1Hear what the Lord says to you, people of Israel.2This is what the Lord says: ‘Do not learn the ways of the nations or be terrified by signs in the heavens, though the nations are terrified by them.3For the practices of the peoples are worthless; they cut a tree out of the forest, and a craftsman shapes it with his chisel.4They adorn it with silver and gold; they fasten it with hammer and nails so that it will not totter.5Like a scarecrow in a cucumber field, their idols cannot speak; they must be carried because they cannot walk. Do not fear them; they can do no harm nor can they do any good.’6No-one is like you, Lord; you are great, and your name is mighty in power.7Who should not fear you, King of the nations? This is your due. Among all the wise leaders of the nations and in all their kingdoms, there is no-one like you.8They are all senseless and foolish; they are taught by worthless wooden idols.9Hammered silver is brought from Tarshish and gold from Uphaz. What the craftsman and goldsmith have made is then dressed in blue and purple – all made by skilled workers.10But the Lord is the true God; he is the living God, the eternal King. When he is angry, the earth trembles; the nations cannot endure his wrath.11‘Tell them this: “These gods, who did not make the heavens and the earth, will perish from the earth and from under the heavens.” ’*12But God made the earth by his power; he founded the world by his wisdom and stretched out the heavens by his understanding.13When he thunders, the waters in the heavens roar; he makes clouds rise from the ends of the earth. He sends lightning with the rain and brings out the wind from his storehouses.14Everyone is senseless and without knowledge; every goldsmith is shamed by his idols. The images he makes are a fraud; they have no breath in them.15They are worthless, the objects of mockery; when their judgment comes, they will perish.16He who is the Portion of Jacob is not like these, for he is the Maker of all things, including Israel, the people of his inheritance – the Lord Almighty is his name.
Coming destruction
17Gather up your belongings to leave the land, you who live under siege.18For this is what the Lord says: ‘At this time I will hurl out those who live in this land; I will bring distress on them so that they may be captured.’19Woe to me because of my injury! My wound is incurable! Yet I said to myself, ‘This is my sickness, and I must endure it.’20My tent is destroyed; all its ropes are snapped. My children are gone from me and are no more; no-one is left now to pitch my tent or to set up my shelter.21The shepherds are senseless and do not enquire of the Lord; so they do not prosper and all their flock is scattered.22Listen! The report is coming – a great commotion from the land of the north! It will make the towns of Judah desolate, a haunt of jackals.
Jeremiah’s prayer
23Lord, I know that people’s lives are not their own; it is not for them to direct their steps.24Discipline me, Lord, but only in due measure – not in your anger, or you will reduce me to nothing.25Pour out your wrath on the nations that do not acknowledge you, on the peoples who do not call on your name. For they have devoured Jacob; they have devoured him completely and destroyed his homeland.
Библия, ревизирано издание
За идолопоклонството и истинското богопочитание
1Слушайте словото, което ГОСПОД говори на вас, доме Израелев!2Така казва ГОСПОД: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях.3Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората – нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;4украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати;5те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.6Няма подобен на Тебе, ГОСПОДИ! Велик си и велико е името Ти в сила.7Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.8Но всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво.9Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато – от Офир*, изделие на художник и на златарски ръце – синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора.10Но ГОСПОД е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.11(Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята – да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)12Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.13Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.14Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.15Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.16Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; ГОСПОД на Силите е името Му.17Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.18Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото.19Горко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.20Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.21Понеже овчарите обезумяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.22Слушай! Шум! Ето, иде и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали.23ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.24ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.25Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.