Psalm 90 | New International Version

A prayer of Moses the man of God.

1 Lord, you have been our dwelling-place throughout all generations. 2 Before the mountains were born or you brought forth the whole world, from everlasting to everlasting you are God. 3 You turn people back to dust, saying, ‘Return to dust, you mortals.’ 4 A thousand years in your sight are like a day that has just gone by, or like a watch in the night. 5 Yet you sweep people away in the sleep of death – they are like the new grass of the morning: 6 In the morning it springs up new, but by evening it is dry and withered. 7 We are consumed by your anger and terrified by your indignation. 8 You have set our iniquities before you, our secret sins in the light of your presence. 9 All our days pass away under your wrath; we finish our years with a moan. 10 Our days may come to seventy years, or eighty, if our strength endures; yet the best of them are but trouble and sorrow, for they quickly pass, and we fly away. 11 If only we knew the power of your anger! Your wrath is as great as the fear that is your due. 12 Teach us to number our days, that we may gain a heart of wisdom. 13 Relent, Lord! How long will it be? Have compassion on your servants. 14 Satisfy us in the morning with your unfailing love, that we may sing for joy and be glad all our days. 15 Make us glad for as many days as you have afflicted us, for as many years as we have seen trouble. 16 May your deeds be shown to your servants, your splendour to their children. 17 May the favour* of the Lord our God rest on us; establish the work of our hands for us – yes, establish the work of our hands.

Библия, ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

1 Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, 2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. 3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. 4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. 5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; 6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. 7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. 8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. 14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. 15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло. 16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

Psalm 90 | New International Version Библия, ревизирано издание

A prayer of Moses the man of God.

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)