1When word came to Sanballat, Tobiah, Geshem the Arab and the rest of our enemies that I had rebuilt the wall and not a gap was left in it – though up to that time I had not set the doors in the gates –2Sanballat and Geshem sent me this message: ‘Come, let us meet together in one of the villages* on the plain of Ono.’ But they were scheming to harm me;3so I sent messengers to them with this reply: ‘I am carrying on a great project and cannot go down. Why should the work stop while I leave it and go down to you?’4Four times they sent me the same message, and each time I gave them the same answer.5Then, the fifth time, Sanballat sent his assistant to me with the same message, and in his hand was an unsealed letter6in which was written: ‘It is reported among the nations – and Geshem* says it is true – that you and the Jews are plotting to revolt, and therefore you are building the wall. Moreover, according to these reports you are about to become their king7and have even appointed prophets to make this proclamation about you in Jerusalem: “There is a king in Judah!” Now this report will get back to the king; so come, let us meet together.’8I sent him this reply: ‘Nothing like what you are saying is happening; you are just making it up out of your head.’9They were all trying to frighten us, thinking, ‘Their hands will get too weak for the work, and it will not be completed.’ But I prayed, ‘Now strengthen my hands.’10One day I went to the house of Shemaiah son of Delaiah, the son of Mehetabel, who was shut in at his home. He said, ‘Let us meet in the house of God, inside the temple, and let us close the temple doors, because men are coming to kill you – by night they are coming to kill you.’11But I said, ‘Should a man like me run away? Or should someone like me go into the temple to save his life? I will not go!’12I realised that God had not sent him, but that he had prophesied against me because Tobiah and Sanballat had hired him.13He had been hired to intimidate me so that I would commit a sin by doing this, and then they would give me a bad name to discredit me.14Remember Tobiah and Sanballat, my God, because of what they have done; remember also the prophet Noadiah and how she and the rest of the prophets have been trying to intimidate me.15So the wall was completed on the twenty-fifth of Elul, in fifty-two days.
Opposition to the completed wall
16When all our enemies heard about this, all the surrounding nations were afraid and lost their self-confidence, because they realised that this work had been done with the help of our God.17Also, in those days the nobles of Judah were sending many letters to Tobiah, and replies from Tobiah kept coming to them.18For many in Judah were under oath to him, since he was son-in-law to Shekaniah son of Arah, and his son Jehohanan had married the daughter of Meshullam son of Berekiah.19Moreover, they kept reporting to me his good deeds and then telling him what I said. And Tobiah sent letters to intimidate me.
Библия, ревизирано издание
Заговор срещу Неемия
1А Санавалат, Товия, арабинът Гисам и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил изградил стената и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,2Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.3Аз им пратих хора да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?4И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.5Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,6в което беше писано: Носи се слух между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете, поради която причина ти и градиш стената; и според тези думи ти искаш да им станеш цар.7Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Йерусалим, като казват: Цар има в Юдея. И сега ще бъде известено на царя според тези думи. И така, ела сега и нека се съветваме заедно.8Тогава пратих до него хора да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; а ти си измисляш от себе си.9Защото те всички искаха да ни плашат, като казваха: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да я свършат. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.10Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делайя, Метавеиловия син, който беше затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, сред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тези идват да те убият, да! Тази нощ ще дойдат да те убият.11Но аз отговорих: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да избави живота си? Не искам да вляза.12И познах, че, ето, Бог не беше го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.13С тази цел беше подкупен – да се уплаша, за да направя така и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят.14Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плащат.
Завършване на стената
15Така стената бе завършена на двадесет и петия ден от месец Елул за петдесет и два дни.16И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всички езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.17При това в онези дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях.18Защото в Юдея имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат верни, понеже беше зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син.19Също така приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи донасяха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.