2.Mose 32 | New International Version

The golden calf

1 When the people saw that Moses was so long in coming down from the mountain, they gathered round Aaron and said, ‘Come, make us gods* who will go before us. As for this fellow Moses who brought us up out of Egypt, we don’t know what has happened to him.’ 2 Aaron answered them, ‘Take off the gold earrings that your wives, your sons and your daughters are wearing, and bring them to me.’ 3 So all the people took off their earrings and brought them to Aaron. 4 He took what they handed him and made it into an idol cast in the shape of a calf, fashioning it with a tool. Then they said, ‘These are your gods,* Israel, who brought you up out of Egypt.’ 5 When Aaron saw this, he built an altar in front of the calf and announced, ‘Tomorrow there will be a festival to the Lord.’ 6 So the next day the people rose early and sacrificed burnt offerings and presented fellowship offerings. Afterwards they sat down to eat and drink and got up to indulge in revelry. 7 Then the Lord said to Moses, ‘Go down, because your people, whom you brought up out of Egypt, have become corrupt. 8 They have been quick to turn away from what I commanded them and have made themselves an idol cast in the shape of a calf. They have bowed down to it and sacrificed to it and have said, “These are your gods, Israel, who brought you up out of Egypt.” 9 ‘I have seen these people,’ the Lord said to Moses, ‘and they are a stiff-necked people. 10 Now leave me alone so that my anger may burn against them and that I may destroy them. Then I will make you into a great nation.’ 11 But Moses sought the favour of the Lord his God. ‘Lord,’ he said, ‘why should your anger burn against your people, whom you brought out of Egypt with great power and a mighty hand? 12 Why should the Egyptians say, “It was with evil intent that he brought them out, to kill them in the mountains and to wipe them off the face of the earth”? Turn from your fierce anger; relent and do not bring disaster on your people. 13 Remember your servants Abraham, Isaac and Israel, to whom you swore by your own self: “I will make your descendants as numerous as the stars in the sky and I will give your descendants all this land I promised them, and it will be their inheritance for ever.” ’ 14 Then the Lord relented and did not bring on his people the disaster he had threatened. 15 Moses turned and went down the mountain with the two tablets of the covenant law in his hands. They were inscribed on both sides, front and back. 16 The tablets were the work of God; the writing was the writing of God, engraved on the tablets. 17 When Joshua heard the noise of the people shouting, he said to Moses, ‘There is the sound of war in the camp.’ 18 Moses replied: ‘It is not the sound of victory, it is not the sound of defeat; it is the sound of singing that I hear.’ 19 When Moses approached the camp and saw the calf and the dancing, his anger burned and he threw the tablets out of his hands, breaking them to pieces at the foot of the mountain. 20 And he took the calf the people had made and burned it in the fire; then he ground it to powder, scattered it on the water and made the Israelites drink it. 21 He said to Aaron, ‘What did these people do to you, that you led them into such great sin?’ 22 ‘Do not be angry, my lord,’ Aaron answered. ‘You know how prone these people are to evil. 23 They said to me, “Make us gods who will go before us. As for this fellow Moses who brought us up out of Egypt, we don’t know what has happened to him.” 24 So I told them, “Whoever has any gold jewellery, take it off.” Then they gave me the gold, and I threw it into the fire, and out came this calf!’ 25 Moses saw that the people were running wild and that Aaron had let them get out of control and so become a laughing-stock to their enemies. 26 So he stood at the entrance to the camp and said, ‘Whoever is for the Lord, come to me.’ And all the Levites rallied to him. 27 Then he said to them, ‘This is what the Lord, the God of Israel, says: “Each man strap a sword to his side. Go to and fro through the camp from one end to the other, each killing his brother and friend and neighbour.” ’ 28 The Levites did as Moses commanded, and that day about three thousand of the people died. 29 Then Moses said, ‘You have been set apart to the Lord today, for you were against your own sons and brothers, and he has blessed you this day.’ 30 The next day Moses said to the people, ‘You have committed a great sin. But now I will go up to the Lord; perhaps I can make atonement for your sin.’ 31 So Moses went back to the Lord and said, ‘Oh, what a great sin these people have committed! They have made themselves gods of gold. 32 But now, please forgive their sin – but if not, then blot me out of the book you have written.’ 33 The Lord replied to Moses, ‘Whoever has sinned against me I will blot out of my book. 34 Now go, lead the people to the place I spoke of, and my angel will go before you. However, when the time comes for me to punish, I will punish them for their sin.’ 35 And the Lord struck the people with a plague because of what they did with the calf Aaron had made.

Библия, ревизирано издание

Нарушаване на Завета – златното теле

1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове*, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. 2 Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете. 3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон. 4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете* ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 5 След като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на ГОСПОДА. 6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе*. 7 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 9 ГОСПОД каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са; 10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ. 11 Тогава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: ГОСПОДИ, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12 Защо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си. 13 Спомни си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги. 14 Тогава ГОСПОД се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си. 15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си – плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани. 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите. 17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана. 18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз. 19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината. 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите синове да я изпият. 21 После Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях? 22 Аарон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото. 23 Понеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. 24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих* това теле. 25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), 26 Моисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм ГОСПОДА, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци. 27 Той им каза: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си. 28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже. 29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на ГОСПОДА, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение. 30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към ГОСПОДА, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. 31 Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато. 32 Но сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал. 33 Но ГОСПОД отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им*. 35 Така ГОСПОД порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.

2.Mose 32 | New International Version Библия, ревизирано издание

The golden calf

Нарушаване на Завета – златното теле