «Проклят всякий, кто даст жену вениамитянину». 19 Но смотрите, праздник Господу* ежегодно празднуется в Шило, что на севере от Вефиля и на востоке от дороги, что ведет от Вефиля в Шехем и на юг от Левоны. 20 И они научили вениамитян, говоря: – Идите, спрячьтесь в виноградниках 21 и наблюдайте. Когда девушки Шило выйдут, чтобы кружиться в плясках, выбегайте из виноградников, хватайте каждый себе в жены одну из девушек Шило и ступайте в землю Вениамина. 22 Когда их отцы или братья станут жаловаться нам, мы им скажем: «Будьте великодушны и оставьте их нам, потому что мы не взяли для них жен на войне, а раз не вы сами отдали их нам, то и вы не виновны». 23 Так вениамитяне и поступили. Когда девушки плясали, каждый мужчина схватил по одной и унес, чтобы она стала его женой. После этого они вернулись в свой удел, отстроили города и поселились в них. 24 А израильтяне тогда же покинули то место и пошли домой к своим родам и кланам, каждый – в свой удел. 25 В те дни у Израиля не было царя, и каждый делал то, что считал правильным.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Запазване на Вениаминовото племе

1 А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. 2 Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. 3 И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил? 4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви. 5 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен. 6 И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил. 7 Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си? 8 Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана. 9 Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски. 10 Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата. 11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж. 12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя. 13 Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир. 14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно. 15 И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между Израилевите племена. 16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени? 17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил. 18 Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин. 19 Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона, 20 заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята 21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя. 22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни. 23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях. 24 Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си. 25 В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.