Jeremia 15 | New International Version

1 Then the Lord said to me: ‘Even if Moses and Samuel were to stand before me, my heart would not go out to this people. Send them away from my presence! Let them go! 2 And if they ask you, “Where shall we go?” tell them, “This is what the Lord says: ‘ “Those destined for death, to death; those for the sword, to the sword; those for starvation, to starvation; those for captivity, to captivity.” 3 ‘I will send four kinds of destroyers against them,’ declares the Lord, ‘the sword to kill and the dogs to drag away and the birds and the wild animals to devour and destroy. 4 I will make them abhorrent to all the kingdoms of the earth because of what Manasseh son of Hezekiah king of Judah did in Jerusalem. 5 ‘Who will have pity on you, Jerusalem? Who will mourn for you? Who will stop to ask how you are? 6 You have rejected me,’ declares the Lord. ‘You keep on backsliding. So I will reach out and destroy you; I am tired of holding back. 7 I will winnow them with a winnowing fork at the city gates of the land. I will bring bereavement and destruction on my people, for they have not changed their ways. 8 I will make their widows more numerous than the sand of the sea. At midday I will bring a destroyer against the mothers of their young men; suddenly I will bring down on them anguish and terror. 9 The mother of seven will grow faint and breathe her last. Her sun will set while it is still day; she will be disgraced and humiliated. I will put the survivors to the sword before their enemies,’ declares the Lord. 10 Alas, my mother, that you gave me birth, a man with whom the whole land strives and contends! I have neither lent nor borrowed, yet everyone curses me. 11 The Lord said, ‘Surely I will deliver you for a good purpose; surely I will make your enemies plead with you in times of disaster and times of distress. 12 ‘Can a man break iron – iron from the north – or bronze? 13 ‘Your wealth and your treasures I will give as plunder, without charge, because of all your sins throughout your country. 14 I will enslave you to your enemies in* a land you do not know, for my anger will kindle a fire that will burn against you.’ 15 Lord, you understand; remember me and care for me. Avenge me on my persecutors. You are long-suffering – do not take me away; think of how I suffer reproach for your sake. 16 When your words came, I ate them; they were my joy and my heart’s delight, for I bear your name, Lord God Almighty. 17 I never sat in the company of revellers, never made merry with them; I sat alone because your hand was on me and you had filled me with indignation. 18 Why is my pain unending and my wound grievous and incurable? You are to me like a deceptive brook, like a spring that fails. 19 Therefore this is what the Lord says: ‘If you repent, I will restore you that you may serve me; if you utter worthy, not worthless, words, you will be my spokesman. Let this people turn to you, but you must not turn to them. 20 I will make you a wall to this people, a fortified wall of bronze; they will fight against you but will not overcome you, for I am with you to rescue and save you,’ declares the Lord. 21 ‘I will save you from the hands of the wicked and deliver you from the grasp of the cruel.’

Библия, ревизирано издание

Присъдата над Юдея

1 Но ГОСПОД ми каза: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, пак душата Ми не би се смилила над този народ. Отпъди ги от лицето Ми и нека си излязат. 2 А когато ти кажат: Къде да излезем? Тогава ще им отговориш: Така казва ГОСПОД: Които са за смърт – на смърт, и които са за меч – под меч; и които са за глад – на глад, и които са за плен – в плен. 3 И ще им докарам четири вида язви, казва ГОСПОД: Мечът да заколи и кучетата да разкъсат, а небесните птици и земните зверове да изядат и да изтребят. 4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света заради Манасия, син на Юдейския цар Езекия, заради това, което стори в Йерусалим. 5 Защото кой ще се умилостиви за теб, Йерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си? 6 Ти си Ме отхвърлил, казва ГОСПОД, отишъл си назад, затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя; дотегна Ми да показвам милост. 7 И ще отвея с веяло в портите на тази земя, ще ги оставя без деца, ще изтребя народа Си, защото не се връщат от пътищата си. 8 Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; на пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; внезапно докарах върху нея мъка и ужаси. 9 Онази, която роди седем, изнемощя, предаде дух; нейното слънце залезе, когато беше още ден, тя беше посрамена и смутена; а останалите от тях ще предам на меч пред неприятелите им, казва ГОСПОД.

Жалбата на Йеремия и Божият отговор

10 Горко ми, майко моя, затова, че си ме родила човек за каране и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, все пак обаче всеки от тях ме кълне. 11 ГОСПОД ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще заставя неприятеля да ти се моли в лошо време и в скръбно време. 12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта? 13 Имота и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна и по всички твои предели, и то поради всичките ти грехове. 14 И ще те отведа с неприятелите ти в страна, която не познаваш; защото огънят на гнева Ми се запали и ще гори върху вас. 15 Ти, ГОСПОДИ, познаваш делото ми; спомни си за мене; посети ме и отплати за мене на гонителите ми; в дълготърпението Си не ме погубвай. Знай, че заради Тебе претърпях укор. 16 Като намерих Твоите думи, ги изядох и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; защото се наричам с Твоето име, ГОСПОДИ, Боже на Силите. 17 Не седях в събрание на веселещите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание. 18 Защо е постоянна болката ми и раната ми – така тежка, че не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, като непостоянни води? 19 Затова така казва ГОСПОД: Ако се върнеш от този си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред Мен; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, но ти не се обръщай към тях. 20 И ще те направя срещу този народ яка медна стена; те ще воюват против тебе, но няма да те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям и да те отървавам, казва ГОСПОД. 21 Ще те отърва от ръката на нечестивите и ще те изкупя от ръката на насилниците.

Jeremia 15 | New International Version Библия, ревизирано издание

Присъдата над Юдея

Жалбата на Йеремия и Божият отговор