Jeremia 4 | New International Version

1 ‘If you, Israel, will return,’ declares the Lord, ‘then return to me.’ ‘If you put your detestable idols out of my sight and no longer go astray, 2 and if in a truthful, just and righteous way you swear, “As surely as the Lord lives,” then the nations will invoke blessings by him and in him they will boast.’ 3 This is what the Lord says to the people of Judah and to Jerusalem: ‘Break up your unploughed ground and do not sow among thorns. 4 Circumcise yourselves to the Lord, circumcise your hearts, you people of Judah and inhabitants of Jerusalem, or my wrath will flare up and burn like fire because of the evil you have done – burn with no-one to quench it.

Disaster from the North

5 ‘Announce in Judah and proclaim in Jerusalem and say: “Sound the trumpet throughout the land!” Cry aloud and say: “Gather together! Let us flee to the fortified cities!” 6 Raise the signal to go to Zion! Flee for safety without delay! For I am bringing disaster from the north, even terrible destruction.’ 7 A lion has come out of his lair; a destroyer of nations has set out. He has left his place to lay waste your land. Your towns will lie in ruins without inhabitant. 8 So put on sackcloth, lament and wail, for the fierce anger of the Lord has not turned away from us. 9 ‘In that day,’ declares the Lord, ‘the king and the officials will lose heart, the priests will be horrified, and the prophets will be appalled.’ 10 Then I said, ‘Alas, Sovereign Lord! How completely you have deceived this people and Jerusalem by saying, “You will have peace,” when the sword is at our throats!’ 11 At that time this people and Jerusalem will be told, ‘A scorching wind from the barren heights in the desert blows towards my people, but not to winnow or cleanse; 12 a wind too strong for that comes from me. Now I pronounce my judgments against them.’ 13 Look! He advances like the clouds, his chariots come like a whirlwind, his horses are swifter than eagles. Woe to us! We are ruined! 14 Jerusalem, wash the evil from your heart and be saved. How long will you harbour wicked thoughts? 15 A voice is announcing from Dan, proclaiming disaster from the hills of Ephraim. 16 ‘Tell this to the nations, proclaim concerning Jerusalem: “A besieging army is coming from a distant land, raising a war cry against the cities of Judah. 17 They surround her like men guarding a field, because she has rebelled against me,” ’ declares the Lord. 18 ‘Your own conduct and actions have brought this on you. This is your punishment. How bitter it is! How it pierces to the heart!’ 19 Oh, my anguish, my anguish! I writhe in pain. Oh, the agony of my heart! My heart pounds within me, I cannot keep silent. For I have heard the sound of the trumpet; I have heard the battle cry. 20 Disaster follows disaster; the whole land lies in ruins. In an instant my tents are destroyed, my shelter in a moment. 21 How long must I see the battle standard and hear the sound of the trumpet? 22 ‘My people are fools; they do not know me. They are senseless children; they have no understanding. They are skilled in doing evil; they know not how to do good.’ 23 I looked at the earth, and it was formless and empty; and at the heavens, and their light was gone. 24 I looked at the mountains, and they were quaking; all the hills were swaying. 25 I looked, and there were no people; every bird in the sky had flown away. 26 I looked, and the fruitful land was a desert; all its towns lay in ruins before the Lord, before his fierce anger. 27 This is what the Lord says: ‘The whole land will be ruined, though I will not destroy it completely. 28 Therefore the earth will mourn and the heavens above grow dark, because I have spoken and will not relent, I have decided and will not turn back.’ 29 At the sound of horsemen and archers every town takes to flight. Some go into the thickets; some climb up among the rocks. All the towns are deserted; no-one lives in them. 30 What are you doing, you devastated one? Why dress yourself in scarlet and put on jewels of gold? Why highlight your eyes with makeup? You adorn yourself in vain. Your lovers despise you; they want to kill you. 31 I hear a cry as of a woman in labour, a groan as of one bearing her first child – the cry of Daughter Zion gasping for breath, stretching out her hands and saying, ‘Alas! I am fainting; my life is given over to murderers.’

Библия, ревизирано издание

1 Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, 2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. 3 Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. 4 Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви.

Пророчество за падението на Юдея

5 Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. 6 Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. 7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. 8 Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. 9 В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът* на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят. 10 Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. 11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. 12 Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. 13 Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. 14 Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: 16 Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове. 17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. 18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. 19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. 20 Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. 21 Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. 24 Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. 25 Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. 28 Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. 29 От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. 31 Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Jeremia 4 | New International Version Библия, ревизирано издание

Disaster from the North

Пророчество за падението на Юдея