1Но Бог помнил о Ное и о всех диких животных и скоте, которые были с ним в ковчеге, и Он послал ветер на землю, и воды стали убывать.2Источники бездны и окна неба закрылись, и дождь перестал литься с неба.3Вода медленно уходила с земли, и к сто пятидесятому дню она сильно убыла.4На семнадцатый день седьмого месяца ковчег остановился на Араратских горах.5Воды продолжали убывать до десятого месяца, и в первый день десятого месяца стали видны вершины гор.6Через сорок дней Ной открыл окно, которое он сделал в ковчеге,7и выпустил ворона, и тот улетал и прилетал обратно до тех пор, пока вода на земле не высохла.8Потом Ной выпустил голубя, чтобы увидеть, сошла ли вода с поверхности земли,9но голубь не нашел сухого места, чтобы опуститься, и вернулся к Ною в ковчег, потому что вода покрывала всю землю. Ной протянул руку и взял голубя обратно к себе в ковчег.10Спустя семь дней он опять выпустил голубя из ковчега.11Когда вечером голубь вернулся, в клюве у него был свежесорванный оливковый лист. Тогда Ной понял, что вода сошла с земли.12Он подождал еще семь дней и снова выпустил голубя, и на этот раз голубь не вернулся.13К первому дню первого месяца шестьсот первого года жизни Ноя земля высохла от воды. Ной поднял крышу ковчега, выглянул и увидел, что земля сухая.14К двадцать седьмому дню второго месяца земля стала совершенно сухой.15Тогда Бог сказал Ною:16– Выйди из ковчега ты и твоя жена, и твои сыновья, и их жены.17Выведи наружу все живые существа, которые с тобой, – птиц, зверей и всех пресмыкающихся, чтобы они могли расти числом, и плодиться, и размножаться на земле.18И Ной вышел из ковчега вместе со своими сыновьями, женой и женами своих сыновей.19Все звери, и все пресмыкающиеся, и все птицы – все, что движется по земле, – вышли из ковчега, один вид за другим.
Бог заключает завет с Ноем
20Ной построил Господу жертвенник и принес на нем жертву всесожжения из всех видов чистых животных и птиц.21Господь почувствовал приятный запах и сказал в сердце Своем: «Никогда впредь не стану Я проклинать землю из-за человека, хотя* всякое помышление его сердца порочно с детства. И никогда впредь не уничтожу всех живых существ, как в этот раз.22Пока существует земля, не прекратятся сев и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь».
Библия, ревизирано издание
1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.2Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря.3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват.4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил;7и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.8Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.9Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.10А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.11И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.12След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.13В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Излизане от ковчега
15Тогава Бог говори на Ной:16Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб.17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.18Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;19излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.20И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника;21и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих.22Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.