Apostelgeschichte 26 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

Apostelgeschichte 26 | Новый Русский Перевод

Защитная речь Павла

1 – Тебе предоставляется возможность говорить в свою защиту, – объявил Агриппа. Павел поднял руку и начал свою защитную речь: 2 – Царь Агриппа! Я счастлив, что могу сегодня защищаться перед тобой против всех обвинений иудеев, 3 тем более что ты хорошо осведомлен обо всех иудейских обычаях и спорных вопросах. Поэтому прошу тебя терпеливо выслушать меня. 4 Иудеям хорошо известна моя жизнь среди моего народа в Иерусалиме от самой юности. 5 Они давно знают меня и, если только захотят, могут засвидетельствовать о том, что я жил как фарисей, принадлежа к строжайшему направлению в нашей религии. 6 Сегодня же я стою перед судом за надежду на обещание Бога, данное нашим отцам. 7 Исполнения этого обещания надеются достичь двенадцать родов нашего народа, день и ночь ревностно служа Богу. За эту надежду, царь, представители нашего народа меня и обвиняют. 8 Почему вы считаете невероятным то, что Бог воскрешает мертвых? 9 Я тоже считал, что должен всячески противодействовать имени Иисуса из Назарета. 10 Этим я и занимался в Иерусалиме, получив полномочия от первосвященников. Я отправлял в темницы многих святых, и когда их приговаривали к смерти, я подавал против них свой голос. 11 Я часто наказывал их в синагогах, чтобы заставить их отречься от своей веры*. Я был так разъярен на них, что преследовал их даже в чужеземных городах. 12 Однажды с этой целью я направлялся в Дамаск с полномочиями и с поручением от первосвященников, 13 и на пути туда, царь, я увидел в полдень свет с неба, который светил ярче солнца. Он осиял меня и моих спутников. 14 Мы все упали на землю, и я услышал голос, который говорил мне по-еврейски: «Савл, Савл, почему ты преследуешь Меня? Трудно тебе идти против рожна*». 15 Я спросил: «Кто Ты, Господи?» – «Я Иисус, Которого ты преследуешь, – ответил Господь. – 16 Поднимись и встань на ноги, Я явился, чтобы назначить тебя Моим служителем и свидетелем того, что ты видел Меня, и того, что Я тебе покажу. 17 Я спасу тебя от твоего народа и от язычников, к которым Я тебя посылаю, 18 чтобы открыть им глаза и обратить их от тьмы к свету, от власти сатаны к Богу, чтобы грехи их были прощены и чтобы они тоже были среди тех, кого Я освятил верой в Меня». 19 Царь Агриппа, я не мог не подчиниться небесному видению. 20 Я проповедовал вначале тем, кто был в Дамаске, потом в Иерусалиме и по всей Иудее, а затем и язычникам, чтобы они раскаялись и обратились к Богу и чтобы их дела послужили доказательством их покаяния. 21 За это представители нашего народа* и схватили меня в храме и хотели убить. 22 Но Бог до сегодняшнего дня помогает мне, и вот я стою здесь и свидетельствую малым и великим. Я не говорю ничего сверх того, что предсказали пророки и Моисей, – 23 а именно, что Христос должен был перенести страдания и, первым воскреснув из мертвых, возвестить свет и нашему народу, и язычникам. 24 Когда он таким образом защищался, Фест прервал его. – Ты не в своем уме, Павел, – закричал он, – большая ученость довела тебя до безумия! 25 Павел ответил: – Достопочтеннейший Фест, я не сумасшедший, и то, что я говорю, истинно и разумно. 26 Царю знакомо все это, и поэтому я могу говорить ему свободно. Я убежден, что ничего из этого не прошло мимо его внимания, так как все это происходило не в углу. 27 Царь Агриппа, ты веришь пророкам? Я знаю, что веришь. 28 – Ты думаешь в такой короткий срок и меня сделать христианином? – сказал Агриппа. 29 Павел ответил: – Каким бы этот срок ни был, коротким или длинным, я молюсь Богу, чтобы не только ты, но и все, кто слушает меня сегодня, стали такими, как я, во всем … кроме этих цепей. 30 Царь поднялся, и с ним поднялись наместник, Вереника и те, кто сидел с ними. 31 Они вышли, говоря друг другу: – Этот человек не сделал ничего, заслуживающего смерти или темницы. 32 – Можно было бы его освободить, если бы он не потребовал суда у кесаря, – сказал Агриппа Фесту.

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Защитата на Павел пред Агрипа

1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита: 2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим. 5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей. 6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни, 7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите! 8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите? 9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина; 10 което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. 11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове. 12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници, 13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен. 14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен. 15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 16 Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия, 17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. 19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение, 20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им. 21 По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, 23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. 24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. 25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум. 26 Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. 27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш. 28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! 29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови. 30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях. 31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. 32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.