Lukas 1 | New International Version

Introduction

1 Many have undertaken to draw up an account of the things that have been fulfilled* among us, 2 just as they were handed down to us by those who from the first were eyewitnesses and servants of the word. 3 With this in mind, since I myself have carefully investigated everything from the beginning, I too decided to write an orderly account for you, most excellent Theophilus, 4 so that you may know the certainty of the things you have been taught.

The birth of John the Baptist foretold

5 In the time of Herod king of Judea there was a priest named Zechariah, who belonged to the priestly division of Abijah; his wife Elizabeth was also a descendant of Aaron. 6 Both of them were righteous in the sight of God, observing all the Lord’s commands and decrees blamelessly. 7 But they were childless because Elizabeth was not able to conceive, and they were both very old. 8 Once when Zechariah’s division was on duty and he was serving as priest before God, 9 he was chosen by lot, according to the custom of the priesthood, to go into the temple of the Lord and burn incense. 10 And when the time for the burning of incense came, all the assembled worshippers were praying outside. 11 Then an angel of the Lord appeared to him, standing at the right side of the altar of incense. 12 When Zechariah saw him, he was startled and was gripped with fear. 13 But the angel said to him: ‘Do not be afraid, Zechariah; your prayer has been heard. Your wife Elizabeth will bear you a son, and you are to call him John. 14 He will be a joy and delight to you, and many will rejoice because of his birth, 15 for he will be great in the sight of the Lord. He is never to take wine or other fermented drink, and he will be filled with the Holy Spirit even before he is born. 16 He will bring back many of the people of Israel to the Lord their God. 17 And he will go on before the Lord, in the spirit and power of Elijah, to turn the hearts of the parents to their children and the disobedient to the wisdom of the righteous – to make ready a people prepared for the Lord.’ 18 Zechariah asked the angel, ‘How can I be sure of this? I am an old man and my wife is well on in years.’ 19 The angel said to him, ‘I am Gabriel. I stand in the presence of God, and I have been sent to speak to you and to tell you this good news. 20 And now you will be silent and not able to speak until the day this happens, because you did not believe my words, which will come true at their appointed time.’ 21 Meanwhile, the people were waiting for Zechariah and wondering why he stayed so long in the temple. 22 When he came out, he could not speak to them. They realised he had seen a vision in the temple, for he kept making signs to them but remained unable to speak. 23 When his time of service was completed, he returned home. 24 After this his wife Elizabeth became pregnant and for five months remained in seclusion. 25 ‘The Lord has done this for me,’ she said. ‘In these days he has shown his favour and taken away my disgrace among the people.’

The birth of Jesus foretold

26 In the sixth month of Elizabeth’s pregnancy, God sent the angel Gabriel to Nazareth, a town in Galilee, 27 to a virgin pledged to be married to a man named Joseph, a descendant of David. The virgin’s name was Mary. 28 The angel went to her and said, ‘Greetings, you who are highly favoured! The Lord is with you.’ 29 Mary was greatly troubled at his words and wondered what kind of greeting this might be. 30 But the angel said to her, ‘Do not be afraid, Mary, you have found favour with God. 31 You will conceive and give birth to a son, and you are to call him Jesus. 32 He will be great and will be called the Son of the Most High. The Lord God will give him the throne of his father David, 33 and he will reign over Jacob’s descendants for ever; his kingdom will never end.’ 34 ‘How will this be,’ Mary asked the angel, ‘since I am a virgin?’ 35 The angel answered, ‘The Holy Spirit will come on you, and the power of the Most High will overshadow you. So the holy one to be born will be called* the Son of God. 36 Even Elizabeth your relative is going to have a child in her old age, and she who was said to be unable to conceive is in her sixth month. 37 For no word from God will ever fail.’ 38 ‘I am the Lord’s servant,’ Mary answered. ‘May your word to me be fulfilled.’ Then the angel left her.

Mary visits Elizabeth

39 At that time Mary got ready and hurried to a town in the hill country of Judea, 40 where she entered Zechariah’s home and greeted Elizabeth. 41 When Elizabeth heard Mary’s greeting, the baby leaped in her womb, and Elizabeth was filled with the Holy Spirit. 42 In a loud voice she exclaimed: ‘Blessed are you among women, and blessed is the child you will bear! 43 But why am I so favoured, that the mother of my Lord should come to me? 44 As soon as the sound of your greeting reached my ears, the baby in my womb leaped for joy. 45 Blessed is she who has believed that the Lord would fulfil his promises to her!’

Mary’s song

46 And Mary said: ‘My soul glorifies the Lord 47 and my spirit rejoices in God my Saviour, 48 for he has been mindful of the humble state of his servant. From now on all generations will call me blessed, 49 for the Mighty One has done great things for me – holy is his name. 50 His mercy extends to those who fear him, from generation to generation. 51 He has performed mighty deeds with his arm; he has scattered those who are proud in their inmost thoughts. 52 He has brought down rulers from their thrones but has lifted up the humble. 53 He has filled the hungry with good things but has sent the rich away empty. 54 He has helped his servant Israel, remembering to be merciful 55 to Abraham and his descendants for ever, just as he promised our ancestors.’ 56 Mary stayed with Elizabeth for about three months and then returned home.

The birth of John the Baptist

57 When it was time for Elizabeth to have her baby, she gave birth to a son. 58 Her neighbours and relatives heard that the Lord had shown her great mercy, and they shared her joy. 59 On the eighth day they came to circumcise the child, and they were going to name him after his father Zechariah, 60 but his mother spoke up and said, ‘No! He is to be called John.’ 61 They said to her, ‘There is no-one among your relatives who has that name.’ 62 Then they made signs to his father, to find out what he would like to name the child. 63 He asked for a writing tablet, and to everyone’s astonishment he wrote, ‘His name is John.’ 64 Immediately his mouth was opened and his tongue set free, and he began to speak, praising God. 65 All the neighbours were filled with awe, and throughout the hill country of Judea people were talking about all these things. 66 Everyone who heard this wondered about it, asking, ‘What then is this child going to be?’ For the Lord’s hand was with him.

Zechariah’s song

67 His father Zechariah was filled with the Holy Spirit and prophesied: 68 ‘Praise be to the Lord, the God of Israel, because he has come to his people and redeemed them. 69 He has raised up a horn* of salvation for us in the house of his servant David 70 (as he said through his holy prophets of long ago), 71 salvation from our enemies and from the hand of all who hate us – 72 to show mercy to our ancestors and to remember his holy covenant, 73 the oath he swore to our father Abraham: 74 to rescue us from the hand of our enemies, and to enable us to serve him without fear 75 in holiness and righteousness before him all our days. 76 And you, my child, will be called a prophet of the Most High; for you will go on before the Lord to prepare the way for him, 77 to give his people the knowledge of salvation through the forgiveness of their sins, 78 because of the tender mercy of our God, by which the rising sun will come to us from heaven 79 to shine on those living in darkness and in the shadow of death, to guide our feet into the path of peace.’ 80 And the child grew and became strong in spirit*; and he lived in the wilderness until he appeared publicly to Israel.

Библия, ревизирано издание

Предсказанието за рождението на Йоан Кръстител

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, 3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, 4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. 5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. 7 Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, 9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. 10 И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. 11 Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. 12 И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. 13 Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. 15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера* няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. 16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. 17 Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. 18 А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст? 19 Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. 20 И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. 21 И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома. 24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват.

Благовещение

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. 28 И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна*! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29 А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. 30 И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. 31 И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. 32 Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. 33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. 34 А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? 35 И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. 36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна. 37 Защото за Бога няма нищо невъзможно. 38 И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея.

Посещението на Мария при Елисавета

39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град, 40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. 41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух 42 и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? 44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа. 46 И Мария каза: Величае душата ми Господа 47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. 49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. 50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. 51 Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. 52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. 53 Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. 54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост 55 (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. 56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Рождението на Йоан Кръстител

57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син. 58 И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. 59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан. 61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха. 64 И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. 65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. 66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него. 67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: 68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. 69 И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид 70 (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), 71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, 72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, 73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: 74 да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, 75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни. 76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. 77 За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, 78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, 79 за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира. 80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил.

Lukas 1 | New International Version Библия, ревизирано издание