Jeremia 8 | New International Version

1 ‘ “At that time, declares the Lord, the bones of the kings and officials of Judah, the bones of the priests and prophets, and the bones of the people of Jerusalem will be removed from their graves. 2 They will be exposed to the sun and the moon and all the stars of the heavens, which they have loved and served and which they have followed and consulted and worshipped. They will not be gathered up or buried, but will be like dung lying on the ground. 3 Wherever I banish them, all the survivors of this evil nation will prefer death to life, declares the Lord Almighty.”

Sin and punishment

4 ‘Say to them, “This is what the Lord says: ‘ “When people fall down, do they not get up? When someone turns away, do they not return? 5 Why then have these people turned away? Why does Jerusalem always turn away? They cling to deceit; they refuse to return. 6 I have listened attentively, but they do not say what is right. None of them repent of their wickedness, saying, ‘What have I done?’ Each pursues their own course like a horse charging into battle. 7 Even the stork in the sky knows her appointed seasons, and the dove, the swift and the thrush observe the time of their migration. But my people do not know the requirements of the Lord. 8 ‘ “How can you say, ‘We are wise, for we have the law of the Lord,’ when actually the lying pen of the scribes has handled it falsely? 9 The wise will be put to shame; they will be dismayed and trapped. Since they have rejected the word of the Lord, what kind of wisdom do they have? 10 Therefore I will give their wives to other men and their fields to new owners. From the least to the greatest, all are greedy for gain; prophets and priests alike, all practise deceit. 11 They dress the wound of my people as though it were not serious. ‘Peace, peace,’ they say, when there is no peace. 12 Are they ashamed of their detestable conduct? No, they have no shame at all; they do not even know how to blush. So they will fall among the fallen; they will be brought down when they are punished, says the Lord. 13 ‘ “I will take away their harvest, declares the Lord. There will be no grapes on the vine. There will be no figs on the tree, and their leaves will wither. What I have given them will be taken from them.*” ’ 14 Why are we sitting here? Gather together! Let us flee to the fortified cities and perish there! For the Lord our God has doomed us to perish and given us poisoned water to drink, because we have sinned against him. 15 We hoped for peace but no good has come, for a time of healing but there is only terror. 16 The snorting of the enemy’s horses is heard from Dan; at the neighing of their stallions the whole land trembles. They have come to devour the land and everything in it, the city and all who live there. 17 ‘See, I will send venomous snakes among you, vipers that cannot be charmed, and they will bite you,’ declares the Lord. 18 You who are my Comforter* in sorrow, my heart is faint within me. 19 Listen to the cry of my people from a land far away: ‘Is the Lord not in Zion? Is her King no longer there?’ ‘Why have they aroused my anger with their images, with their worthless foreign idols?’ 20 ‘The harvest is past, the summer has ended, and we are not saved.’ 21 Since my people are crushed, I am crushed; I mourn, and horror grips me. 22 Is there no balm in Gilead? Is there no physician there? Why then is there no healing for the wound of my people?

Библия, ревизирано издание

1 В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители; 2 и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята. 3 И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите.

Грях и наказание

4 При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне? 5 И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат? 6 Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя. 7 Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН. 8 Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. 9 Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях? 10 Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. 11 И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир. 12 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. 13 Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях. 14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА. 15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение. 16 Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него. 17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД. 18 Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло. 19 Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? 20 Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме. 21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри?

Jeremia 8 | New International Version Библия, ревизирано издание

Sin and punishment

Грях и наказание