Lukas 6 | Новый Русский Перевод

Ученики срывают колосья в субботу

1 Однажды в субботу, когда Иисус проходил через засеянные поля, Его ученики срывали колосья, растирали их руками и ели зерна. 2 Но некоторые фарисеи спросили: – Почему вы делаете то, что не разрешается делать в субботу?* 3 Иисус им ответил: – Не читали ли вы о том, что сделал Давид, когда он и его спутники проголодались? 4 Он вошел в дом Божий, взял священный хлеб*, который нельзя есть никому, кроме священников, и ел, а также дал его своим людям*. 5 И добавил: – Сын Человеческий – Господин над субботой!

Иисус исцеляет в субботу человека с больной рукой

6 В другую субботу Иисус вошел в синагогу и учил. Там был человек с иссохшей правой рукой. 7 Учители Закона и фарисеи внимательно наблюдали за Ним, не будет ли Он исцелять в субботу, потому что искали повод обвинить Его. 8 Но Иисус знал, о чем они думали, и сказал человеку с иссохшей рукой: – Встань и выйди на середину. Тот встал и вышел вперед. 9 Тогда Иисус сказал им: – Я спрашиваю вас: что позволительно делать в субботу, добро или зло? Спасать жизнь или губить? 10 Он обвел их взглядом и сказал человеку: – Протяни руку. Тот протянул, и его рука стала совершенно здоровой. 11 А они пришли в ярость и стали обсуждать между собой, что бы им сделать с Иисусом.

Иисус выбирает двенадцать учеников

12 Примерно в те же дни Иисус взошел на гору помолиться и провел всю ночь в молитве Богу. 13 Когда наступил день, Он позвал Своих учеников и выбрал из них двенадцать, которых и назвал апостолами: 14 Симона (которого Он назвал Петром), брата Симона Андрея, Иакова, Иоанна, Филиппа, Варфоломея, 15 Матфея, Фому, Иакова, сына Алфея, Симона, прозванного Зилотом*, 16 Иуду, сына Иакова, и Иуду Искариота, который стал предателем.

Благословения и проклятия

17 Иисус спустился с ними вниз, на равнину. Там уже собралась большая толпа Его учеников и великое множество народа со всей Иудеи, Иерусалима и прибрежных областей Тира и Сидона. 18 Они пришли послушать Иисуса и исцелиться от болезней. Те, кого мучили нечистые духи, тоже получали исцеление. 19 Все в толпе старались прикоснуться к Иисусу, потому что из Него исходила сила, которая всех исцеляла. 20 Устремив взгляд на учеников, Иисус начал говорить: – Блаженны вы, нищие*, потому что вам принадлежит Божье Царство. 21 Блаженны те, кто сейчас голоден, потому что вы насытитесь. Блаженны те, кто сейчас плачет, потому что вы будете смеяться. 22 Блаженны вы, когда люди вас ненавидят, когда вас изгоняют и оскорбляют, когда бесчестят ваше имя из-за Сына Человеческого. 23 Ликуйте в тот день и прыгайте от радости, потому что велика ваша награда на небесах! Ведь точно так же поступали с пророками отцы этих людей. 24 Но горе вам, богатые, потому что вы уже получили свое утешение. 25 Горе вам, кто сейчас сыт, потому что вы будете голодать. Горе вам, кто сейчас смеется, потому что вы будете рыдать и плакать. 26 Горе вам, когда все хвалят вас, ведь так же их предки хвалили лжепророков.

Иисус учит любить врагов

27 – Я же говорю вам, тем, кто слушает Меня: «Любите ваших врагов, делайте добро тем, кто ненавидит вас, 28 благословляйте тех, кто проклинает вас, и молитесь о тех, кто оскорбляет вас. 29 Тому, кто оскорбит тебя, ударив по щеке, подставь и другую, а тому, кто забирает у тебя верхнюю одежду, не мешай забрать и рубашку. 30 Каждому, кто у тебя просит, дай; и если кто-то заберет твое, не требуй обратно. 31 Поступайте с людьми так, как вы хотите, чтобы они поступали с вами. 32 Если вы любите тех, кто любит вас, в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники любят тех, кто их любит. 33 Если вы делаете добро тем, кто делает добро вам, то в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники делают то же. 34 Если вы даете в долг только тем, от кого надеетесь получить обратно, то в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники дают в долг грешникам, ожидая получить назад столько же. 35 Но вы любите ваших врагов, делайте им добро и давайте в долг, не ожидая возврата. Тогда ваша награда будет велика, и вы будете сыновьями Всевышнего. Ведь Он Сам добр даже к неблагодарным и злым. 36 Будьте милосердны, как милосерден ваш Отец».

Иисус говорит об осуждении

37 Не судите, и сами не будете судимы. Не осуждайте, и вы не будете осуждены. Прощайте, и вы тоже будете прощены. 38 Давайте, и вам тоже дадут. Полной мерой, утрясенной и пересыпающейся через край, вам отсыплют в вашу полу. Какой мерой вы мерите, такой отмерят и вам. 39 Иисус рассказал им такую притчу: – Может ли слепой вести слепого? Разве они не упадут оба в яму? 40 Ученик не выше своего учителя, но каждый, кто полностью выучится, достигнет уровня своего учителя. 41 Что ты смотришь на соринку в глазу своего брата, когда в своем собственном не замечаешь бревна? 42 Как ты можешь говорить своему брату: «Брат, дай я выну соринку из твоего глаза», когда ты не видишь бревна в своем собственном глазу? Лицемер, вынь сначала бревно из собственного глаза, а потом ты увидишь, как вынуть соринку из глаза своего брата.

Притча Иисуса о хороших и плохих плодах

43 Хорошее дерево не приносит плохих плодов, и плохое дерево не приносит хороших, 44 так что каждое дерево узнают по его плодам. Ведь не собирают же с терновника инжир или с колючего кустарника виноград. 45 Из хранилища добра в своем сердце добрый человек выносит доброе, а злой человек выносит злое из хранилища зла. Ведь на языке у человека то, чем наполнено его сердце.

Притча Иисуса о доме на песке и на камне

46 Что вы зовете Меня: «Господи, Господи», а не делаете того, что Я говорю? 47 Я скажу вам, с кем можно сравнить того, кто приходит ко Мне, слушает Мои слова и исполняет их. 48 Он похож на строителя дома, который выкопал глубокий котлован и заложил фундамент на камне. Когда случилось наводнение и на дом обрушилась река, она не пошатнула его, потому что он был крепко построен. 49 А того, кто слушает Мои слова, но не исполняет их, можно сравнить с человеком, который построил дом на земле без фундамента. Как только река обрушилась на дом, он тут же рухнул, и падение его было великим.

Библия, ревизирано издание

Исус и съботата

1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. 2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? 3 Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него, 4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците? 5 Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.

Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала. 7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят. 8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи. 9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби? 10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя. 11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.

Избиране на дванадесетте апостоли

12 През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли: 14 Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, 15 Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот, 16 Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател. 17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си; 18 също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани. 19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.

Блаженствата

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство. 21 Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете. 22 Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син; 23 възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците. 24 Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си. 25 Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете. 26 Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.

Любовта към враговете

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, 28 благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост. 29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. 30 Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема. 31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях. 32 Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат. 33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото. 35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. 36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Отношението към ближния

37 Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени; 38 давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. 39 Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма? 40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. 41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? 42 Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

Всяко дърво се познава по своя плод

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му. 46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам? 47 Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. 48 Прилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена. 49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Lukas 6 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание