Psalm 107 | New International Version

1 Give thanks to the Lord, for he is good; his love endures for ever. 2 Let the redeemed of the Lord tell their story – those he redeemed from the hand of the foe, 3 those he gathered from the lands, from east and west, from north and south.* 4 Some wandered in desert wastelands, finding no way to a city where they could settle. 5 They were hungry and thirsty, and their lives ebbed away. 6 Then they cried out to the Lord in their trouble, and he delivered them from their distress. 7 He led them by a straight way to a city where they could settle. 8 Let them give thanks to the Lord for his unfailing love and his wonderful deeds for mankind, 9 for he satisfies the thirsty and fills the hungry with good things. 10 Some sat in darkness, in utter darkness, prisoners suffering in iron chains, 11 because they rebelled against God’s commands and despised the plans of the Most High. 12 So he subjected them to bitter labour; they stumbled, and there was no-one to help. 13 Then they cried to the Lord in their trouble, and he saved them from their distress. 14 He brought them out of darkness, the utter darkness, and broke away their chains. 15 Let them give thanks to the Lord for his unfailing love and his wonderful deeds for mankind, 16 for he breaks down gates of bronze and cuts through bars of iron. 17 Some became fools through their rebellious ways and suffered affliction because of their iniquities. 18 They loathed all food and drew near the gates of death. 19 Then they cried to the Lord in their trouble, and he saved them from their distress. 20 He sent out his word and healed them; he rescued them from the grave. 21 Let them give thanks to the Lord for his unfailing love and his wonderful deeds for mankind. 22 Let them sacrifice thank-offerings and tell of his works with songs of joy. 23 Some went out on the sea in ships; they were merchants on the mighty waters. 24 They saw the works of the Lord, his wonderful deeds in the deep. 25 For he spoke and stirred up a tempest that lifted high the waves. 26 They mounted up to the heavens and went down to the depths; in their peril their courage melted away. 27 They reeled and staggered like drunkards; they were at their wits’ end. 28 Then they cried out to the Lord in their trouble, and he brought them out of their distress. 29 He stilled the storm to a whisper; the waves of the sea* were hushed. 30 They were glad when it grew calm, and he guided them to their desired haven. 31 Let them give thanks to the Lord for his unfailing love and his wonderful deeds for mankind. 32 Let them exalt him in the assembly of the people and praise him in the council of the elders. 33 He turned rivers into a desert, flowing springs into thirsty ground, 34 and fruitful land into a salt waste, because of the wickedness of those who lived there. 35 He turned the desert into pools of water and the parched ground into flowing springs; 36 there he brought the hungry to live, and they founded a city where they could settle. 37 They sowed fields and planted vineyards that yielded a fruitful harvest; 38 he blessed them, and their numbers greatly increased, and he did not let their herds diminish. 39 Then their numbers decreased, and they were humbled by oppression, calamity and sorrow; 40 he who pours contempt on nobles made them wander in a trackless waste. 41 But he lifted the needy out of their affliction and increased their families like flocks. 42 The upright see and rejoice, but all the wicked shut their mouths. 43 Let the one who is wise heed these things and ponder the loving deeds of the Lord.

Библия, ревизирано издание

Възхвала на Божията добрина

1 (По слав. 106.) Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост трае довека. 2 Така нека говорят изкупените от ГОСПОДА, които Той изкупи от ръката на противника, 3 като ги събра от страните – от изток и от запад, от север и от юг*. 4 Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път, без да намират населен град, 5 гладни и жадни, душата им примираше в тях. 6 Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им 7 и ги заведе през прав път, за да достигнат в населен град. 8 Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; 9 защото насища жадна душа и гладна душа изпълва с блага. 10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови, 11 защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. 12 Затова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне. 13 Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им; 14 изведе ги от тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им. 15 Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; 16 защото разби медните порти и железните лостове сломи. 17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. 18 Душата им се гнуси от всяко ястие, а те се приближават до портите на смъртта. 19 Тогава викат към ГОСПОДА в бедствието си; и Той ги избавя от утесненията им. 20 Изпраща словото Си и ги изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат. 21 Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; 22 и нека принасят жертви на хвала и радостно да възвестяват делата Му. 23 Онези пък, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големи води, 24 те виждат делата на ГОСПОДА и чудесата Му в дълбочините, 25 защото когато заповядва и довежда бурния вятър, който повдига морските вълни, 26 те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините; душата им се топи от бедствие. 27 Люлеят се и политат като пияни, и целият им разсъдък ги напуска. 28 Тогава викат към ГОСПОДА в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им; 29 превръща бурята в тишина и вълните и утихват. 30 Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали; така Той ги завежда в желаното от тях пристанище. 31 Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; 32 нека Го и възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините. 33 Той превръща реки в пустиня и водни извори – в суша, 34 плодородна земя – в солена пустота поради нечестието на жителите и. 35 Превръща пустиня във водни езера и суха земя – във водни извори; 36 и там заселва гладните, за да си основават градове за живеене 37 и да сеят ниви и садят лозя, и да си добиват изобилни плодове. 38 Той ги и благославя, така че те много се умножават, и не дава да намалява добитъкът им. 39 Но пак те се снишават и се смиряват от угнетение, бедствие и тъга. 40 Той излива презрение върху князете и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път; 41 а бедния поставя нависоко от неволя и му дава деца като стадо. 42 Праведните виждат това и се радват; а всяко беззаконие си затваря устата. 43 Който е мъдър, нека внимава в това; и нека размишляват хората за ГОСПОДНИТЕ милости.

Psalm 107 | New International Version Библия, ревизирано издание

Възхвала на Божията добрина