Apostelgeschichte 4 | New International Version

Peter and John before the Sanhedrin

1 The priests and the captain of the temple guard and the Sadducees came up to Peter and John while they were speaking to the people. 2 They were greatly disturbed because the apostles were teaching the people, proclaiming in Jesus the resurrection of the dead. 3 They seized Peter and John and, because it was evening, they put them in jail until the next day. 4 But many who heard the message believed; so the number of men who believed grew to about five thousand. 5 The next day the rulers, the elders and the teachers of the law met in Jerusalem. 6 Annas the high priest was there, and so were Caiaphas, John, Alexander and others of the high priest’s family. 7 They had Peter and John brought before them and began to question them: ‘By what power or what name did you do this?’ 8 Then Peter, filled with the Holy Spirit, said to them: ‘Rulers and elders of the people! 9 If we are being called to account today for an act of kindness shown to a man who was lame and are being asked how he was healed, 10 then know this, you and all the people of Israel: it is by the name of Jesus Christ of Nazareth, whom you crucified but whom God raised from the dead, that this man stands before you healed. 11 Jesus is ‘ “the stone you builders rejected, which has become the cornerstone.” 12 Salvation is found in no-one else, for there is no other name under heaven given to mankind by which we must be saved.’ 13 When they saw the courage of Peter and John and realised that they were unschooled, ordinary men, they were astonished and they took note that these men had been with Jesus. 14 But since they could see the man who had been healed standing there with them, there was nothing they could say. 15 So they ordered them to withdraw from the Sanhedrin and then conferred together. 16 ‘What are we going to do with these men?’ they asked. ‘Everyone living in Jerusalem knows they have performed a notable sign, and we cannot deny it. 17 But to stop this thing from spreading any further among the people, we must warn them to speak no longer to anyone in this name.’ 18 Then they called them in again and commanded them not to speak or teach at all in the name of Jesus. 19 But Peter and John replied, ‘Which is right in God’s eyes: to listen to you, or to him? You be the judges! 20 As for us, we cannot help speaking about what we have seen and heard.’ 21 After further threats they let them go. They could not decide how to punish them, because all the people were praising God for what had happened. 22 For the man who was miraculously healed was over forty years old.

The believers pray

23 On their release, Peter and John went back to their own people and reported all that the chief priests and the elders had said to them. 24 When they heard this, they raised their voices together in prayer to God. ‘Sovereign Lord,’ they said, ‘you made the heavens and the earth and the sea, and everything in them. 25 You spoke by the Holy Spirit through the mouth of your servant, our father David: ‘ “Why do the nations rage and the peoples plot in vain? 26 The kings of the earth rise up and the rulers band together against the Lord and against his anointed one.*” 27 Indeed Herod and Pontius Pilate met together with the Gentiles and the people of Israel in this city to conspire against your holy servant Jesus, whom you anointed. 28 They did what your power and will had decided beforehand should happen. 29 Now, Lord, consider their threats and enable your servants to speak your word with great boldness. 30 Stretch out your hand to heal and perform signs and wonders through the name of your holy servant Jesus.’ 31 After they prayed, the place where they were meeting was shaken. And they were all filled with the Holy Spirit and spoke the word of God boldly.

The believers share their possessions

32 All the believers were one in heart and mind. No-one claimed that any of their possessions was their own, but they shared everything they had. 33 With great power the apostles continued to testify to the resurrection of the Lord Jesus. And God’s grace was so powerfully at work in them all 34 that there was no needy person among them. For from time to time those who owned land or houses sold them, brought the money from the sales 35 and put it at the apostles’ feet, and it was distributed to anyone who had need. 36 Joseph, a Levite from Cyprus, whom the apostles called Barnabas (which means ‘son of encouragement’), 37 sold a field he owned and brought the money and put it at the apostles’ feet.

Библия, ревизирано издание

Апостолите Петър и Йоан пред Синедриона

1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях 2 възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. 3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер. 4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди. 5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците; 6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. 7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това? 8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, 9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен, 10 да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. 11 Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на* човеците, чрез което трябва да се спасим. 13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. 14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. 15 Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си: 16 Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. 17 Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име. 18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. 19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; 20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. 21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. 22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Молитва за Божия подкрепа

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините. 24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, 25 Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? 26 Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“ 27 Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син* Исус, Когото си помазал, 28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. 29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, 30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. 31 И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.

Общата собственост на благата при първите християни

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, 35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда. 36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър, 37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

Apostelgeschichte 4 | New International Version Библия, ревизирано издание