Offenbarung 14 | New International Version

The Lamb and the 144,000

1 Then I looked, and there before me was the Lamb, standing on Mount Zion, and with him 144,000 who had his name and his Father’s name written on their foreheads. 2 And I heard a sound from heaven like the roar of rushing waters and like a loud peal of thunder. The sound I heard was like that of harpists playing their harps. 3 And they sang a new song before the throne and before the four living creatures and the elders. No-one could learn the song except the 144,000 who had been redeemed from the earth. 4 These are those who did not defile themselves with women, for they remained virgins. They follow the Lamb wherever he goes. They were purchased from among mankind and offered as firstfruits to God and the Lamb. 5 No lie was found in their mouths; they are blameless.

The three angels

6 Then I saw another angel flying in mid-air, and he had the eternal gospel to proclaim to those who live on the earth – to every nation, tribe, language and people. 7 He said in a loud voice, ‘Fear God and give him glory, because the hour of his judgment has come. Worship him who made the heavens, the earth, the sea and the springs of water.’ 8 A second angel followed and said, ‘ “Fallen! Fallen is Babylon the Great,” which made all the nations drink the maddening wine of her adulteries.’ 9 A third angel followed them and said in a loud voice: ‘If anyone worships the beast and its image and receives its mark on their forehead or on their hand, 10 they, too, will drink the wine of God’s fury, which has been poured full strength into the cup of his wrath. They will be tormented with burning sulphur in the presence of the holy angels and of the Lamb. 11 And the smoke of their torment will rise for ever and ever. There will be no rest day or night for those who worship the beast and its image, or for anyone who receives the mark of its name.’ 12 This calls for patient endurance on the part of the people of God who keep his commands and remain faithful to Jesus. 13 Then I heard a voice from heaven say, ‘Write this: blessed are the dead who die in the Lord from now on.’ ‘Yes,’ says the Spirit, ‘they will rest from their labour, for their deeds will follow them.’

Harvesting the earth and trampling the winepress

14 I looked, and there before me was a white cloud, and seated on the cloud was one like a son of man* with a crown of gold on his head and a sharp sickle in his hand. 15 Then another angel came out of the temple and called in a loud voice to him who was sitting on the cloud, ‘Take your sickle and reap, because the time to reap has come, for the harvest of the earth is ripe.’ 16 So he who was seated on the cloud swung his sickle over the earth, and the earth was harvested. 17 Another angel came out of the temple in heaven, and he too had a sharp sickle. 18 Still another angel, who had charge of the fire, came from the altar and called in a loud voice to him who had the sharp sickle, ‘Take your sharp sickle and gather the clusters of grapes from the earth’s vine, because its grapes are ripe.’ 19 The angel swung his sickle on the earth, gathered its grapes and threw them into the great winepress of God’s wrath. 20 They were trampled in the winepress outside the city, and blood flowed out of the press, rising as high as the horses’ bridles for a distance of 1,600 stadia.*

Библия, ревизирано издание

Песента на изкупените 144000 души

1 И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. 2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. 3 Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. 4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. 5 И в устата им няма лъжа; те са непорочни.

Трима ангели възвестяват съд

6 И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. 7 Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. 8 И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. 9 И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. 12 Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. 13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.

Земята е узряла за съд

14 Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. 16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната. 17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. 18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. 20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия*.

Offenbarung 14 | New International Version Библия, ревизирано издание