Markus 6 | New International Version

A prophet without Honour

1 Jesus left there and went to his home town, accompanied by his disciples. 2 When the Sabbath came, he began to teach in the synagogue, and many who heard him were amazed. ‘Where did this man get these things?’ they asked. ‘What’s this wisdom that has been given him? What are these remarkable miracles he is performing? 3 Isn’t this the carpenter? Isn’t this Mary’s son and the brother of James, Joseph,* Judas and Simon? Aren’t his sisters here with us?’ And they took offence at him. 4 Jesus said to them, ‘A prophet is not without honour except in his own town, among his relatives and in his own home.’ 5 He could not do any miracles there, except lay his hands on a few people who were ill and heal them.

Jesus sends out the Twelve

6 He was amazed at their lack of faith. Then Jesus went around teaching from village to village. 7 Calling the Twelve to him, he began to send them out two by two and gave them authority over impure spirits. 8 These were his instructions: ‘Take nothing for the journey except a staff – no bread, no bag, no money in your belts. 9 Wear sandals but not an extra shirt. 10 Whenever you enter a house, stay there until you leave that town. 11 And if any place will not welcome you or listen to you, leave that place and shake the dust off your feet as a testimony against them.’ 12 They went out and preached that people should repent. 13 They drove out many demons and anointed with oil many people who were ill and healed them.

John the Baptist beheaded

14 King Herod heard about this, for Jesus’ name had become well known. Some were saying,* ‘John the Baptist has been raised from the dead, and that is why miraculous powers are at work in him.’ 15 Others said, ‘He is Elijah.’ And still others claimed, ‘He is a prophet, like one of the prophets of long ago.’ 16 But when Herod heard this, he said, ‘John, whom I beheaded, has been raised from the dead!’ 17 For Herod himself had given orders to have John arrested, and he had him bound and put in prison. He did this because of Herodias, his brother Philip’s wife, whom he had married. 18 For John had been saying to Herod, ‘It is not lawful for you to have your brother’s wife.’ 19 So Herodias nursed a grudge against John and wanted to kill him. But she was not able to, 20 because Herod feared John and protected him, knowing him to be a righteous and holy man. When Herod heard John, he was greatly puzzled*; yet he liked to listen to him. 21 Finally the opportune time came. On his birthday Herod gave a banquet for his high officials and military commanders and the leading men of Galilee. 22 When the daughter of* Herodias came in and danced, she pleased Herod and his dinner guests. The king said to the girl, ‘Ask me for anything you want, and I’ll give it to you.’ 23 And he promised her with an oath, ‘Whatever you ask I will give you, up to half my kingdom.’ 24 She went out and said to her mother, ‘What shall I ask for?’ ‘The head of John the Baptist,’ she answered. 25 At once the girl hurried in to the king with the request: ‘I want you to give me right now the head of John the Baptist on a dish.’ 26 The king was greatly distressed, but because of his oaths and his dinner guests, he did not want to refuse her. 27 So he immediately sent an executioner with orders to bring John’s head. The man went, beheaded John in the prison, 28 and brought back his head on a dish. He presented it to the girl, and she gave it to her mother. 29 On hearing of this, John’s disciples came and took his body and laid it in a tomb.

Jesus feeds the five thousand

30 The apostles gathered round Jesus and reported to him all they had done and taught. 31 Then, because so many people were coming and going that they did not even have a chance to eat, he said to them, ‘Come with me by yourselves to a quiet place and get some rest.’ 32 So they went away by themselves in a boat to a solitary place. 33 But many who saw them leaving recognised them and ran on foot from all the towns and got there ahead of them. 34 When Jesus landed and saw a large crowd, he had compassion on them, because they were like sheep without a shepherd. So he began teaching them many things. 35 By this time it was late in the day, so his disciples came to him. ‘This is a remote place,’ they said, ‘and it’s already very late. 36 Send the people away so that they can go to the surrounding countryside and villages and buy themselves something to eat.’ 37 But he answered, ‘You give them something to eat.’ They said to him, ‘That would take more than half a year’s wages*! Are we to go and spend that much on bread and give it to them to eat?’ 38 ‘How many loaves do you have?’ he asked. ‘Go and see.’ When they found out, they said, ‘Five – and two fish.’ 39 Then Jesus told them to make all the people sit down in groups on the green grass. 40 So they sat down in groups of hundreds and fifties. 41 Taking the five loaves and the two fish and looking up to heaven, he gave thanks and broke the loaves. Then he gave them to his disciples to distribute to the people. He also divided the two fish among them all. 42 They all ate and were satisfied, 43 and the disciples picked up twelve basketfuls of broken pieces of bread and fish. 44 The number of the men who had eaten was five thousand.

Jesus walks on the water

45 Immediately Jesus made his disciples get into the boat and go on ahead of him to Bethsaida, while he dismissed the crowd. 46 After leaving them, he went up on a mountainside to pray. 47 Later that night, the boat was in the middle of the lake, and he was alone on land. 48 He saw the disciples straining at the oars, because the wind was against them. Shortly before dawn he went out to them, walking on the lake. He was about to pass by them, 49 but when they saw him walking on the lake, they thought he was a ghost. They cried out, 50 because they all saw him and were terrified. Immediately he spoke to them and said, ‘Take courage! It is I. Don’t be afraid.’ 51 Then he climbed into the boat with them, and the wind died down. They were completely amazed, 52 for they had not understood about the loaves; their hearts were hardened. 53 When they had crossed over, they landed at Gennesaret and anchored there. 54 As soon as they got out of the boat, people recognised Jesus. 55 They ran throughout that whole region and carried those who were ill on mats to wherever they heard he was. 56 And wherever he went – into villages, towns or countryside – they placed those who were ill in the market-places. They begged him to let them touch even the edge of his cloak, and all who touched it were healed.

Библия, ревизирано издание

Исус отново в Назарет

1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. 2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.

Изпращането на дванадесетте ученици

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. 10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. 11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.

Убиването на Йоан Кръстител

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам. 23 И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. 24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. 27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. 33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. 35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? 38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. 39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. 41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус Христос ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. 52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. 54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Markus 6 | New International Version Библия, ревизирано издание