Psalm 142 | New International Version

A maskil of David. When he was in the cave. A prayer.

1 I cry aloud to the Lord; I lift up my voice to the Lord for mercy.* 2 I pour out before him my complaint; before him I tell my trouble. 3 When my spirit grows faint within me, it is you who watch over my way. In the path where I walk people have hidden a snare for me. 4 Look and see, there is no-one at my right hand; no-one is concerned for me. I have no refuge; no-one cares for my life. 5 I cry to you, Lord; I say, ‘You are my refuge, my portion in the land of the living.’ 6 Listen to my cry, for I am in desperate need; rescue me from those who pursue me, for they are too strong for me. 7 Set me free from my prison, that I may praise your name. Then the righteous will gather about me because of your goodness to me.

Библия, ревизирано издание

Молитва за помощ в изпитания

(По слав. 141.)

1 Давидово поучение*. Молитва, когато беше в пещерата*. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля. 2 Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него. 3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех. 4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. 5 Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите. 6 Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен. 7 Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.

Psalm 142 | New International Version Библия, ревизирано издание

A maskil of David. When he was in the cave. A prayer.

Молитва за помощ в изпитания

(По слав. 141.)