1In you, Lord, I have taken refuge; let me never be put to shame; deliver me in your righteousness.2Turn your ear to me, come quickly to my rescue; be my rock of refuge, a strong fortress to save me.3Since you are my rock and my fortress, for the sake of your name lead and guide me.4Keep me free from the trap that is set for me, for you are my refuge.5Into your hands I commit my spirit; deliver me, Lord, my faithful God.6I hate those who cling to worthless idols; as for me, I trust in the Lord.7I will be glad and rejoice in your love, for you saw my affliction and knew the anguish of my soul.8You have not given me into the hands of the enemy but have set my feet in a spacious place.9Be merciful to me, Lord, for I am in distress; my eyes grow weak with sorrow, my soul and body with grief.10My life is consumed by anguish and my years by groaning; my strength fails because of my affliction,* and my bones grow weak.11Because of all my enemies, I am the utter contempt of my neighbours and an object of dread to my closest friends – those who see me on the street flee from me.12I am forgotten as though I were dead; I have become like broken pottery.13For I hear many whispering, ‘Terror on every side!’ They conspire against me and plot to take my life.14But I trust in you, Lord; I say, ‘You are my God.’15My times are in your hands; deliver me from the hands of my enemies, from those who pursue me.16Let your face shine on your servant; save me in your unfailing love.17Let me not be put to shame, Lord, for I have cried out to you; but let the wicked be put to shame and be silent in the realm of the dead.18Let their lying lips be silenced, for with pride and contempt they speak arrogantly against the righteous.19How abundant are the good things that you have stored up for those who fear you, that you bestow in the sight of all, on those who take refuge in you.20In the shelter of your presence you hide them from all human intrigues; you keep them safe in your dwelling from accusing tongues.21Praise be to the Lord, for he showed me the wonders of his love when I was in a city under siege.22In my alarm I said, ‘I am cut off from your sight!’ Yet you heard my cry for mercy when I called to you for help.23Love the Lord, all his faithful people! The Lord preserves those who are true to him, but the proud he pays back in full.24Be strong and take heart, all you who hope in the Lord.
Библия, ревизирано издание
Молитва на скърбящия праведник
(По слав. 30.)
1За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, ГОСПОДИ, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.2Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.3Защото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.4Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.5В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината.6Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на ГОСПОДА.7Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми8и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.9Смили се над мене, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.10Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.11На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.12Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;13защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.14Но аз на Теб уповавах, ГОСПОДИ; казах: Ти си Бог мой.15В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.16Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.17ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.18Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.19Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал* пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!20Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.21Благословен да е ГОСПОД, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.22А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.23Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии; ГОСПОД пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.24Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на ГОСПОДА.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.