Psalm 35 | New International Version

Of David.

1 Contend, Lord, with those who contend with me; fight against those who fight against me. 2 Take up shield and armour; arise and come to my aid. 3 Brandish spear and javelin* against those who pursue me. Say to me, ‘I am your salvation.’ 4 May those who seek my life be disgraced and put to shame; may those who plot my ruin be turned back in dismay. 5 May they be like chaff before the wind, with the angel of the Lord driving them away; 6 may their path be dark and slippery, with the angel of the Lord pursuing them. 7 Since they hid their net for me without cause and without cause dug a pit for me, 8 may ruin overtake them by surprise – may the net they hid entangle them, may they fall into the pit, to their ruin. 9 Then my soul will rejoice in the Lord and delight in his salvation. 10 My whole being will exclaim, ‘Who is like you, Lord? You rescue the poor from those too strong for them, the poor and needy from those who rob them.’ 11 Ruthless witnesses come forward; they question me on things I know nothing about. 12 They repay me evil for good and leave me like one bereaved. 13 Yet when they were ill, I put on sackcloth and humbled myself with fasting. When my prayers returned to me unanswered, 14 I went about mourning as though for my friend or brother. I bowed my head in grief as though weeping for my mother. 15 But when I stumbled, they gathered in glee; assailants gathered against me without my knowledge. They slandered me without ceasing. 16 Like the ungodly they maliciously mocked;* they gnashed their teeth at me. 17 How long, Lord, will you look on? Rescue me from their ravages, my precious life from these lions. 18 I will give you thanks in the great assembly; among the throngs I will praise you. 19 Do not let those gloat over me who are my enemies without cause; do not let those who hate me without reason maliciously wink the eye. 20 They do not speak peaceably, but devise false accusations against those who live quietly in the land. 21 They sneer at me and say, ‘Aha! Aha! With our own eyes we have seen it.’ 22 Lord, you have seen this; do not be silent. Do not be far from me, Lord. 23 Awake, and rise to my defence! Contend for me, my God and Lord. 24 Vindicate me in your righteousness, Lord my God; do not let them gloat over me. 25 Do not let them think, ‘Aha, just what we wanted!’ or say, ‘We have swallowed him up.’ 26 May all who gloat over my distress be put to shame and confusion; may all who exalt themselves over me be clothed with shame and disgrace. 27 May those who delight in my vindication shout for joy and gladness; may they always say, ‘The Lord be exalted, who delights in the well-being of his servant.’ 28 My tongue will proclaim your righteousness, your praises all day long.

Библия, ревизирано издание

Молитва за помощ

(По слав. 34.)

1 Давидов псалом. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене. 2 Вземи оръжие и щит и стани да ми помагаш. 3 Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой. 4 Нека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло. 5 Нека бъдат като плява пред вятъра и ангелът ГОСПОДЕН да ги гони. 6 Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел ГОСПОДЕН да ги гони. 7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми. 8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел. 9 А моята душа ще се весели в ГОСПОДА, ще се радва в избавлението Му; 10 всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му? 11 Несправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо. 12 Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми. 13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше. 14 Отнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си. 15 Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене – хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават. 16 Като нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби. 17 Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми* – от тези лъвове. 18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ. 19 Да не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина. 20 Защото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята. 21 Да! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха! 22 Ти си видял, ГОСПОДИ, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене, 23 стани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой. 24 Съди ме, ГОСПОДИ, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене. 25 Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го. 26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене. 27 Да възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи ГОСПОД, Който желае благоденствие на слугата Си. 28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

Psalm 35 | New International Version Библия, ревизирано издание

Of David.

Молитва за помощ

(По слав. 34.)