1После этого Моисей и Аарон пришли к фараону и сказали: – Так говорит Господь, Бог Израиля: «Отпусти Мой народ, чтобы он устроил Мне праздник в пустыне».2Фараон ответил: – Кто такой Господь, чтобы мне слушаться Его и отпустить Израиль? Я не знаю Господа и не отпущу Израиль.3Они сказали: – Бог евреев явился нам. Отпусти нас на три дня в пустыню принести жертвы Господу, нашему Богу, чтобы Он не наказал нас мором или мечом.4Царь Египта ответил: – Моисей и Аарон, зачем вы отвлекаете народ от работы? Ступайте трудиться!5И еще добавил фараон: – Народ стал ныне многочисленным, а вы хотите, чтобы он перестал работать.6В тот же день фараон приказал надсмотрщикам над народом и старостам:7– Не давайте больше этому народу солому для изготовления кирпичей – пусть идут и собирают сами.8Но требуйте от них такое же количество кирпичей, как и прежде. Норму не убавляйте. Они ленивы и потому кричат: «Пойдем, принесем жертву нашему Богу».9Прибавьте им работы: пусть трудятся и не обращают внимания на лживые речи.10Надсмотрщики и старосты вышли и сказали народу: – Вот что говорит фараон: «Я больше не буду давать вам солому.11Идите и собирайте ее сами, где найдете, но норма не будет уменьшена».12И народ рассеялся по Египту собирать жнивье, чтобы заменить им солому.13Надсмотрщики вынуждали их, говоря: – Выполняйте каждый день такую же норму, как и тогда, когда у вас была солома.14А старост израильтян, которых стражи фараона поставили над ними, били и спрашивали: – Почему ни вчера, ни сегодня вы не сделали такого же количества кирпичей, как и прежде?15Старосты израильтян пришли к фараону и взмолились: – Зачем ты так поступаешь со своими слугами?16Солому твоим слугам не дают, а кирпичи велят делать! Посмотри, как бьют твоих слуг! Вина лежит на твоем народе.17Фараон сказал: – Лентяи, вот вы кто – лентяи! Поэтому вы и говорите: «Пойдем, принесем жертву Господу».18Ступайте работать. Солому вам давать не будут, но положенное количество кирпичей делайте.19Старосты израильтян поняли, что попали в беду, услышав: «Не уменьшайте ежедневной нормы кирпичей».20Выйдя от фараона, они нашли Моисея и Аарона, которые ждали их,21и сказали: – Пусть Господь увидит, что вы наделали, и накажет вас. Вы сделали нас ненавистными фараону и его приближенным. Вы вложили им в руки меч, чтобы они убили нас.
Бог обещает избавление
22Моисей обратился к Господу и сказал: – Владыка, зачем Ты навел на этот народ беду? Для чего Ты послал меня?23С тех пор как я ходил к фараону говорить от Твоего имени, он стал обращаться с народом еще более жестоко, а Ты ничего не сделал, чтобы спасти Свой народ.
Библия, ревизирано издание
Моисей и Аарон пред фараона
1След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.2Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил.3А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.4Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.5Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.6И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:7Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.8Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.9Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.10И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.11Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.12Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.13А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.14И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?15Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?16Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.17Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.18Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.19И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.
Божието обещание за избавление
20И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон21и им казаха: ГОСПОД да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни* на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.22Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?23Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.