Jeremia 4 | Новый Русский Перевод

1 – Если вернешься, Израиль, – возвещает Господь, – если вернешься ко Мне, уберешь мерзких идолов, что предо Мной, и не будешь больше скитаться, 2 если будешь клясться: «Верно, как и то, что жив Господь!» – истинно, справедливо и праведно, то народы будут благословлены Мной и будут славить Мое имя. 3 Так говорит народу Иудеи и Иерусалима Господь: – Распашите свою целину и не сейте среди колючек. 4 Обрежьте себя для Господа, обрежьте ваши сердца*, народ Иудеи и жители Иерусалима, а не то вспыхнет, как огонь, Мой гнев, будет гореть и никто не потушит – из-за зла, что вы творите.

Бедствие с севера

5 – Объявите в Иудее, возвестите в Иерусалиме, скажите: «Трубите в рога по всей стране!» Восклицайте и говорите: «Собирайтесь! Бежим в укрепленные города! 6 Поднимите знамя, чтобы люди пришли на Сион! Спасайтесь бегством, без промедления!» Так как с севера Я наведу беду – лютую гибель. 7 Вышел лев из своего логова; тронулся в путь палач народов. Он покинул свое место, чтобы разорить твою землю. Твои города превратятся в руины, не останется горожан. 8 Так наденьте рубище, рыдайте и плачьте, потому что пылающий Господень гнев не отвратился от нас. 9 – В тот день, – возвещает Господь, – у царя и приближенных дрогнет сердце, ужаснутся священники и пророков охватит страх. 10 И я сказал: – О Владыка Господь, как же сильно Ты обманул этот народ и жителей Иерусалима, говоря: «У вас будет мир», тогда как меч приставлен к нашему горлу. 11 – В то время этому народу и Иерусалиму будет сказано: «Жгучий ветер с голых вершин в пустыне дует в сторону Моего народа, но не для того, чтобы провеивать или очищать зерно от сора, 12 – слишком могуч этот ветер, дующий по Моему повелению. Настал час, когда Я вынесу им приговор». 13 Глядите! Он приближается, словно тучи, как ураган его колесницы, кони его быстрее орлов. Горе нам! Мы погибли! 14 Иерусалим, омой сердце от зла и будешь спасен. Долго ли таить тебе злые мысли? 15 Уже несется голос от города Дана, весть о беде с гор Ефрема*. 16 – Объявите народам, возвестите Иерусалиму: «Войска осаждающих идут из дальней земли, оглашая военным кличем города Иудеи. 17 Они окружат его, как стражи полей, потому что он восстал против Меня», – возвещает Господь. – 18 Твои пути, твои дела принесли все это тебе. Это твоя участь. Так горько, что сердце твое разрывается! 19 – Горе! Горе! Я корчусь от боли. Смута в сердце. Сердце колотится, я не могу молчать, потому что слышу звук рога, слышу боевой клич. 20 Беда за бедой; вся страна опустошена. В один миг погибли мои шатры, в мгновение ока – мои палатки. 21 Сколько мне еще смотреть на знамя, слышать звуки рога? 22 – Бестолков Мой народ: Меня он не знает. Глупые они дети; нет у них разума. Они мастера совершать зло, а делать добро не умеют.

Видение опустошения земли

23 – Я смотрю на землю, но она пуста и безлика, и на небеса, но свет их погас. 24 Я смотрю на горы – они дрожат, и все холмы колеблются. 25 Я смотрю, и нет никого, и все птицы разлетелись. 26 Я смотрю, и пустыней стал плодородный край, и все города его разрушены перед Господом, от Его пылающего гнева. 27 Так говорит Господь: – Вся земля будет опустошена, хоть Я и не погублю ее полностью. 28 Будет плакать она об этом, а над ней почернеет небо, потому что Я так сказал и задумал – не сжалюсь и не отступлюсь. 29 От шума всадников и стрелков разбегаются все жители городов. Кто подается в леса, кто в горы уходит – все города оставлены, нет в них жителей. 30 Что же ты делаешь, опустошенная? Для чего одеваешься в пурпур, для чего надеваешь золото и подводишь глаза? Напрасно ты прихорашиваешься. Тебя презирают любовники и хотят отнять у тебя жизнь. 31 Слышу крик – будто женщина в родах кричит, словно стонет рожающая в первый раз, – слышу крик дочери Сиона, задыхается она, раскинув руки: «Горе мне! Бессильна я перед убийцами».

Библия, ревизирано издание

1 Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, 2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. 3 Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. 4 Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви.

Пророчество за падението на Юдея

5 Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. 6 Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. 7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. 8 Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. 9 В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът* на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят. 10 Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. 11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. 12 Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. 13 Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. 14 Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: 16 Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове. 17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. 18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. 19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. 20 Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. 21 Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. 24 Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. 25 Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. 28 Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. 29 От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. 31 Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Jeremia 4 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

Бедствие с севера

Видение опустошения земли

Пророчество за падението на Юдея