Johannes 4 | New International Version

Jesus talks with a Samaritan woman

1 Now Jesus learned that the Pharisees had heard that he was gaining and baptising more disciples than John – 2 although in fact it was not Jesus who baptised, but his disciples. 3 So he left Judea and went back once more to Galilee. 4 Now he had to go through Samaria. 5 So he came to a town in Samaria called Sychar, near the plot of ground Jacob had given to his son Joseph. 6 Jacob’s well was there, and Jesus, tired as he was from the journey, sat down by the well. It was about noon. 7 When a Samaritan woman came to draw water, Jesus said to her, ‘Will you give me a drink?’ 8 (His disciples had gone into the town to buy food.) 9 The Samaritan woman said to him, ‘You are a Jew and I am a Samaritan woman. How can you ask me for a drink?’ (For Jews do not associate with Samaritans.*) 10 Jesus answered her, ‘If you knew the gift of God and who it is that asks you for a drink, you would have asked him and he would have given you living water.’ 11 ‘Sir,’ the woman said, ‘you have nothing to draw with and the well is deep. Where can you get this living water? 12 Are you greater than our father Jacob, who gave us the well and drank from it himself, as did also his sons and his livestock?’ 13 Jesus answered, ‘Everyone who drinks this water will be thirsty again, 14 but whoever drinks the water I give them will never thirst. Indeed, the water I give them will become in them a spring of water welling up to eternal life.’ 15 The woman said to him, ‘Sir, give me this water so that I won’t get thirsty and have to keep coming here to draw water.’ 16 He told her, ‘Go, call your husband and come back.’ 17 ‘I have no husband,’ she replied. Jesus said to her, ‘You are right when you say you have no husband. 18 The fact is, you have had five husbands, and the man you now have is not your husband. What you have just said is quite true.’ 19 ‘Sir,’ the woman said, ‘I can see that you are a prophet. 20 Our ancestors worshipped on this mountain, but you Jews claim that the place where we must worship is in Jerusalem.’ 21 ‘Woman,’ Jesus replied, ‘believe me, a time is coming when you will worship the Father neither on this mountain nor in Jerusalem. 22 You Samaritans worship what you do not know; we worship what we do know, for salvation is from the Jews. 23 Yet a time is coming and has now come when the true worshippers will worship the Father in the Spirit and in truth, for they are the kind of worshippers the Father seeks. 24 God is spirit, and his worshippers must worship in the Spirit and in truth.’ 25 The woman said, ‘I know that Messiah’ (called Christ) ‘is coming. When he comes, he will explain everything to us.’ 26 Then Jesus declared, ‘I, the one speaking to you – I am he.’

The disciples rejoin Jesus

27 Just then his disciples returned and were surprised to find him talking with a woman. But no-one asked, ‘What do you want?’ or ‘Why are you talking with her?’ 28 Then, leaving her water jar, the woman went back to the town and said to the people, 29 ‘Come, see a man who told me everything I’ve ever done. Could this be the Messiah?’ 30 They came out of the town and made their way towards him. 31 Meanwhile his disciples urged him, ‘Rabbi, eat something.’ 32 But he said to them, ‘I have food to eat that you know nothing about.’ 33 Then his disciples said to each other, ‘Could someone have brought him food?’ 34 ‘My food,’ said Jesus, ‘is to do the will of him who sent me and to finish his work. 35 Don’t you have a saying, “It’s still four months until harvest”? I tell you, open your eyes and look at the fields! They are ripe for harvest. 36 Even now the one who reaps draws a wage and harvests a crop for eternal life, so that the sower and the reaper may be glad together. 37 Thus the saying “One sows and another reaps” is true. 38 I sent you to reap what you have not worked for. Others have done the hard work, and you have reaped the benefits of their labour.’

Many Samaritans believe

39 Many of the Samaritans from that town believed in him because of the woman’s testimony, ‘He told me everything I’ve ever done.’ 40 So when the Samaritans came to him, they urged him to stay with them, and he stayed two days. 41 And because of his words many more became believers. 42 They said to the woman, ‘We no longer believe just because of what you said; now we have heard for ourselves, and we know that this man really is the Saviour of the world.’

Jesus heals an official’s son

43 After the two days he left for Galilee. 44 (Now Jesus himself had pointed out that a prophet has no honour in his own country.) 45 When he arrived in Galilee, the Galileans welcomed him. They had seen all that he had done in Jerusalem at the Passover Festival, for they also had been there. 46 Once more he visited Cana in Galilee, where he had turned the water into wine. And there was a certain royal official whose son lay ill at Capernaum. 47 When this man heard that Jesus had arrived in Galilee from Judea, he went to him and begged him to come and heal his son, who was close to death. 48 ‘Unless you people see signs and wonders,’ Jesus told him, ‘you will never believe.’ 49 The royal official said, ‘Sir, come down before my child dies.’ 50 ‘Go,’ Jesus replied, ‘your son will live.’ The man took Jesus at his word and departed. 51 While he was still on the way, his servants met him with the news that his boy was living. 52 When he enquired as to the time when his son got better, they said to him, ‘Yesterday, at one in the afternoon, the fever left him.’ 53 Then the father realised that this was the exact time at which Jesus had said to him, ‘Your son will live.’ So he and his whole household believed. 54 This was the second sign Jesus performed after coming from Judea to Galilee.

Библия, ревизирано издание

Исус Христос и самарянката

1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, 2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му, 3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея. 4 И трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец*. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час. 7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия. 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. 10 Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива* вода! 11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му? 13 Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. 16 Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. 17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно. 19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. 21 Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. 26 Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. 27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? 30 Те излязоха от града и отиваха при Него. 31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж. 32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. 35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд. 39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила. 40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни. 41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

43 След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. 44 Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. 45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми. 50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив. 52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.

Johannes 4 | New International Version Библия, ревизирано издание