1On that day the Book of Moses was read aloud in the hearing of the people and there it was found written that no Ammonite or Moabite should ever be admitted into the assembly of God,2because they had not met the Israelites with food and water but had hired Balaam to call a curse down on them. (Our God, however, turned the curse into a blessing.)3When the people heard this law, they excluded from Israel all who were of foreign descent.4Before this, Eliashib the priest had been put in charge of the storerooms of the house of our God. He was closely associated with Tobiah,5and he had provided him with a large room formerly used to store the grain offerings and incense and temple articles, and also the tithes of grain, new wine and olive oil prescribed for the Levites, musicians and gatekeepers, as well as the contributions for the priests.6But while all this was going on, I was not in Jerusalem, for in the thirty-second year of Artaxerxes king of Babylon I had returned to the king. Some time later I asked his permission7and came back to Jerusalem. Here I learned about the evil thing Eliashib had done in providing Tobiah a room in the courts of the house of God.8I was greatly displeased and threw all Tobiah’s household goods out of the room.9I gave orders to purify the rooms, and then I put back into them the equipment of the house of God, with the grain offerings and the incense.10I also learned that the portions assigned to the Levites had not been given to them, and that all the Levites and musicians responsible for the service had gone back to their own fields.11So I rebuked the officials and asked them, ‘Why is the house of God neglected?’ Then I called them together and stationed them at their posts.12All Judah brought the tithes of grain, new wine and olive oil into the storerooms.13I put Shelemiah the priest, Zadok the scribe, and a Levite named Pedaiah in charge of the storerooms and made Hanan son of Zakkur, the son of Mattaniah, their assistant, because they were considered trustworthy. They were made responsible for distributing the supplies to their fellow Levites.14Remember me for this, my God, and do not blot out what I have so faithfully done for the house of my God and its services.15In those days I saw people in Judah treading winepresses on the Sabbath and bringing in grain and loading it on donkeys, together with wine, grapes, figs and all other kinds of loads. And they were bringing all this into Jerusalem on the Sabbath. Therefore I warned them against selling food on that day.16People from Tyre who lived in Jerusalem were bringing in fish and all kinds of merchandise and selling them in Jerusalem on the Sabbath to the people of Judah.17I rebuked the nobles of Judah and said to them, ‘What is this wicked thing you are doing – desecrating the Sabbath day?18Didn’t your ancestors do the same things, so that our God brought all this calamity on us and on this city? Now you are stirring up more wrath against Israel by desecrating the Sabbath.’19When evening shadows fell on the gates of Jerusalem before the Sabbath, I ordered the doors to be shut and not opened until the Sabbath was over. I stationed some of my own men at the gates so that no load could be brought in on the Sabbath day.20Once or twice the merchants and sellers of all kinds of goods spent the night outside Jerusalem.21But I warned them and said, ‘Why do you spend the night by the wall? If you do this again, I will arrest you.’ From that time on they no longer came on the Sabbath.22Then I commanded the Levites to purify themselves and go and guard the gates in order to keep the Sabbath day holy. Remember me for this also, my God, and show mercy to me according to your great love.23Moreover, in those days I saw men of Judah who had married women from Ashdod, Ammon and Moab.24Half of their children spoke the language of Ashdod or the language of one of the other peoples, and did not know how to speak the language of Judah.25I rebuked them and called curses down on them. I beat some of the men and pulled out their hair. I made them take an oath in God’s name and said: ‘You are not to give your daughters in marriage to their sons, nor are you to take their daughters in marriage for your sons or for yourselves.26Was it not because of marriages like these that Solomon king of Israel sinned? Among the many nations there was no king like him. He was loved by his God, and God made him king over all Israel, but even he was led into sin by foreign women.27Must we hear now that you too are doing all this terrible wickedness and are being unfaithful to our God by marrying foreign women?’28One of the sons of Joiada son of Eliashib the high priest was son-in-law to Sanballat the Horonite. And I drove him away from me.29Remember them, my God, because they defiled the priestly office and the covenant of the priesthood and of the Levites.30So I purified the priests and the Levites of everything foreign, and assigned them duties, each to his own task.31I also made provision for contributions of wood at designated times, and for the firstfruits. Remember me with favour, my God.
Библия, ревизирано издание
Реформите на Неемия
1В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество,2защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.3И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него.4А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,5приготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.6Но когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя,7пак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.8И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.9Тогава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.10После забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си.11Тогава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им.12Тогава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло.13И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си.14Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него.15През онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.16Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.17Тогава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израил, като осквернявате съботата.19Затова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.20Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.21И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.22И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост.23После в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,24чиито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.25Изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.26Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.27А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?28И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.29Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.30Така ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му;31наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.