1И было к Ионе слово Господне во второй раз:2– Собирайся, ступай в великий город Ниневию и возвести там то, что Я тебе говорю.3Иона послушался Господнего слова и, собравшись, пошел в Ниневию. Ниневия была огромным городом – обойти ее можно было только за три дня.4И Иона начал ходить по городу, проходя столько, сколько можно пройти за день, и стал возвещать: «Еще сорок дней и Ниневия будет разрушена!».5Ниневитяне поверили Богу и объявили пост, и все – от большого до малого – оделись в рубище.6Когда эта весть дошла до царя Ниневии, он встал со своего престола, снял свои царские одежды, надел рубище и сел в пепел.7Он велел объявить в Ниневии: «Указ царя и его приближенных: Пусть ни люди, ни скот – ни крупный, ни мелкий – не принимают пищи, не ходят на пастбища и не пьют воды.8Пусть и людей, и скот оденут в рубища. Пусть каждый изо всех сил призывает Бога. Пусть они оставят свои злые пути и жестокость.9Кто знает, может быть, Бог еще сжалится над нами и передумает, сменит Свой пылающий гнев на милость, и мы не погибнем».10Когда Бог увидел то, что они сделали, и как они оставили свои злые пути, Он смилостивился и не стал насылать на них беду, которой Он им грозил.
Библия, ревизирано издание
Йона се подчинява на Бога
1ГОСПОДНЕТО слово дойде втори път към Йона и каза:2Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.3И така, Йона стана и отиде в Ниневия според ГОСПОДНЕТО слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.4Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.5И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;6понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.7С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;8а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.9Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?10И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.