Apostelgeschichte 16 | New International Version

Timothy joins Paul and Silas

1 Paul came to Derbe and then to Lystra, where a disciple named Timothy lived, whose mother was Jewish and a believer but whose father was a Greek. 2 The believers at Lystra and Iconium spoke well of him. 3 Paul wanted to take him along on the journey, so he circumcised him because of the Jews who lived in that area, for they all knew that his father was a Greek. 4 As they travelled from town to town, they delivered the decisions reached by the apostles and elders in Jerusalem for the people to obey. 5 So the churches were strengthened in the faith and grew daily in numbers.

Paul’s vision of the man of Macedonia

6 Paul and his companions travelled throughout the region of Phrygia and Galatia, having been kept by the Holy Spirit from preaching the word in the province of Asia. 7 When they came to the border of Mysia, they tried to enter Bithynia, but the Spirit of Jesus would not allow them to. 8 So they passed by Mysia and went down to Troas. 9 During the night Paul had a vision of a man of Macedonia standing and begging him, ‘Come over to Macedonia and help us.’ 10 After Paul had seen the vision, we got ready at once to leave for Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel to them.

Lydia’s conversion in Philippi

11 From Troas we put out to sea and sailed straight for Samothrace, and the next day we went on to Neapolis. 12 From there we travelled to Philippi, a Roman colony and the leading city of that district* of Macedonia. And we stayed there several days. 13 On the Sabbath we went outside the city gate to the river, where we expected to find a place of prayer. We sat down and began to speak to the women who had gathered there. 14 One of those listening was a woman from the city of Thyatira named Lydia, a dealer in purple cloth. She was a worshipper of God. The Lord opened her heart to respond to Paul’s message. 15 When she and the members of her household were baptised, she invited us to her home. ‘If you consider me a believer in the Lord,’ she said, ‘come and stay at my house.’ And she persuaded us.

Paul and Silas in prison

16 Once when we were going to the place of prayer, we were met by a female slave who had a spirit by which she predicted the future. She earned a great deal of money for her owners by fortune-telling. 17 She followed Paul and the rest of us, shouting, ‘These men are servants of the Most High God, who are telling you the way to be saved.’ 18 She kept this up for many days. Finally Paul became so annoyed that he turned round and said to the spirit, ‘In the name of Jesus Christ I command you to come out of her!’ At that moment the spirit left her. 19 When her owners realised that their hope of making money was gone, they seized Paul and Silas and dragged them into the market-place to face the authorities. 20 They brought them before the magistrates and said, ‘These men are Jews, and are throwing our city into an uproar 21 by advocating customs unlawful for us Romans to accept or practise.’ 22 The crowd joined in the attack against Paul and Silas, and the magistrates ordered them to be stripped and beaten with rods. 23 After they had been severely flogged, they were thrown into prison, and the jailer was commanded to guard them carefully. 24 When he received these orders, he put them in the inner cell and fastened their feet in the stocks. 25 About midnight Paul and Silas were praying and singing hymns to God, and the other prisoners were listening to them. 26 Suddenly there was such a violent earthquake that the foundations of the prison were shaken. At once all the prison doors flew open, and everyone’s chains came loose. 27 The jailer woke up, and when he saw the prison doors open, he drew his sword and was about to kill himself because he thought the prisoners had escaped. 28 But Paul shouted, ‘Don’t harm yourself! We are all here!’ 29 The jailer called for lights, rushed in and fell trembling before Paul and Silas. 30 He then brought them out and asked, ‘Sirs, what must I do to be saved?’ 31 They replied, ‘Believe in the Lord Jesus, and you will be saved – you and your household.’ 32 Then they spoke the word of the Lord to him and to all the others in his house. 33 At that hour of the night the jailer took them and washed their wounds; then immediately he and all his household were baptised. 34 The jailer brought them into his house and set a meal before them; he was filled with joy because he had come to believe in God – he and his whole household. 35 When it was daylight, the magistrates sent their officers to the jailer with the order: ‘Release those men.’ 36 The jailer told Paul, ‘The magistrates have ordered that you and Silas be released. Now you can leave. Go in peace.’ 37 But Paul said to the officers: ‘They beat us publicly without a trial, even though we are Roman citizens, and threw us into prison. And now do they want to get rid of us quietly? No! Let them come themselves and escort us out.’ 38 The officers reported this to the magistrates, and when they heard that Paul and Silas were Roman citizens, they were alarmed. 39 They came to appease them and escorted them from the prison, requesting them to leave the city. 40 After Paul and Silas came out of the prison, they went to Lydia’s house, where they met with the brothers and sisters and encouraged them. Then they left.

Библия, ревизирано издание

Павел взима Тимотей за спътник

1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. 4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Павел отива в Европа

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

Проповедта във Филипи

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол, 12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. 13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. 19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни 21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. 22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. 25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. 27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. 35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни*, се уплашиха; 39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.

Apostelgeschichte 16 | New International Version Библия, ревизирано издание