Lukas 5 | New International Version

Jesus calls his first disciples

1 One day as Jesus was standing by the Lake of Gennesaret,* the people were crowding round him and listening to the word of God. 2 He saw at the water’s edge two boats, left there by the fishermen, who were washing their nets. 3 He got into one of the boats, the one belonging to Simon, and asked him to put out a little from the shore. Then he sat down and taught the people from the boat. 4 When he had finished speaking, he said to Simon, ‘Put out into deep water, and let down the nets for a catch.’ 5 Simon answered, ‘Master, we’ve worked hard all night and haven’t caught anything. But because you say so, I will let down the nets.’ 6 When they had done so, they caught such a large number of fish that their nets began to break. 7 So they signalled to their partners in the other boat to come and help them, and they came and filled both boats so full that they began to sink. 8 When Simon Peter saw this, he fell at Jesus’ knees and said, ‘Go away from me, Lord; I am a sinful man!’ 9 For he and all his companions were astonished at the catch of fish they had taken, 10 and so were James and John, the sons of Zebedee, Simon’s partners. Then Jesus said to Simon, ‘Don’t be afraid; from now on you will fish for people.’ 11 So they pulled their boats up on shore, left everything and followed him.

Jesus heals a man with leprosy

12 While Jesus was in one of the towns, a man came along who was covered with leprosy.* When he saw Jesus, he fell with his face to the ground and begged him, ‘Lord, if you are willing, you can make me clean.’ 13 Jesus reached out his hand and touched the man. ‘I am willing,’ he said. ‘Be clean!’ And immediately the leprosy left him. 14 Then Jesus ordered him, ‘Don’t tell anyone, but go, show yourself to the priest and offer the sacrifices that Moses commanded for your cleansing, as a testimony to them.’ 15 Yet the news about him spread all the more, so that crowds of people came to hear him and to be healed of their illnesses. 16 But Jesus often withdrew to lonely places and prayed.

Jesus forgives and heals a paralysed man

17 One day Jesus was teaching, and Pharisees and teachers of the law were sitting there. They had come from every village of Galilee and from Judea and Jerusalem. And the power of the Lord was with Jesus to heal those who were ill. 18 Some men came carrying a paralysed man on a mat and tried to take him into the house to lay him before Jesus. 19 When they could not find a way to do this because of the crowd, they went up on the roof and lowered him on his mat through the tiles into the middle of the crowd, right in front of Jesus. 20 When Jesus saw their faith, he said, ‘Friend, your sins are forgiven.’ 21 The Pharisees and the teachers of the law began thinking to themselves, ‘Who is this fellow who speaks blasphemy? Who can forgive sins but God alone?’ 22 Jesus knew what they were thinking and asked, ‘Why are you thinking these things in your hearts? 23 Which is easier: to say, “Your sins are forgiven,” or to say, “Get up and walk”? 24 But I want you to know that the Son of Man has authority on earth to forgive sins.’ So he said to the paralysed man, ‘I tell you, get up, take your mat and go home.’ 25 Immediately he stood up in front of them, took what he had been lying on and went home praising God. 26 Everyone was amazed and gave praise to God. They were filled with awe and said, ‘We have seen remarkable things today.’

Jesus calls Levi and eats with sinners

27 After this, Jesus went out and saw a tax collector by the name of Levi sitting at his tax booth. ‘Follow me,’ Jesus said to him, 28 and Levi got up, left everything and followed him. 29 Then Levi held a great banquet for Jesus at his house, and a large crowd of tax collectors and others were eating with them. 30 But the Pharisees and the teachers of the law who belonged to their sect complained to his disciples, ‘Why do you eat and drink with tax collectors and sinners?’ 31 Jesus answered them, ‘It is not the healthy who need a doctor, but those who are ill. 32 I have not come to call the righteous, but sinners to repentance.’

Jesus questioned about fasting

33 They said to him, ‘John’s disciples often fast and pray, and so do the disciples of the Pharisees, but yours go on eating and drinking.’ 34 Jesus answered, ‘Can you make the friends of the bridegroom fast while he is with them? 35 But the time will come when the bridegroom will be taken from them; in those days they will fast.’ 36 He told them this parable: ‘No-one tears a piece out of a new garment to patch an old one. Otherwise, they will have torn the new garment, and the patch from the new will not match the old. 37 And no-one pours new wine into old wineskins. Otherwise, the new wine will burst the skins; the wine will run out and the wineskins will be ruined. 38 No, new wine must be poured into new wineskins. 39 And no-one after drinking old wine wants the new, for they say, “The old is better.” ’

Библия, ревизирано издание

Призоваването на първите ученици

1 А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро. 2 И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си. 3 И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката. 4 След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов. 5 А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите. 6 И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха. 7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат. 8 А Симон Петър, като видя това, падна в краката* на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек. 9 Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха, 10 също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци. 11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Излекуването на прокажения

12 И когато беше в един от градовете, ето, един човек, който целият беше прокажен, като видя Исус, падна на лицето си и Му се помоли с думите: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага проказата го остави. 14 И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей. 15 Но вестта за Него още повече се разнасяше; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. 16 А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.

Излекуването на парализирания

17 И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и от Йерусалим; и Господнята сила беше с Него да изцелява. 18 И, ето, мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше парализиран; и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него. 19 Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре поради навалицата, качиха се на покрива и през покрива го спуснаха с постелката на средата пред Исус. 20 И Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете. 21 Тогава книжниците и фарисеите започнаха да разискват думите Му, като казваха: Кой е Този, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог? 22 Но Исус, като видя разискванията им, им отговори: За какво размишлявате в сърцата си? 23 Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи? 24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): Казвам ти: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си. 25 И начаса той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога. 26 И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме удивителни неща.

Призоваването на бирника Левий

27 След това Исус, като излезе, видя един бирник на име Левий, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мене. 28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него. 29 А Левий приготви за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях. 30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му и казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците? 31 Исус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние.

Исус отговаря на книжниците и фарисеите

33 И те Му казаха: Йоановите ученици често постят и се молят, също и учениците на фарисеите, а Твоите ядат и пият. 34 Исус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? 35 Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще бъде отнет от тях; тогава, през онези дни, ще постят. 36 Каза им още и притча: Никой не отдира парче от нова дреха, за да го пришие на вехта дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не отива на вехтата. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото новото вино ще пръсне меховете – и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят. 38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове. 39 И никой, след като е пил старото вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-хубаво.

Lukas 5 | New International Version Библия, ревизирано издание