1The two angels arrived at Sodom in the evening, and Lot was sitting in the gateway of the city. When he saw them, he got up to meet them and bowed down with his face to the ground.2‘My lords,’ he said, ‘please turn aside to your servant’s house. You can wash your feet and spend the night and then go on your way early in the morning.’ ‘No,’ they answered, ‘we will spend the night in the square.’3But he insisted so strongly that they did go with him and entered his house. He prepared a meal for them, baking bread without yeast, and they ate.4Before they had gone to bed, all the men from every part of the city of Sodom – both young and old – surrounded the house.5They called to Lot, ‘Where are the men who came to you tonight? Bring them out to us so that we can have sex with them.’6Lot went outside to meet them and shut the door behind him7and said, ‘No, my friends. Don’t do this wicked thing.8Look, I have two daughters who have never slept with a man. Let me bring them out to you, and you can do what you like with them. But don’t do anything to these men, for they have come under the protection of my roof.’9‘Get out of our way,’ they replied. ‘This fellow came here as a foreigner, and now he wants to play the judge! We’ll treat you worse than them.’ They kept bringing pressure on Lot and moved forward to break down the door.10But the men inside reached out and pulled Lot back into the house and shut the door.11Then they struck the men who were at the door of the house, young and old, with blindness so that they could not find the door.12The two men said to Lot, ‘Do you have anyone else here – sons-in-law, sons or daughters, or anyone else in the city who belongs to you? Get them out of here,13because we are going to destroy this place. The outcry to the Lord against its people is so great that he has sent us to destroy it.’14So Lot went out and spoke to his sons-in-law, who were pledged to marry* his daughters. He said, ‘Hurry and get out of this place, because the Lord is about to destroy the city!’ But his sons-in-law thought he was joking.15With the coming of dawn, the angels urged Lot, saying, ‘Hurry! Take your wife and your two daughters who are here, or you will be swept away when the city is punished.’16When he hesitated, the men grasped his hand and the hands of his wife and of his two daughters and led them safely out of the city, for the Lord was merciful to them.17As soon as they had brought them out, one of them said, ‘Flee for your lives! Don’t look back, and don’t stop anywhere in the plain! Flee to the mountains or you will be swept away!’18But Lot said to them, ‘No, my lords,* please!19Your* servant has found favour in your* eyes, and you* have shown great kindness to me in sparing my life. But I can’t flee to the mountains; this disaster will overtake me, and I’ll die.20Look, here is a town near enough to run to, and it is small. Let me flee to it – it is very small, isn’t it? Then my life will be spared.’21He said to him, ‘Very well, I will grant this request too; I will not overthrow the town you speak of.22But flee there quickly, because I cannot do anything until you reach it.’ (That is why the town was called Zoar.*)23By the time Lot reached Zoar, the sun had risen over the land.24Then the Lord rained down burning sulphur on Sodom and Gomorrah – from the Lord out of the heavens.25Thus he overthrew those cities and the entire plain, destroying all those living in the cities – and also the vegetation in the land.26But Lot’s wife looked back, and she became a pillar of salt.27Early the next morning Abraham got up and returned to the place where he had stood before the Lord.28He looked down towards Sodom and Gomorrah, towards all the land of the plain, and he saw dense smoke rising from the land, like smoke from a furnace.29So when God destroyed the cities of the plain, he remembered Abraham, and he brought Lot out of the catastrophe that overthrew the cities where Lot had lived.
Lot and his daughters
30Lot and his two daughters left Zoar and settled in the mountains, for he was afraid to stay in Zoar. He and his two daughters lived in a cave.31One day the elder daughter said to the younger, ‘Our father is old, and there is no man round here to give us children – as is the custom all over the earth.32Let’s get our father to drink wine and then sleep with him and preserve our family line through our father.’33That night they got their father to drink wine, and the elder daughter went in and slept with him. He was not aware of it when she lay down or when she got up.34The next day the elder daughter said to the younger, ‘Last night I slept with my father. Let’s get him to drink wine again tonight, and you go in and sleep with him so we can preserve our family line through our father.’35So they got their father to drink wine that night also, and the younger daughter went in and slept with him. Again he was not aware of it when she lay down or when she got up.36So both of Lot’s daughters became pregnant by their father.37The elder daughter had a son, and she named him Moab*; he is the father of the Moabites of today.38The younger daughter also had a son, and she named him Ben-Ammi*; he is the father of the Ammonites* of today.
Библия, ревизирано издание
1Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:2Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.3Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.4А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата5и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.6А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:7Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.8Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.9Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.10Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.11Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата – и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.12Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;13защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред ГОСПОДА и Той ни изпрати да го съсипем.14И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото ГОСПОД ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.15Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.16Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже ГОСПОД го съжали.17И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.18А Лот им каза: Ах, Господи, не така!19Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.20Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.21Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.22Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор*.23Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.24Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомор сяра и огън от ГОСПОДА от небето.25Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.26Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.27Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА;28и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.29И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот.
Произход на моавците и амонците
30А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.31Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.32Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.33И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.34На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.35И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.36Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.37И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците.38По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.