1Jacob heard that Laban’s sons were saying, ‘Jacob has taken everything our father owned and has gained all this wealth from what belonged to our father.’2And Jacob noticed that Laban’s attitude towards him was not what it had been.3Then the Lord said to Jacob, ‘Go back to the land of your fathers and to your relatives, and I will be with you.’4So Jacob sent word to Rachel and Leah to come out to the fields where his flocks were.5He said to them, ‘I see that your father’s attitude towards me is not what it was before, but the God of my father has been with me.6You know that I’ve worked for your father with all my strength,7yet your father has cheated me by changing my wages ten times. However, God has not allowed him to harm me.8If he said, “The speckled ones will be your wages,” then all the flocks gave birth to speckled young; and if he said, “The streaked ones will be your wages,” then all the flocks bore streaked young.9So God has taken away your father’s livestock and has given them to me.10‘In the breeding season I once had a dream in which I looked up and saw that the male goats mating with the flock were streaked, speckled or spotted.11The angel of God said to me in the dream, “Jacob.” I answered, “Here I am.”12And he said, “Look up and see that all the male goats mating with the flock are streaked, speckled or spotted, for I have seen all that Laban has been doing to you.13I am the God of Bethel, where you anointed a pillar and where you made a vow to me. Now leave this land at once and go back to your native land.” ’14Then Rachel and Leah replied, ‘Do we still have any share in the inheritance of our father’s estate?15Does he not regard us as foreigners? Not only has he sold us, but he has used up what was paid for us.16Surely all the wealth that God took away from our father belongs to us and our children. So do whatever God has told you.’17Then Jacob put his children and his wives on camels,18and he drove all his livestock ahead of him, along with all the goods he had accumulated in Paddan Aram,* to go to his father Isaac in the land of Canaan.19When Laban had gone to shear his sheep, Rachel stole her father’s household gods.20Moreover, Jacob deceived Laban the Aramean by not telling him he was running away.21So he fled with all he had, crossed the River Euphrates, and headed for the hill country of Gilead.
Laban pursues Jacob
22On the third day Laban was told that Jacob had fled.23Taking his relatives with him, he pursued Jacob for seven days and caught up with him in the hill country of Gilead.24Then God came to Laban the Aramean in a dream at night and said to him, ‘Be careful not to say anything to Jacob, either good or bad.’25Jacob had pitched his tent in the hill country of Gilead when Laban overtook him, and Laban and his relatives camped there too.26Then Laban said to Jacob, ‘What have you done? You’ve deceived me, and you’ve carried off my daughters like captives in war.27Why did you run off secretly and deceive me? Why didn’t you tell me, so that I could send you away with joy and singing to the music of tambourines and harps?28You didn’t even let me kiss my grandchildren and my daughters goodbye. You have done a foolish thing.29I have the power to harm you; but last night the God of your father said to me, “Be careful not to say anything to Jacob, either good or bad.”30Now you have gone off because you longed to return to your father’s household. But why did you steal my gods?’31Jacob answered Laban, ‘I was afraid, because I thought you would take your daughters away from me by force.32But if you find anyone who has your gods, that person shall not live. In the presence of our relatives, see for yourself whether there is anything of yours here with me; and if so, take it.’ Now Jacob did not know that Rachel had stolen the gods.33So Laban went into Jacob’s tent and into Leah’s tent and into the tent of the two female servants, but he found nothing. After he came out of Leah’s tent, he entered Rachel’s tent.34Now Rachel had taken the household gods and put them inside her camel’s saddle and was sitting on them. Laban searched through everything in the tent but found nothing.35Rachel said to her father, ‘Don’t be angry, my lord, that I cannot stand up in your presence; I’m having my period.’ So he searched but could not find the household gods.36Jacob was angry and took Laban to task. ‘What is my crime?’ he asked Laban. ‘How have I wronged you that you hunt me down?37Now that you have searched through all my goods, what have you found that belongs to your household? Put it here in front of your relatives and mine, and let them judge between the two of us.38‘I have been with you for twenty years now. Your sheep and goats have not miscarried, nor have I eaten rams from your flocks.39I did not bring you animals torn by wild beasts; I bore the loss myself. And you demanded payment from me for whatever was stolen by day or night.40This was my situation: the heat consumed me in the daytime and the cold at night, and sleep fled from my eyes.41It was like this for the twenty years I was in your household. I worked for you fourteen years for your two daughters and six years for your flocks, and you changed my wages ten times.42If the God of my father, the God of Abraham and the Fear of Isaac, had not been with me, you would surely have sent me away empty-handed. But God has seen my hardship and the toil of my hands, and last night he rebuked you.’43Laban answered Jacob, ‘The women are my daughters, the children are my children, and the flocks are my flocks. All you see is mine. Yet what can I do today about these daughters of mine, or about the children they have borne?44Come now, let’s make a covenant, you and I, and let it serve as a witness between us.’45So Jacob took a stone and set it up as a pillar.46He said to his relatives, ‘Gather some stones.’ So they took stones and piled them in a heap, and they ate there by the heap.47Laban called it Jegar Sahadutha, and Jacob called it Galeed.*48Laban said, ‘This heap is a witness between you and me today.’ That is why it was called Galeed.49It was also called Mizpah,* because he said, ‘May the Lord keep watch between you and me when we are away from each other.50If you ill-treat my daughters or if you take any wives besides my daughters, even though no-one is with us, remember that God is a witness between you and me.’51Laban also said to Jacob, ‘Here is this heap, and here is this pillar I have set up between you and me.52This heap is a witness, and this pillar is a witness, that I will not go past this heap to your side to harm you and that you will not go past this heap and pillar to my side to harm me.53May the God of Abraham and the God of Nahor, the God of their father, judge between us.’ So Jacob took an oath in the name of the Fear of his father Isaac.54He offered a sacrifice there in the hill country and invited his relatives to a meal. After they had eaten, they spent the night there.55Early the next morning Laban kissed his grandchildren and his daughters and blessed them. Then he left and returned home.*
Библия, ревизирано издание
Яков бяга от Лаван
1А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.2И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.3А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.4Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;5и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.6А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.7Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.8Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.9Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.10И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.11И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.12Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.13Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.14Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?15Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?16Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.17Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.18И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.19А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.20И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.21Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат* и се отправи към хълмистата страна на Галаад.
Лаван преследва Яков
22А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.23Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни* и го стигна на Галаадската поляна.24Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.25И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?27Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,28нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.29Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.30И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?31А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.32В когото намериш боговете* си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).33И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.34А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.35И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.36Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?37Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.38Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.39Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.40Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.41Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.42Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.43А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?44Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.45Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.46Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.47Лаван я нарече Иегар Сахадута*, а Яков я нарече Галаад*.48И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад49и Масфа*, защото Лаван казваше: ГОСПОД да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.50Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.51Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,52тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.53Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.54Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.55На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.