Johannes 11 | New International Version

The death of Lazarus

1 Now a man named Lazarus was ill. He was from Bethany, the village of Mary and her sister Martha. 2 (This Mary, whose brother Lazarus now lay ill, was the same one who poured perfume on the Lord and wiped his feet with her hair.) 3 So the sisters sent word to Jesus, ‘Lord, the one you love is ill.’ 4 When he heard this, Jesus said, ‘This illness will not end in death. No, it is for God’s glory so that God’s Son may be glorified through it.’ 5 Now Jesus loved Martha and her sister and Lazarus. 6 So when he heard that Lazarus was ill, he stayed where he was two more days, 7 and then he said to his disciples, ‘Let us go back to Judea.’ 8 ‘But Rabbi,’ they said, ‘a short while ago the Jews there tried to stone you, and yet you are going back?’ 9 Jesus answered, ‘Are there not twelve hours of daylight? Anyone who walks in the day-time will not stumble, for they see by this world’s light. 10 It is when a person walks at night that they stumble, for they have no light.’ 11 After he had said this, he went on to tell them, ‘Our friend Lazarus has fallen asleep; but I am going there to wake him up.’ 12 His disciples replied, ‘Lord, if he sleeps, he will get better.’ 13 Jesus had been speaking of his death, but his disciples thought he meant natural sleep. 14 So then he told them plainly, ‘Lazarus is dead, 15 and for your sake I am glad I was not there, so that you may believe. But let us go to him.’ 16 Then Thomas (also known as Didymus*) said to the rest of the disciples, ‘Let us also go, that we may die with him.’

Jesus comforts the sisters of Lazarus

17 On his arrival, Jesus found that Lazarus had already been in the tomb for four days. 18 Now Bethany was less than two miles* from Jerusalem, 19 and many Jews had come to Martha and Mary to comfort them in the loss of their brother. 20 When Martha heard that Jesus was coming, she went out to meet him, but Mary stayed at home. 21 ‘Lord,’ Martha said to Jesus, ‘if you had been here, my brother would not have died. 22 But I know that even now God will give you whatever you ask.’ 23 Jesus said to her, ‘Your brother will rise again.’ 24 Martha answered, ‘I know he will rise again in the resurrection at the last day.’ 25 Jesus said to her, ‘I am the resurrection and the life. The one who believes in me will live, even though they die; 26 and whoever lives by believing in me will never die. Do you believe this?’ 27 ‘Yes, Lord,’ she replied, ‘I believe that you are the Messiah, the Son of God, who is to come into the world.’ 28 After she had said this, she went back and called her sister Mary aside. ‘The Teacher is here,’ she said, ‘and is asking for you.’ 29 When Mary heard this, she got up quickly and went to him. 30 Now Jesus had not yet entered the village, but was still at the place where Martha had met him. 31 When the Jews who had been with Mary in the house, comforting her, noticed how quickly she got up and went out, they followed her, supposing she was going to the tomb to mourn there. 32 When Mary reached the place where Jesus was and saw him, she fell at his feet and said, ‘Lord, if you had been here, my brother would not have died.’ 33 When Jesus saw her weeping, and the Jews who had come along with her also weeping, he was deeply moved in spirit and troubled. 34 ‘Where have you laid him?’ he asked. ‘Come and see, Lord,’ they replied. 35 Jesus wept. 36 Then the Jews said, ‘See how he loved him!’ 37 But some of them said, ‘Could not he who opened the eyes of the blind man have kept this man from dying?’

Jesus raises Lazarus from the dead

38 Jesus, once more deeply moved, came to the tomb. It was a cave with a stone laid across the entrance. 39 ‘Take away the stone,’ he said. ‘But, Lord,’ said Martha, the sister of the dead man, ‘by this time there is a bad odour, for he has been there four days.’ 40 Then Jesus said, ‘Did I not tell you that if you believe, you will see the glory of God?’ 41 So they took away the stone. Then Jesus looked up and said, ‘Father, I thank you that you have heard me. 42 I knew that you always hear me, but I said this for the benefit of the people standing here, that they may believe that you sent me.’ 43 When he had said this, Jesus called in a loud voice, ‘Lazarus, come out!’ 44 The dead man came out, his hands and feet wrapped with strips of linen, and a cloth round his face. Jesus said to them, ‘Take off the grave clothes and let him go.’

The plot to kill Jesus

45 Therefore many of the Jews who had come to visit Mary, and had seen what Jesus did, believed in him. 46 But some of them went to the Pharisees and told them what Jesus had done. 47 Then the chief priests and the Pharisees called a meeting of the Sanhedrin. ‘What are we accomplishing?’ they asked. ‘Here is this man performing many signs. 48 If we let him go on like this, everyone will believe in him, and then the Romans will come and take away both our temple and our nation.’ 49 Then one of them, named Caiaphas, who was high priest that year, spoke up, ‘You know nothing at all! 50 You do not realise that it is better for you that one man die for the people than that the whole nation perish.’ 51 He did not say this on his own, but as high priest that year he prophesied that Jesus would die for the Jewish nation, 52 and not only for that nation but also for the scattered children of God, to bring them together and make them one. 53 So from that day on they plotted to take his life. 54 Therefore Jesus no longer moved about publicly among the people of Judea. Instead he withdrew to a region near the wilderness, to a village called Ephraim, where he stayed with his disciples. 55 When it was almost time for the Jewish Passover, many went up from the country to Jerusalem for their ceremonial cleansing before the Passover. 56 They kept looking for Jesus, and as they stood in the temple courts they asked one another, ‘What do you think? Isn’t he coming to the festival at all?’ 57 But the chief priests and the Pharisees had given orders that anyone who found out where Jesus was should report it so that they might arrest him.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Лазар

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар. 6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън. 14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им. 20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи. 21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. 25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. 26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? 27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. 28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. 34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? 38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. 39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба. 40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.

Заговорът за убийството на Исус Христос

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма* ни, и народа ни. 49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. 53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.

Johannes 11 | New International Version Библия, ревизирано издание